Жозе Моуриньо (фен тема) треньор на Реал Мадрид

[Madridist]

Обстановката в испанския национален отбор може да бъде развалена заради Жозе Моуриньо.

Или по-точно мнението за португалеца предизвика противоречия между Шави Ернандес и Чаби Алонсо.

Играчът на Барселона заяви вчера, че Специалния мисли твърде много за резултатите и поради това няма да намери място в историята. Футболистът на Реал Мадрид обаче побърза да отвърне.

“Моуриньо вече направи, а и продължава да твори история. Не са много треньорите, които могат да се похвалят с неговите постижения”, заяви Чаби пред “Кадена Копе”.

“Когато си тръгне от даден отбор определено е трудно да бъде заменен. Мисля, че той е идеален за нас, а отношенията ми с него са много добри, говорим си за всякакви неща и определено смятам, че когато напусне клуба липсата му ще бъде сериозна, затова се надявам, че това няма да се слуми скоро”, добави Алонсо.

[Madridist]

„Може да имате най-добрите футболисти в света, може да играете на най-хубавия стадион, може да тренирате на най-модерните подготвителни бази, може да Ви подкрепя най-огнената публика, но ако не печелите на терена, след време никой няма да помни тези неща“ (Жозе Моуриньо)

[Madridist]

Работното място на Моуриньо

[center][/center]

[TodorT]

Довечера в домакинството срещу Сарагоса Жозе Моуриньо (49 г.) може да запише победа №100 като треньор на Реал Мадрид. И това не е никаква изненада, при положение че той е сред най-добрите, ако не и най-добрият в професията в наши дни изобщо. За 12 години в треньорския занаят той спечели два пъти Шампионската лига (с Порто и Интер) и стана шампион на Португалия (с Порто), Англия (с Челси), Италия (с Интер) и Испания (с Реал М). А това ни дава да разберем, че за него над всичко са резултатите. Да, ама не. Защото когато синът му отива да играе футбол с приятелчетата си, Специалния му дава само един съвет: „Забавлявай се”! Иначе казано, даже и Жозе си дава сметка, че животът е изпълнен само с победи. Теза, която се потвърждава и от това интервю пред Ronda Iberia Magazine.

- Жозе, спомняте ли си първия път, когато сте били на футболен стадион?
- Не помня, понеже съм роден на стадион. В деня, в който майка ми ме е родила, се е играл много важен мач в моя град (Сетубал). Баща ми е играл тогава и е трябвало да излезе тичешком от съблекалнята, за да отиде в болницата. Но след това всичките ми спомени са свързани с футбола.
- Баща ви е бил футболист, а след това е станал треньор. Какво научихте от него?
- Научих се да бъда честен. Може би изглежда банално да се казва, че в нашата действителност трябва да сме честни, но наистина така смятам. Трябва да си останеш същият човек даже спрямо тези, които са около теб. Опитвам се да действам точно така в работата си и ще продължавам в същия дух до края.
- Носталгично ли сте настроен?
- Не... Въпреки че се приближавам към 50-ата си годишнина и в родния ми град ми готвят скромно тържество, аз продължавам да мисля по-различно. 50-ият ми рожден ден е кръгло число с много голямо значение. И в тези дни с жена ми се връщаме във времето назад. Представете си! Започнахме да излизаме заедно, когато тя беше 15-годишна, а аз 16-годишен. Спомням си всичко, през което сме минали и няма как да се сдържа да не се усмихна
- Майка ви е била учителка, жена ви е учила философия, а вие сте се захванали с физическо възпитание. Изглежда, всичките тези влияния са се събрали в треньора Моуриньо. Все по-важни ли стават неосъзнатите аспекти във футбола?
- Все по-трудно става да си треньор. Един треньор в днешно време не може да действа като преди 10, 20 или 30 години. Това е професия в непрекъсната еволюция. Задълженията на треньора са много по-големи от това да избереш 11 играчи, да им посочиш тактиката и да направиш смени. Спомням си за един разговор, който имах с един мой преподавател в първия си ден в университета. Тук трябва да призная и че бях тежък студент. По предметите, които ми харесваха, се опитвах да отида до края и да изискам максималното от преподавателите. Но мразех въпросите, които не ми бяха интересни. Но в първия ми ден в Университета по физическо възпитание в Лисабон имах точно такъв предмет. И казах на преподавателя: „Подготвям се да стана футболен треньор и не знам какво правя във вашия час.” А той ми отговори: „Ако искаш да си голям треньор във футбола, не трябва да разбираш само от футбол”. Оказа се, че е имал право!
- Казвали сте, че не сте типичен португалец. Работили сте в Португалия, Англия и Италия. Самотен ли сте?
- Това е едно от малкото неща, заради които не се чувствам като португалец. От много млад знаех, че за да прогресирам в професията си, ще трябва да отида в чужбина. Знаех, че е нужно да се пътува и да се сблъскваш с нови предизвикателства, за да израснеш. Когато започвах като треньор, си поставих за цел да работя в Португалия, Англия, Италия и Испания. Направих го! И затова не знам по кой път ще тръгне кариерата ми след като приключа с Реал М.
- Работата ви превръща в публична личност и постоянно ви дебнат. Не сте ли се замисляли някога да се оплачете?
- Не, никога. Защото трудните моменти са просто моменти, нищо повече. В момента, в който синът ти иска от теб да не влизаш в училището му, за да си живее спокойно, или жена ти иска да останеш в колата, когато тя пазарува. Това са много конкретни неща. Mалка цена, която трябва да платиш, за да си в професията, в която си влюбен. Животът ми не е драма!


