Сър Алекс Фъргюсън

[OldTrafford]

[center]Великият Фъргюсън[/center]
[center][/center]

[center]Хладната мисъл[/center]
[center]Писал съм доста пъти за този човек и все ме тегли към него. Не защото ми е кумир или любимец, дори не съм привърженик на неговите отбори в Шотландия и Англия. Но той остана последната от личностите, които бяха в английската игра преди аз да я залюбя страстно и още е там. Сега усещам, че онези години във втората половина на 80-те миналия век са били сякаш преди твърде дълго време. Слушайки как децата, които сега гледат Висшата лига говорят за нея, се чувствам стар. А всъщност точно Фъргюсън е доказателството, че една велика част от живота на всеки човек може да започне дори на 45. Точно на толкова е и той, когато поема Манчестър Ю.

Има интересна история, свързана с неговото назначаване. След всичките си успехи в Абърдийн е ясно, че търси ново предизвикателство и като всички шотландци се кани да премине границата на юг. Първият клуб, който го е потърсил всъщност е Уулвърхямптън, но това става през 1982 година и Фъргюсън решава, че това не е офертата, която иска да приеме. Иначе през 1986 има планове дори за интервю в Арсенал, като другият кандидат е Джордж Греъм. Проблемът в случая е, че бордът на Арсенал не иска да чака края на световното първенство в Мексико (Фъргюсън води Шотландия), а и има идеи, различни от тези на Фъргюсън, така че в крайна сметка изборът пада върху Греъм. Малко след това и Тотнъм иска тогавашния наставник на Абърдийн, но до по-сериозни разговори не се стига. Между другото спекулациите през цялото лято на 1986 са, че той е голямата цел на Манчестър Ю. И в крайна сметка точно така и става, макар сделката да е обявена чак на 6 ноември.


Имайки предвид, че по онова време „червените дяволи" са били нещо доста различно от клуба, който ние познаваме (не бяха печелили титла от 19 години), изборът му изглежда интересен. Няколко пъти съм чел историята около назначаването му на „Олд Трафорд" и то от различни източници, но всеки път оставам с усещането, че Фъргюсън е имал точна представа какво прави и какво иска. И всъщност това бележи цялата му кариера.[/center]

[center]Любовната аферата с късмета[/center]
[center][/center]
[center]Сигурно мнозина знаят, че той е бивш играч на шотландския Рейнджърс. Иначе започва кариерата си в Куинс Парк. Дали е съдба или просто съвпадение нямам представа, но мотото на този клуб е да играеш, заради значението на играта. И това твърде много отразява целия живот на Фъргюсън във футбола. Той е в него, заради насладата от играта. Когато реши през 2002 да сложи край на кариерата си, се говори, че жена му го е изгонила от дома им обратно към стадиона, защото щял да й пречи. Сигурно не е било точно така, но и тя е осъзнавала, че този човек има нужда от футбола прекалено много. Но да се върна на началото. Следващата му спирка като играч е Сейнт Джонстън през 1960, когато е на 19. Там за първи път се сблъсква с късмета, който винаги ще играе роля в живота му. В един момент тимът няма централен нападател и мениджърът няма избор и пуска за важен мач с Рейнджърс точно Фъргюсън. „Съвсем случайно" във въпросния двубой шотландецът вкарва хеттрик и след това е купен от Дънфърмлин, за да стане и професионален футболист. Винаги съм се питал кое всъщност го прави толкова близък със спортния шанс? И кога съдбата му е помогнала повече - срещу Байерн в Барселона или тогава в онзи двубой? Или пък по-интригуващият въпрос е дали изобщо някога късметът го е напускал? Може би заради факта, че е роден в този последен ден от годината, когато всички бързат за да празнуват настъпването на нещо ново, загърбвайки неговия ден и празникът някак минава между другото, съдбата му се е отплатила с много други дребни мигове на щастие. Аз нямам обяснение, но е факт, че около него винаги е кръжал шансът на победителите и се е намесвал, когато силите на шотландеца са стигали предела.[/center]

