Мнениеот obi4am_pirin » 19 дек 2010 22:53
Началото [редактиране]
На практика ФК "Пирин" е основан през 1922 г., когато в Благоевград започва съществуването си първият футболен клуб - Илинден. В следващите няколко години в града бързо изникват още няколко организации на аматьорски начела. Иначе за първообраз на "Пирин" се смята СК "Ботев", който е основан през 1934 г., след обединение на "Тича" и "Левски". Три години по-късно СК "Ботев" печели първото си отличие - областен първенец, след като на финала побеждава Македонска Слава с 2-1. Любопитното е, че през 1946 г. клубът е обединен точно с Македонска Слава, а новото дружество е кръстено на името на Юлий Дерменджиев. Настоящото си название "Пирин", клубът от Благоевград получава през 1970 г.
Първи период в "А" група [редактиране]
До 1973 г., "Пирин" е един от най-стабилните клубове в Югозападна България, но така и не може да намери място в елитната футболна дивизия у нас. През сезон 1972/73 г. обаче, този факт е променен. "Орлетата" най-после си извоюват правото да мерят сили с най-добрите отбори в България. В първата си кампания в "А" група, през 1973/74, "Пирин" завършва на 11-о място. Следват шест поредни години, в които отборът е в елитната дивизия. В този период благоевградчани са неизменно в златната среда, между 6-о и 12-о място. През 1980/81 г. обаче, "орлетата" успяват да спечелят само 26 точки и финишират на последната 16-а позиция, изпадайки в "Б" група.
5-о място и дебют в Евротурнирите [редактиране]
Година след изпадането си, "Пирин" отново се завръща в "А" група, но изкарва в елита само един сезон преди пак да изпадне. Следват две години в "Б" група. По време на тях обаче, "орлетата" успяват да изградят доста качествен тим. През 1984 г. отборът печели без проблеми промоция за "А" група. Следващият сезон - 1984/85 г. пък е най-успешният в досегашната история на клуба. "Пирин" завършва на 5-о място в елита и получава правото да представя за първи път България в Купата на УЕФА. Дебютното участие на тима от Благоевград в турнирите на Стария континент обаче, не може да се определи като добро. "Орлетата" срещат в първия кръг "Хамарбю ИФ" и не успяват да окажат сериозна съпротива на шведския клуб. У дома "Пирин" губи с 1:3, а на Скандинавския полуостров е разгромен с 0:4.
Два загубени финала за Купата [редактиране]
През следващите години клубът е неизменен участник в "А" група и си спечелва славата на корав противник от "златната среда" на елита. "Орлетата" не успяват да повторят доброто си представяне в първенството от 1985 г., но пък за сметка на това изиграват две запомнящи се кампании за Купата на България. Първата е през 1992 г. С бойка игра "Пирин" успява да достигне до последната среща за трофея. Пред 15 000 зрители на стадион "Георги Бенковски" в Пазарджик обаче, благоевградчани за разгромени с 0:5 от "Левски" (София). Все пак класирането за финала дава право на "Пирин" да играе в турнира за Купата на носителите на купи, тъй като "сините" същата година триумфират и в шампионата. Във второто си участие в Евротурнирите, "орлетата" успяват да елиминират един отбор. В квалификационния кръг "Пирин" отстранява ФК "Шаан" от Лихтенщайн, след победи с 3:0 у дома и с 1:0 като гост. В първия основен кръг на евронадпреварата обаче, изпитанието е далеч по-тежко. Съперник на клубът от Благоевград е гръцкият гранд Панатинайкос. В крайна сметка "орлетата" не успяват да се противопоставят на именития си съперник и отпадат след две загуби - 0:2 в Благоевград и 1:6 в Атина.
Две години по-късно "Пирин" отново успява да стигне до финала за Купата на България, но пак се разминава с трофея. През 1994 г. на Националния стадион "Васил Левски" "орлетата" губят с 0:1 от "Левски". В следващия сезон пък благоевградчани финишират на предпоследното 15-о място в таблицата и изпадат в "Б" група, слагайки край на златния си период започнал през 1984 г. и продължил 10 години.