- Придава ли се на футбола по-голяма важност, отколкото е необходимо?
- Футболът е несравним социален феномен. Той е най-универсалният език. Има повече хора, които говорят езика на футбола, отколкото такива, които говорят английски или испански. Независимо от континента футболът е феномен, който успява да събере на едно място хора от различни раси, култури и религии. И нашата работа в социално отношение е много важна. В днешно време покрай всяка грешка, която направи някои играч, се вдига огромен шум. Това е допълнителен натиск. И всеки съвременен играч влачи допълнителен товар на раменете си
- Смятате ли, че футболистите от класа са добър пример за младите?
- За много неща – да, за други – не. Аз например вече не съм 20-годишен и съм допускал грешки. Заради емоциите в държанието си понякога си позволяваш разни неща, не можеш да се контролираш и бъркаш. Медиите също те въвличат в подобни ситуации. Разбираемо е, че в днешно време конкуренцията в пресата е много голяма заради дигиталната революция. Но би трябвало да си помагаме и добрият пример да преобладава пред лошия.
- Как виждате бъдещето на децата си?
- Сложно е. Аз съм късметлия, защото жена ми е майка и баща на децата ни. Не можем да крием, че в определени аспекти те са привилегировани, но точно заради това и на тях им е трудно. Жена ми е тази, която се притеснява дали живеят в реалността. Казвам го, за да призная, че днешният свят е прекалено сложен.
- Чувствате ли се обичан от публиката?
- Чувствам се много по-обичан, отколкото си мислят хората. Има много фенове, даже и на съперникови отбори, които ми се радват и уважават като човек и професионалист.
- И един последен въпрос. Амбициозен ли сте? Какви цели още имате за постигане?
- Намирам се в постоянна битка със самия себе си. Моята амбиция е винаги да съм най-добрият. За мой късмет съм печелил много трофеи и не съм вманиачен на тази тема. И във всеки случай мисля все повече за тези около мен, за хората от отбора, за моята публика, за моите играчи... Мисля, че всичко това ми влияе добре.

[Madridist]

Сегашния треньор на Интер - Страмачони е опрделян от много тифози на Интер за копие на Моуриньо, по отношение държание и поведение на треньорската скамейка. Ето едно видео от последния мач на Интер с Ювентус :

[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=eihhTYkG3eo&feature=player_embedded[/youtube][/center]


Вие как мислите, копира ли Моуриньо

[БОТЕВ 1912]

Може просто да е интерист човека.

