И аз не съм видяла, но вярвам..
Пламен Николов
Оставаха само два мача до края на шампионата. Нужна ни беше победа над “Етър” във Велико Търново и над ЦСКА - в последния кръг. Стадион “Ивайло” беше претъпкан. “Виолетовите” и тогава не бяха лесен за преодоляване отбор. Мачът вървеше тежко, гол не падаше, Патеров ловеше всички топки, отправени към вратата му. Помогна му и гредата в една такава ситуация: Павел Панов, още съвсем млад, пое топката в центъра, напредна, потърси двойно подаване с Гунди, но пасът му бе много остър, топката отиваше право към слабините на майстора и тогава той със светкавична скорост взе гениално решение - срина се на колене на тревата, изпъчи гърди, кълбото рикушира в тях като в стена и попадна точно на левачката на Панов, чиито шут разтресе напречния стълб. Не вървеше. Седяхме близо до разпалената “болярска” агитка с баща ми и с чичо ми, които бе служил в София и скоро се бе уволнил. Оставаха десетина минути до края и тогава той ми рече: “Пламка, знаеш ли какво скандират на “Герена”?” “Пазете се от Гунди в последните секунди.” Толкова му трябва на един деветгодишен хлапак. Започнах да крещя с пълно гърло и сякаш и Господ, и Гунди ме чуха. Ъглов удар, Панов центрира, Аспарухов се извисява, Патеров безпомощно протяга ръце, не може да го достигне и Гунди сърдито сваля топката под гредата - гол! “Виолетовата” агитка побесня и тръгна да ни бие. Едва се отървахме, но аз все пак отнесох два шамара от баща ми за това, че много съм крещял. “Етър” за съжаление изравни и в последния мач ни трябваше победа от 8 гола над ЦСКА. Бихме ги само с 1:0 и не станахме шампиони. Това бе последният мач на Гунди, комуто стисках палци пред телевизионния екран. После неутешимо плаках за него и може би в тези тежки минути след кошмарното съобщение по радиото се зарекох, че никога няма да забравя последния гол в кариерата на легендарния футболист. Най-големия за всички времена.
Сандро МАЦОЛА
„Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках. Защо такава участ за един голям футболист. Цяла нощ не можах да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу Белгия. Оттогава го залюбих. Вечен поклон."
Джани РИВЕРА
„Много го обичах, много ми допадаше. На срещата в София България – Италия, без да исках, го ритнах... Дано ми е простил..."
ЕУЗЕБИО
„Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата „Бенфика"—„Левски'* той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият. Горчиво скърбя за него."
АЛБЕРТ
„Малцина са тези футболисти, които умеят да създадат наслада, истинска наслада на зрителя. Аспарухов беше от малцината в света истински футболист-артист. Затова всички скърбим за него."
Жан-Клод КИЛИ
„Разбрах, че Аспарухов няма да играе в Норвегия и се отказах да гледам срещата. Аз съм поклонник на големия красив футбол. Вашият Гунди беше рядък талант - футболно дарование. Залюбих го в Италия на мача с Белгия. Жалко, че така бързо си отиде."
Герд МЮЛЕР
„Сега вече съжалявам, че не можах да играя отдясно в отбора на света. Аспарухов имаше свои любимци в Германия. За него се пише много често в спортните колони на нашите вестници. Голямо нещастие за българския футбол. Загубата на Гунди е несравнимо голяма."
И още, и още ..
Язък, че си заралия, по принцип съм с хубаво мнение за хората оттам.