Проблеми и изхвърляне във "В" група [редактиране]
В края на XX век "Пирин" успява да се завърне за кратко в елитната дивизия, но не успява да направи нищо запомнящо се и отново изпада във втория ешелон. След 2000-ата година от школата на "орлетата" излизат редица качествени играчи като Илко Пиргов, Светослав Дяков, Радослав Анев, Христо Златински и Владислав Златинов. С тяхна помощ "Пирин" отново се завръща в елита и успява да се задържи там през сезон 2004/05 г. На следващата година обаче, клубът изпада в сериозна финансова криза. След 2-ия кръг на сезон 2005/06 г. "Пирин" бива изхвърлен във "В" група заради големи задължения към НОИ. Отборът играе в аматьорската група три години, като междувременно собственикът Методи Калъмбов напуска, а неговото място е заето от група бизнесмени наречена „Г 14“.
Обединението [редактиране]
След като "Пирин" успява да влезе в "Б" група, през лятото на 2008 г., започват разговори за обединение с отцепилият се ПФК Пирин Благоевград (Благоевград), който играе в елита. През декември 2008 двата клуба се обединяват, като новият тим участва в „А“ група, а с квотата за Западната "Б" група до края на сезона се състезава тимът на Пирин (Банско), който домакинства на стадиона в Банско.
Няколко месеца след обединението "Пирин" постига и първият си успех - класиране за трети път в историята си на финал за Купата на България. По пътя към последния мач за трофея "орлетата" елиминират грандовете ЦСКА и Левски. На 26 май 2009, "Пирин" е подкрепян от над 5000 благоевградчани на стадион "Георги Аспарухов" в София, но губи финала с 0:3 от Литекс (Ловеч).
Школа [редактиране]
/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Berbatov.jpg /wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Berbatov.jpg
/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Berbatov.jpg /wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Berbatov.jpgБербатов с екипа на "Пирин"
Детско-юношеската школа на "Пирин" се смята за една от най-качествените и най-продуктивните в България. Редица от големите български футболисти са излезли именно от "гнездото" на "орлетата". В своята история мъжкият отбор на "Пирин" винаги е разчитал главно на свои кадри и това му е носело успех.
Безспорно най-известният футболист започнал кариерата си при "орлетата" е Димитър Бербатов. Капитанът на националния отбор по футбол прекарва 8 години в школата на "Пирин", преди Димитър Пенев да забележи големия му талант и да го привлече в ЦСКА през 1998 г. Благоевградчани могат да се похвалят и с двама свои представители в "златното" ни поколение, което завърши на 4-о място на САЩ'94 - Ивайло Андонов и Петър Михтарски. Сред кадрите на "Пирин" е и нападателят Иван Цветков, който направи сериозна кариера в първенствата на Холандия и Турция.
Други известни футболисти излезли от школата на "Пирин" са Спиро Дебърски, Малин Орачев, Николай Петрунов, Костадин Герганчев, както и по-новото поколение Петър Златинов, Крум Бибишков, Станислав Манолев и Спас Делев.
Стадион [редактиране]
"Пирин" играе домакинските си мачове на стадион "Христо Ботев" в Благоевград. Той е изграден през далечната 1934 г. и е собственост на Община Благоевград. При построяването си съоръжението разполага с две трибуни и общ капацитет от 17 000 места. В началото на XX век обаче, едната трибуна започва да се руши и да бъде предпоставка за сигурността на зрителите. Поради тази причина тя е затворена, а през 2008 г. изцяло съборена. Така в момента стадионът разполага само с една трибуна, снабдена със 7000 пластмасови седалки в бял и зелен цвят.
През лятото на 2009 г. общината в града започва ремонт на съоръжението, който е на стойност 1,5 млн. евро. Ремонтът включва подновяване на тревната настилка, снабдяването й с модерна напоителна система и изграждането на светлинно информационно табло. Той приключва през март 2010 г. Вторият етап от ремонта, предвижда обновяването на електрическото осветление на стадиона, което не е в изправност от края на 90-те години. Цялостното обновяване на "Христо Ботев" ще приключи след третата част от ремонта, която предвижда изграждането на нова трибуна, на мястото на съборената. Това трябва да се случи до края на 2011 г. Тогава стадион "Христо Ботев" ще разполага с 15 000 седящи места и ще притежава лиценз от УЕФА
damyanov1963:
Ами според нашата черга си е успех.
Кои сме ние, даже не се и доближаваме до средноевропейските отбори, та да имаме претенции
