10 причини за загубата на Десетата
Защо Реал Мадрид се готви за финал срещу Атлетико М, а не срещу Байерн М ?
Предоверяването и измъкването
Моуриньо винаги е показвал, че изгражда не просто отбор а колектив, където и да работи. Играчите може и да не го харесват, но винаги има едно огромно уважение към персоната на Специалния. За това говори и кадърът след последния съдийски сигнал на мача с Борусия Д, когато Моу се поздрави първо с "изгонения" от него Нури Шахин. Португалецът обаче се предовери на своите играчи, които миналия сезон наистина играха фантастично, но пък и доста често измъкваха мачове в последните секунди и с голове от нищото, което трябва да подскаже, че това не винаги ще бъде така. И така този сезон Мадрид изпусна доста точки в мачове, в които надиграваше тотално съперника.
Сравненията с Барса
В последните няколко сезона Барселона стана еталон на ефектния, а и ефективен футбол и повечето отбори се стремяха да се сравняват с тях. Някои опитваха да имитират стила на каталанците, други се чудеха как могат да бъдат спрени. Най-потърпевш бе Реал Мадрид, който само за 2 сезона трябваше да изиграе много дербита с Барса, а освен това кралете по презумпция биваха сравнявани с вечния съперник. Дори самите хора от Реал се стремяха да стигнат и да надминат Барса - и донякъде успяха. Само, че те не си бяха направили сметка, че каталанците не са единствения отбор, според който трябва да се определя това кой е силен и кой слаб. Докато двата испански гранда не спираха "да си мерят...класата", то Байерн, Борусия, а пък и дргуите отбори като Ювентус, че дори Малага съвсем "тихичко" си бяха научили урока от миналия сезон в Шампионската лига. Самите баварци миналата година загубиха от Челси на финала, след като сините бяха отстранили именно Барселона, което означаваше, че нещо е започнало да куца дори в непобедимия Дрийм тийм от Каталуния. Е Реал и Барса вече са на едно ниво - и какво от това, след като спокойно могат да седнат заедно и да гледат финала на Шампионската лига... по телевизията.
Само един Модрич не стига
Жозе Моуриньо никога не е обичал да прави големи селекции и да привлича огромна бройка футболисти на всеки трансферен период. Лука Модрич бе откраднат под носа на Ман Юнайтед, Челси и още няколко гранда, което бе пореден успех за Флорентино Перес, но дали само хърватинът бе нужен на вече добре познатият на всички състав на Мадрид - оказа се, че не. Старите слабости, за които през миналия сезон само бе загатвано и бяха прикривани от избухванията на Роналдо и Йозил лъснаха още по-сериозно. Моуриньо реши да остави Гонсало Игуаин и Карим Бензема на Бернабеу вместо да взима нов нападател, като идеята беше да няма титуляр и резерва, а да има постоянни рокади между двамата, от което се целеше когато единия влиза да играе да е готов "да изоре терена", но да покаже, че е по-силен. Пипита и Карим обаче доказаха, че те са лимитирани за този отбор, а аржентинецът отново се скри във важните мачове. Анхел Ди Мария също бе без алтернатива, а опитите с Йозил на крилото нямаше как да бъдат успешни. Самият Ди Мария имаше нужда от конкуренция, която да го накара да изважда най-доброто от себе си винаги, но когато конкурентът ти се казва Хосе Мария Кайехон, то аржентинецът изглежда като сънародника си Диего Марадона до борбения бързак.
Тихата война
Моуриньо винаги си е създавал врагове, където и да отиде, като в доста от случаите той самият търси това. На Валдебебас обаче нямаше нужда от тези неща точно в този сезон. Публична тайна станаха отношенията между някои от футболисти и наставника им. На няколко пъти се заговори за срещи на испанските тартори Икер Касияс и Серхио Рамос с президента Перес. Сан Икер бе изтикан на пейката, а "като по поръчка" Арбелоа му счупи китката и той не бе под рамката в най-решителните мачове от сезона. Тук искам само да подчертая, че Диего Лопес се справи перфектно, но не там е въпроса. Всичко това породи едно недоверие у Моуриньо и той за пореден път бе подложен на убийствен натиск (е не чак колкото Илиан Илиев) и това неминуемо оказа влияние. Да, всички играчи явно заровиха томахавките и стиснаха зъби уж в името на отбора, уж в името на Десетата, но не се получи.