[Madridist]

Едно "специално" интервю след снощния мач със Сити и мнението на Жозе за рефера - италианеца Роки :

"Съдията?
Роки го знам още от Италия, там на дербито с Милан, играхме почти цял мач с 10 души, след това останахме с 9, и даде ОТНОВО измислена дузпа. И 5-я съдия, който беше на 10 метра и той видя дузпа. Но, аз трябва да съм спокоен, защото имам още условно наказание от УЕФА.
На УЕФА мога само да им благодаря за плакета, който ми дадоха за 100-ят ми мач в ШЛ.
Лошо съдийство?
Загубих 1 полуфинал с/у Ливърпул без топката да мине голлинията, друг, където Пепе счупи на 2 места крака на Дани Алвеш, и получи директен червен картон, загубих 2 полуфинала с дузпи. В Барселона играх 60 минути с 10 души, а тук само 20! Имал съм и по лоши съдийства. Това направо беше приемливо!"

[Sardukar]

хаха няма друг като Моуриньо Винаги намира точните думи

[ASENOVSKI VOYN]

Наставникът на Реал Мадрид Жозе Моуриньо призна, че се чуди защо е напуснал Интер, за да поеме Кралския клуб. През 2010 година португалецът изведе "нерадзурите" до исторически за италианския футбол требъл. След триумфа над Байерн (Мюнхен) във финала на Шампионската лига Моу обяви, че се разделя с клуба на Масимо Морати. Веднага след това специалистът пое Реал Мадрид. Паметна остава и прегръдката между Жозе и Марко Матераци след финала с баварците, когато до клубния автобус на Интер двамата плакаха на раздяла. Моуриньо заяви, че миланският клуб му липсва.

"Интер е клубът, в който с удоволствие продължавах да работя. Никъде другаде не съм получавал такова щастие. Отборът от Милано и аз сме част от едно семейство. Винаги ще принадлежа към него. Когато напуснах "нерадзурите", плаках много и то няколко пъти. Защо напуснах Интер и поех Мадрид? И аз се чудя. Тогава от "Сантиаго Бернабеу" ми предложиха за трети път треньорския си пост. Приятелите ми ми казваха, че мога да стана велик треньор, но ако не стана шампион с Реал Мадрид, това винаги ще липсва във визитката ми. Фабио Капело вече го беше правил и аз реших се срещна лично с Флорентино Перес. И така поех Реал. Интер обаче винаги ще ми навява носталгия", разкри Моуриньо в интервю за португалска телевизия.

"Първата ми титла с Интер бе спечелена не на терена, а на тренировъчния комплекс. Ето нещо интересно от тогава. Милан ни преследваше в борбата за първото място, но загуби от Удинезе и реално станахме шампиони, защото вече бяхме недостижими. На другия ден играехме със Сиена. На Пиаца Дуомо в Милано се събраха хиляди тифози на Интер, за да празнуват титлата, но аз не исках още да празнуваме. Имахме мач и можехме да загубим рекорда си за непобедимост. Не исках футболистите ми да се прибират по 3-4 часа сутринта. Как щяха да изглеждат на другия ден на терена?

Но на вратата ми почука Жилио Сезар, който ми каза, че в центъра на града са се събрали много хора и трябва да ги пусна да отидат. "Мистър, трябва да отидем. Очакват ни. Ако не отидем в такъв момент при феновете, няма да спечелите нищо повече в живота си", каза той. Това ме накара да се замисля, макар че не съм суеверен човек. Думите му ми подействаха. Всички отидохме на площада. Върнахме се по стаите в 3,00 часа, но на другия ден играчите ми бяха фантастични", спомни си още Моу.

Той отбеляза, че тимът от "Сан Сиро" му е донесъл единствената победа с дузпи в кариерата му - при успеха над Рома за Суперкупата на Италия през 2008 година.

[CTAHKO]

Догодина в Челси