[center]Безкомпромистност[/center]

[center][/center]

[center]Първата мисъл на мнозина е всъщност свързана с хвърлените обувки по Дейвид Бекъм. За мен онази случка не е дори в топ 5 на ужасяващите решения, които Фъргюсън се е налагало да вземе в кариерата си. Нека започна от националния отбор на Шотландия. Помните Алан Хансен, нали? Прекрасен централен защитник на Ливърпул, изключителна звезда за своето време. Но в националния състав на Шотландия, Фъргюсън предпочита да използва обиграната двойка бранители, които той ползва в Абърдийн. Единият е Алекс Маклийш, който сега е мениджър на Астън Вила, а другият Ули Милър. Точно заради тях Хансен е оставен извън тима за Мондиала през 1986 година. Но това е само началото. Норман Уайтсайд е един от най-големите таланти, които британския футбол е виждал. Момчето е страхотно още на 17 дебютира като нападател за Манчестър Ю. Заради множество проблеми с фитнеса (а според слуховете става дума за алкохол и липса на адекватно спазване на режима) той е един от първите, с които Фъргюсън се разделя на „Олд Трафорд". Отношенията му с Гордън Страхън също са обект на множество коментари, а двамата са заедно в Абърдийн, откъдето играчът преминава в Юнайтед. И до днес не си говорят много.[/center]
Но най-ясен пример за това какво представлява Алекс Фъргюсън ни дава онзи момент, когато Браян Робсън реши да стане играещ-мениджър на Мидълзбро, като по този начин потърси началото на своя път във футбола от другата страна на тъчлинията. Решението най-меко казано не е било приятно за Фъргюсън. За да разберете какво означава Браян Робсън за Манчестър Ю по онова време, може да съберете Кантона, Гигс и Скоулс на едно място и тогава ще получите някакво приближение, но все още няма да ви достига нещичко. „Капитан Чудо", както е наричан на „Олд Трафорд" води клуба през най-тежките му моменти. През 1981 идва в Юнайтед от УБА и е част от целия процес на изграждане на този клуб през годините до 1994. Но през 1993, когато за първи път се дават постоянни номера на фланелките на футболистите, Фъргюсън нарежда легендарната седмица, която англичанинът е носил да отиде на гърба на Кантона. За Робсън остава номер 12, което ясно показва посоката за играча. Междувременно Юнайтед вече е на финал в ФА Къп, което може да е и последният двубой на Капитан Чудо с клуба. Съперник е Челси, а разликата в класите е твърде голяма по онова време, за да е проблем Робсън да е поне на пейката, за да вдигне трофея накрая. Не и според Фъргюсън - един от най-великите играчи в клуба за всички времена е изпратен извън него без да е част от този значим двубой на „Уембли". Изводът - никой никога няма да е по-голям от Манчестър Ю. Защото Фъргюсън е абсолютно безкомпромисен.

И ако се чудите защо е такъв, пак е редно да се обърнем към историята на неговия живот. През 1967 година е привлечен за рекордна за времето си сума в сделка между два шотландски клуба от Дънфърмлин в Рейнджърс. Но на финала през 1969 за купата на Футболната Асоциация на Шотландия срещу Селтик е набеден за виновник при един от головете на детелините при загубата с 0:4. После е накаран да играе за младежите на клуба като знак за наказание. Малко след това Фъргюсън отказва оферта на Нотингам Форест, за да не се мести със съпругата си на юг от границата и отива във Фолкърк. Една грешка във важен мач и цялата футболна кариера на този човек като играч приключва злощастно. Не ми казвайте, че той не знае какво е жестокост! Хвърлената обувка по Дейвид Бекъм изглежда като невинна историйка на фона на тези случки.

[MuFc1878]

[center]Сър Алекс: Исках по-голяма победа[/center]

"Мисля, че се представихме страхотно и честно казано съм разочарован, че завърши 2:1.", заяви мениджърът пред Sky Sports. "Вярно е, че наистина се опитахме да успокоим играта, да запазим притежанието на топката и не успяхме да ги затрудним по начина, по който го правехме преди да отбележим головете."

