vaskonti написа:В крайна сметка светът не свършва с нас. Ние имаме нещастието не само да сме преходно поколение, ами и да живее във времена, в които не се правят реални реформи. Чехия и Полша, например, изритаха комунистите от самото начало и сега са много напред с материала. Ние си ги къткаме и ги връщаме на власт нонстоп. Е, при това положение си заслужаваме съдбата.
В първите ти 2 изречения личи източникът ни на всички проблеми - примиренчеството. Трябва да призная че и аз в много случаи съм проявявал такива качества и че може би изисквам от държавата повече, отколкото тя е редно да даде, но срещу него трябва всички ние да се борим.
Колкото до комунистите казвал съм го и друг път. Може ли някой да ми даде точен и еднозначен отговор какво значи "комунист" около което всички да се обединим: дали това е член на БСП/БКП, дали това е човек с леви идеи, дали това е защитник на лява тоталитарна система или всеки мафиот за вас е комунист? Защото аз казвам: мафиотите нямат цвят и не бива да се свързват с конкретна партия, защото ги има просто сред всички. Както сред членовете на БКП/БСП, така и сред хората с леви идеи има немалко свестни и национално-отговорни. А и пак ще подчертая, за да върви напред една страна трябва лявата и дясната политика да се редуват, но в момента няма нито една партия, предлагаща реална лява политика. Че и хубава дясна партия няма: едно недоразумение на природата в лицето на ГЕРБ, съдирано от вътрешни противоречия и борби за кокала СДС ли е ДСБ ли е СК ли е и аз не знам вече, чиято единствена идея е плюене по Русия, от сътрудничеството с която само можем да спечелим.
Така че ще обобщя проблемите, заради които сме на това положение.
1. Примирението.
2. Мафиотите - считам че те разполагат със сериозен финансов ресурс, който час по-скоро трябва да премине в държавни ръце.
3. Липсата на партия, предлагаща реална лява политика от която народът има нужда за да осигури физическото си оцеляване, което ни принуждава да търсим най-малкото зло, което в никакъв случай не е ГЕРБ (основно заради малоумията във външната политика и най-вече Белене).