Стигнахме до момента, в който Левски заигра като...Левски
"Цяла година нещата на Левски се получават с главата надолу“, каза символът Христо Йовов, минути след като застана пред журналистите, за да даде последното си интервю в качеството си на футболист-голмайстор, участвал в Мача на България. Бижутера отново бе различен, нестандартен, както на терена, така и извън него. За емблематичния №10 обаче след малко...
Защото след този луд сблъсък синя България вече започва да припознава този Левски като свой! Истински, вдъхновяващ, покачващ адреналина! Левски, който гони, мачка, пресира, търси всячески победата, головете, шоуто за публиката и не на последно място – атрактивната игра. Игра, която липсваше на „Герена“ месеци наред.
Тук идва мястото да споменем, че главният виновник за промяната в поведението на отбора по време на мач се дължи в много голяма степен на старши треньора Николай Митов! Как, защо и по какъв начин, сигурно никога няма да разберем, но зевзекът, който за отрицателно време спечели на своя страна публика и медии, направи така, че Левски да се забавлява, да превърне голямото дерби с ЦСКА в просто мач с по-голям емоционален заряд и нищо повече.
Истината е (б.а. - но не тази на Майкъла, който твърди, че „сините“ са победили с късмет), че Левски схруска вечния съперник. Направи го по шампионски, но в същото време най-болезнен начин за „червените“ си приятели - с гол в последните секунди. И то на най-спорния, меко казано, футболист подвизавал се изобщо в съблекалнята на „Георги Аспарухов“!
затвори
Да, Левски смаза противника си в игрови аспект. Николай Митов превърна думите и заканите по адрес на „червените“, в дела. Излезе за победа, искаше я през цялото време, за да се стигне до момента, в който нисичкият специалист подскачаше заслужено от кеф след последната „свирка“ на Геори Йорданов! Младият треньор надигра колегата си Радуканов. Категорично! Изборът на състав красноречиво подсказа, че Митов няма никакво намерение да чака, да се надлъгва, да „клати“, да дебне съперника.
Не си спомням Левски да е изглеждал толкова офанзивно в дерби мач от онзи през 2009 година, който „сините“ спечелиха с 2:0, а впоследствие триумфираха с титлата. Присъствието на Йовов, Рамос, Родригес, Йорданов, Силва и Велев, които са играчи с предимно атакуващи функции, се оправда със силна преса, налагана още до 20-ия метър в половината на „червените“ футболисти. Прибавяйки включванията в атака на бековете Мюлдер и Пинто, Левски закономерно владееше топката и цялостния контрол върху играта във всяка линия на терена.
Действаше със спокойствие в по-голямата част от двубоя, гарнирани с разнообразни атаки през центъра и крилата. С прегрупиране в отделните звена в момента, когато топката е загубена. С изнасяне на кълбото от централните защитници към халфовете и т.н.
Точно това бяха ключовите моменти, т.нар. детайли, които осигуриха комфорта и превъзходството на отбора от „Герена“. Подплатени с прилична доза дисциплина и най-вече много голям процент спортна злоба, логически погледнато резултатът е абсолютно закономерен!
Друг ключов момент от сблъсъка, който затвърждава силния характер и самочувствието на треньора на Левски, е появата на младежа Антонио Вутов. Момент, в който „сините“ изпускаха трите точки, че и титлата. Появата на юношата се оправда! Каквото и да напишем ще е малко, затова едно искрено „Шапки долу“ звучи на място! За 5 минути игра, 16-годишният полузащитник напълни душата и просълзи от радост цялата „синя“ общност. Финес, техника, поглед, стойка, самочувствие – всички тези качества не са чужди на Антонио. Талантът от Мездра е находка не само в българския футбол, а спорта като цяло! Находка, която Левски трябва да пази, отглежда и доразвива.
затвори
Идва ред и на символа с №10! Признавам си, че винаги ме е било яд на коментари и подмятания от типа, че Йовов „не ставал за голям футбол“, „бил лигав“ и тем подобни глупости, изречени от хора, които не правят разлика между топка и таралеж. Трябва да се знае - Христо е от тези, заради които си струва да се вдигнеш от „на майната си“ и да отидеш на стадиона.
Българите обаче сме народ, който е устроен така, че да оценява положителните неща във всяка сфера, чак когато те липсват. Вън от съмнение е, че така ще е и с Йовов! Неотдавна написах коментар по този повод, който съм сигурен, че ще става още по-актуален в следващите дни.
Не крия, че изпитах огромен кеф от попадението на №10. Попадение дошло в точния момент, срещу точния отбор! Попадение, което описва с една дума цялостната кариера на Бижутера в Левски – уникална! Затова и Христо тичаше като обезумял от радост след гола и последния съдийски сигнал, а емоцията изписана на лицето му изразяваше отдадеността и огромния респект, с който се отнася към институцията Левски.
Към хората, направили така, че след 100 години над половин България да се вълнува, да се радва и да страда със „синия“ отбор. Неведнъж е ставало дума, че Бижутера е рядка порода играчи, които са кът във футбола ни. Играч, за който преди дни най-големият враг на Левски - Христо Стоичков, каза, че е „икона в българския футбол“!
Дойде ред за кратко, точно и ясно заключение, а то е – твърдо „ДА“ за този Левски!
Не се излагай по-добре с подобни изказвания.
Кройф , Мойф , Еузебио , Пеле и те влизат в това число. Я ги пусни днес да играят срещу коравите защитници , дали ще изградят такава футболна визитка в днешно време.