"Мисля, че емоциите все още кипят в мен. Беше нервен мач заради това, че играехме срещу Ливърпул и че те успяха да намалят резултата от 2:0 до 2:1. Знаете какъв е футбола - всичко може да се случи. Трябва само секунда, за да допуснеш или отбележиш гол, така че това определено бе нервен период, но успяхме да се справим."

"Това е единствената слабост, която мога да открия в моите футболисти, тъй като от самото начало показахме фантастичен футбол. Наистина днес играхме много добре."

Рууни заслужи добри думи, както и наградата Играч на Мача, за головия му принос и Сър Алекс похвали и двете му попадения.

"Мисля, че Дани Уелбек игра прекрасно, особено през първото полувреме. Скоулси нямаше късмет при удара му с глава, когато вратарят направи страхотно спасяване. Смятам, че ги превъзхождахме, но просто не успяхме да вкараме."

"За радост Уейн отбеляза и само две минути по-късно вкара още един, което бе великолепен старт на второто полувреме."

[OldTrafford]

[center]Не търпя мрънкачи[/center]
[center][/center]
Мениджърът на Манчестър Юнайтед Алекс Фъргюсън не се нуждае от представяне. Какъв обаче е свирепият сър извън футбола? Радио Би Би Си 5 излъчи 60-минутно интервю с шотландеца, в което много карти бяха свалени на масата. Нещо повече, водещият на програмата "Специалният час" направи нещо, което досега не се бе удавало на никого. Не само че успя да проникне в дома на сър Алекс, но двамата проведоха откровен разговор в бърлогата на Съра - личната му стая за снукър.