Примера дивисион
Мачовете в Примера дивисион няма как да бъдат подценявани и тежкия сезон, въпреки изпуснатата титла също бе още една пречка пред заветната цел. За повечето отбори в Испания мачовете с Реал са истинска битка и съответно кралете няма как да изиграят някои мач и особено гостуване с да кажем 20-30% от възможностите си. Футболистите водеха битки от Памплона, през Андалусия до Галисия, в които на всичко отгоре и губеха в доста от случаите, което допълнително убиваше самочувствието и ореола на шампион и непобедим отбор. Естествено, че когато те бие Бетис примерно или Гранада можеш да си кажеш:"Чакай, къде сме тръгнали да печелим Шампионска лига?". Естествено и физически тежи мачове подействаха убийствено на Кристиано и компания, а това натежа срещу добре смазаната германска машина.
Малага
Мачът на Борусия Дортмунд с Малага подейства много зле на следващия съперник на германците - Реал Мадрид. Жълто-черните едва се добраха до успеха в последните секунди срещу един набързо сглобен отбор воден от страхотния Мануел Пелегрини. Борусия дори бе надиграна на Сигнал Идуна Парк от отбор, който Мадрид е побеждавал десетки пъти. Всичко това няма как да не е повлияло преди първия мач с Дортмунд на поне част от играчите. От Реал едва ли са си представяли, че щом Малага надиграва Дортмунд, то те няма да успеят и ще получат цели 4 попадения. Това обаче се случи.
"Слабата Бундеслига"
Доста хора посмяха да пренебрегнат успехите на Байерн и Борусия Д в Бундеслигата, определяйки я като слаба. Според мнозина няма как да бъдат критерии успехи срещу отбори като Гройтер Фюрт и Аугсбург, че дори Хамбургер, пък било то и с по 8-9 гола. Оказва се обаче, че Бундеслигата не била толкова слаба, след като шампионите от последните две години сега са на финал, а "великите" испански грандове (особено единия) бяха убити на полуфинал. Не знам кой би победил в мач между Сарагоса и Гройтер Фюрт, но е факт, че в Германия не работят никак лошо и е факт, че в това първенство играят двата най-силни отбора за изминалия вече сезон.
Гостуванията
През този сезон почти всяко едно гостуване на Реал Мадрид се превръщаше в истински кошмар. Няма значение дали кралете играеха срещу Райо Валекано, Гранада или срещу Борусия Дортмунд. Просто играчите на Моуриньо някакси наливаха олово и не успяваха да се отпуснат когато бяха притискани или срещу тях излизаше отбор, който се е затворил. Белите така и не намериха лекарство срещу тежките мачове извън Бернабеу срещу непретенциозни съперник, а какво остава за един еталон на тактически грамотен отбор като Борусия. И ако загубените точки в Примера бяха подценени, то не биваше да се подценяват мачове като тези с Борусия и Ман Сити в група, и с Галатасарай на 1/4 финала.
Любимците
В който и отбор да работи Моу винаги остава впечатление, че той има поне няколко "любимци", които той пуска в игра дори ако се вижда, че те не играят особено добре и обратното - има играчи, които почти не влизат каквото и да стане. Такъв е случаят например в Реал с футболисти като Сами Кедира, Алваро Арбелоа и Хосе Кайехон. Тези тримцата смея да кажа, че са от типа играчи, за които се казва "може да ти свърши работа". Само, че в най-добрия отбор на XX век това е недостатъчно. Няма да навлизам в детайли за играта на тези абсолютно несъстоятелни за този отбор играчи, но те този път не само, че не свършиха работа, а само пречеха. В предишни мачове нелепите им игри бяха някакси покривани от страхотната игра на съотборниците им. През този сезон обаче това не стана. Само ще дам един пример - най-доброто нещо от този сезон на Арбелоа например е - изкарания червен картон на Луиш Нани. Кедира е прехвален футболист, който отдавна трябваше да седи на пейката за сметка на Лука Модрич или примерно Лукас Моура от ПСЖ, за който Мадрид не пожела да се пребори. За сметка на това един гений като Рикардо Кака седеше и гледаше от пейката през по-голяма част от сезона, което бе пагубно. Бразилецът и Йозил трябваше да играят на принципа Бензема-Игуаин и тогава и германският турчин, и бразилецът щяха много по-често да показват изключителната си класа, знаейки че на пейката стои не по-малко силен играч, готов да те избута от състава.
Съдбата
Късметът или както доста хора обичат да използват думата - "съдбата" няма как да не играе роля в спорта и по-специално футбола. След отпадането на Реал вече има безброй изречения, започващи с АКО. Ето само няколко от тях:
АКО съдията не бе отсъдил спорната дузпа срещу Марко Ройс
АКО Игуаин или Йозил бяха вкарали до 15-тата минута срещу Борусия
АКО Реал бе играл срещу Барса нямаше ли да бъде по-добре
АКО Кристиано не бе контузен и така нататък.
Съдбата обаче бе решила този път да обърне гръб на Лос Меренгес.
http://www.***.eu/exclusive5482.html