- Искам като начало да опиша къде се намираме с Алекс Фъргюсън. Ние сме в неговата светая светих, неговото лично и неприкосновено местенце, стаята му за снукър. Има и малък бар, а също и голяма библиотека, изпълнена с книги. Това да не е нещо като дом в дома ви?
- Абсолютно. Тук намирам спокойствието. Имам всичко необходимо. Телевизор, книга, чета, слушам музика.
- Изобщо цялата къща е страхотна - красива, но излъчва и едно спокойствие. Дали обаче това не се дължи на госпожа Фъргюсън?
- Относно това недейте да таите ни най-малкото съмнение. Тя е шефът. Всичко по къщата го е направила тя. Голяма умница е Кати.
- Всички ви познаваме като сър Алекс Фъргюсън - един безкомпромисен футболен мениджър. От това, което видях досега в къщата ви, си създавам мнението, че всъщност сте човек, който изключително много държи на дома си, на семейните ценности.
- Така е. Мога ли да шавам - имам 46-годишен брак зад гърба си, трима синове, един рояк внуци. Кати се справя страхотно с малките. Като се напълни къщата, нейното направо си е една военна операция. Но тя обожава, когато децата са с нас. Грижи се отлично?
- А вие можете ли да се грижите за най-малките си внуци?
- Не, аз не съм толкова добър. Макар че последния път, когато ме бяха оставили с трима от внуците, се справих добре. Гледахме мач и обсъждахме.
- Какъв живот имат тези деца, просто чудо. Да ти е дядо Алекс Фъргюсън, да гледаш с него мач и той да ти обяснява. Питат ли много?
- Какво говорите! Харви, Харви, малкият Харви. Той е непоносим. Пита по милион въпроса в секунда. Защо този бил от тази страна, какво щял да прави другият от другата страна. Любимец му е Нани. Един ден ме беше подхванал заради Нани. И му се помолих: "Харви, друже, разпусни малко примката. По един въпрос на ден, дай да се разберем!"
- Май основно за футбол си говорите?
- Е, няма как. Аз просто гледам футбол всеки ден. В понеделник има късен мач от Висшата лига. Вторник и сряда - Шампионска лига. Четвъртък - Лига Европа. Доскоро гледах този турнир само по телевизията, най-накрая обаче и на мен ми дойде ред да се потя в четвъртъците. Така че с малките гледаме футбол, но когато има възможност, се занимаваме и с други неща.
- Опишете типичния ден на сър Алекс!
- Ставам към 6 сутринта, 6 и 10 най-късно.
Първата ми среща е в 7 - с медицинския ми екип.
Ако има нещо, което трябва да решим, нещо спешно - правим плана. Те са най-важните. След това понякога влизам във фитнеса за половин час. Едно време го правех по-редовно. Сега гледам поне два пъти в седмицата малко да се поупражнявам. В осем часа съм в кабинета си. Ако някой иска да дойде и да говори с мен - това е най-удобното време.
- Някой от играчите ли?
- Не, не. Ние сме с тях през цялото време така или иначе. Говоря за останалите служители на клуба, независимо дали са от спортно-техническия екип, или просто са от администрацията. Тези срещи ми доставят голямо удоволствие. Защото много от хората просто идват и искат съвет или пък имат молба. "Може ли да не идвам вдругиден? - Може!"
- Ето, ето точно за това става дума. Това не е първият ни разговор. И аз винаги съм твърдял следното: Вие сте просто един добър и очарователен човек. Обаче в играта горите. И когато се видите на запис - извън нерви, крещящ, почервенял, не се ли питате понякога: "Какъв е този бесния човечец?"
- Е, не е толкова зле, де. Но важното е следното и това съм го набил в главите на играчите си.
Може да се караме, може да крещя когато всичко свърши, значи е свършило. На другия ден всичко е останало назад.
- Продължава ли терапията със "сешоара"?
- Няма такова нещо. Когато бях в началото на мениджърската си кариера, съм полудявал от яд понякога. Крещя - да. Но вече почти не изпадам в конфронтация в съблекалнята. Стар съм вече дори за "сешоар".
- Виждал съм ви бесен, виждал съм ви много щастлив. Никога обаче не съм ви виждал уплашен, стреснат. А има много мениджъри, на които им личи, че просто не знаят каква да направят. Докато сър Алекс изглежда винаги така, че той командва парада. Как го постигате?
- Просто се концентрирам изцяло върху мача. Не мисля за нищо друго освен за мача. Не си водя бележки - това е страшна глупост. Гледам мача, мисля за мача в момента. Не си въобразявам какво би станало, ако загубим. И не си позволявам да се тревожа и да се стресирам. Но това вече при мен е като рефлекс, изработил съм го през годините.
- Успявате обаче да предадете този дух и на играчите си.
- Може би. Вижте, работил съм с много силни характери. Хюз, Кантона, Робсън, Кийн и още, и още. Тези момчета са железни. Те са истински мъже. Ако искаш да играят футбол - правят го. Ако искаш да направят мача във физически сблъсък, в истинска битка - стискат зъби и го правят. Имал съм и по-мекушави играчи. Просто не търпя мрънкачи. С малко от футболистите съм се карал така, че да не поддържаме връзка. За мен те са много важни - и настоящите, и бившите. Питали са ме за неща от личния си живот, защото ми вярват. Защото знаят, че от устата ми няма да излезе и дума за проблема им. Казвам им - избирам отбора така, че да играят най-добрите в момента. Някой може да е недоволен, че не е на терена. Ако се напъне на тренировка през седмицата - за следващия двубой има отличен шанс. Те го знаят, те ми вярват.
- В Юнайтед винаги идват играчи от световна класа. И въпреки това вие не спирате да изграждате таланти, млади момчета от школата на клуба непрекъснато пробиват в първия отбор. Каква е тайната?
- От години екипът, който работи с порастващите, е отличен. Аз много държа на работата с младите. И много държа те да осъзнават какво ние правим за тях. Да има дисциплина. Както е вкъщи - научил съм синовете си на ред, те са научили внуците ми. Искам от младите на Юнайтед да си уважават треньорите. Да идват сутрин и да им стиснат ръката за добро утро. На много места е пълно с млади футболисти, които не изпитват респект към треньорите с и, това е жалко и погрешно
- Да поговорим малко за голямата ви страст извън футбола - конете. Как се запалихте?
- Почна отдавна. Имахме годишнина с Кати и в същото време бях получил покана за надбягванията в Челтнъм. Съпругата ми нямаше нищо против да отидем. И на мен истински ми хареса. В края на деня попитах Кати: "Искаш ли да си купим кон?" Тя ме погледна така, все едно че съм си загубил ума. Но аз купих три. Това е моето хоби. Достатъчно съм обсебен от Юнайтед, трябва някъде да разпускам. Не искам да печеля от конете, просто се забавлявам.
- Друга ваша страст е виното, разкажете.
- Всичко започна през 1981 г. Бях в Монпелие и там домакините ме почерпиха с вино - разкошно вино. Не след дълго започнах да купувам книги за това питие, да чета и всичко това логично приключи със закупуването на три хиляди бутилки. Обичам да пия вино с колегите. Жозе винаги ми носи бутилка страхотно вино.
В този момент в стаята нахлуват няколко от внуците на сър Алекс и жена му Кати. "Извинявам се, вън, деца", като истински командир се разпорежда Кати.
- От кого се страхуват повече внуците - от бабата или от дядото?
- От бабата. Мен не ме броят много-много. Една събота бяхме само с децата и някое от тях, не си спомням вече кое точно, вдигаше олелия. Кати го сряза - тихо или те пращам с такси обратно при вашите. И веднага се възцари мир.
- Тормозят ли ви с днешната музика, с хилядите устройства, с интернет?
- Технологиите са невероятни. Но аз съм динозавър. Не ги разбирам тези неща. Нямам профили в социалните мрежи и там другите му глупости. Все пак имам айпод и айпад.
- Играчите ви обаче са луди по Туитър, Рио Фърдинанд има 2 милиона последователи, Руни - милион.
- Какви последователи, аз съм убеден, че Рио всъщност е измислил Туитър.

[MuFc1878]

Перфектна стратегия срещу Хари Реднап. Постави му капан и Худини падна в него. Остави ги час игра да пресират и тичат яко като мухи без глави и с пълна концентрация на играчите го обезглави. Ще липсва много на Юнайтед като се откаже!

[OldTrafford]

“if you can’t support us when we lose, you don’t deserve to support us when we win”
— Sir Alex Ferguson

[MuFc1878]

[center][wrapimg=]http://p.twimg.com/ApgRQBrCQAE9veU.jpg[/wrapimg][/center]

[center]Най-великия мениджър[/center]

[t0bl3ro_bg]

Дано ни води докато е Жив, защото не знам кои би могъл да го замести.

[momchil]

защото не знам кои би могъл да го замести.

НИКОЙ!

[Rofles]

защото не знам кои би могъл да го замести.

НИКОЙ!

Като почнете да ръсите такива глупости .. Ауу .. По тая логика Сър Мат Бъзби като се е оттеглил кво ? Манчестър Юнайтед още го има. Така, че след САФ какво Манчестър Юнайтед ще спре да съществува или ще изпадне ? Айде стига с глупостите. Ще дойде нов мениджър и така ..

[Edwin]

защото не знам кои би могъл да го замести.

НИКОЙ!

Като почнете да ръсите такива глупости .. Ауу .. По тая логика Сър Мат Бъзби като се е оттеглил кво ? Манчестър Юнайтед още го има. Така, че след САФ какво Манчестър Юнайтед ще спре да съществува или ще изпадне ? Айде стига с глупостите. Ще дойде нов мениджър и така ..

Хич не са глупости,след като Бъзби се е оттеглил е имало години наред лутане в златната среда и търсене на ''Новия Бъзби''.Сигурен съм че заместник на САФ няма да е голямо име като Моу,Блан и т.н и т.н