Много ме измори сагата в ЦСКА и вчера реших да се направя на журналист

Пускам си писанията, които нямат особени претенции : )
[center]
Това ли ни е нивото?Ситуацията в ЦСКА е абсурдна![/center]
Едва ли има футболен фен в България, който да не е чувал за „сложната”(най-меко казано) ситуация в „червения” клуб и в същото време, едва ли има много индивиди, знаещи какво наистина се случва в този отбора. Повечето запалянковци са изморени от спасителни планове, от това да се подиграват или абстрахират от случващото се при „армейците”. Историческа ретроспекция на събитията в ЦСКА след края на сезон 2012/2013г. едва ли ще ни помогне да разберем какво става. Това, което прави впечатление е абсурдността в търсенето на решения, характеризиращи се с детски ентусиазъм и никакви реални действия. Изглежда сякаш българският футбол е като една игра между деца, строящи си къщичка на дърво – всеки ден нови идеи, посрещани с ентусиазъм и отхвърлени в най-кратки срокове, поради липса на реални действия в конкретния момент.
„Хайде да спаси ЦСКА по този начин – супер.” Но трябва да стане преди започването на шампионата – „А отказваме се.”
Не беше сливане, купуване на лицензи, създаване на нови дружества, които да вземат лиценз на друг отбор от А група и т.н. Като повечето детски планове, всяка идея звучи хубаво преди да дойде време за нейното реализиране, а изискванията за най-кратки срокове създават възможности за активност в тази насока. Но тази активност е илюзорна. Нищо не се случва, освен изчерпването на време, което катализира по-голямата абсурдност на всяко ново предложение. Проблемно тук е употребата на време в създалата се ситуация на хората, занимаващи се с футбол в България. Спасителните акции се сменяха както треньорите през последните години – нелепо отчитане на някаква дейност. Дори всичко случващо се да е част от грандиозен заговор на друга страна срещу марката ЦСКА (с всичките прилагателни, които могат да се кажат за един от най-важните клубове в историята на българския футбол), това не променя факта, че поведението за подобрение на клуба е детинско (във всяко едно отношение)!
Няма време за анализи, защо се е получила тази ситуация – без значение дали е умишлено предизвикана, закъсняла, справедлива или нечестна. Трябват решителни действия, а реалните възможности са само две – изплащане на дълговете или започване от аматьорския футбол. Всякакви други действия са сравними единствено с направата на детска къщичка на някое дърво. Оставането на всяка цена няма да е от полза на никой. Това ще е безцелно живуркане, в което най-хубавите моменти ще са провалите на другите отбори – в България или Европа. Клубът и неговите фенове трябва да решат кое е най-важното – дали участието в А група (на всяка цена) или идеите, които те влагат в своя отбор.
Най-добрият вариант е появилият се нов инвеститор („Червените шампиони”) да придобие клуба и да му придаде стабилност и здрава основа (като изчисти задълженията му и сформира футболен щаб, който да работи повече от един полусезон) за развитие. Тук логичният въпрос е: може ли това да се случи, когато за подобна съдбоносна сделка се е изчакал последния възможен момент? Аз не искам да гадая, но подобни действия изглеждат странни и закъснели, защото задълженията на ЦСКА не са намалели от началото на „спасителните акции”. Ще видим какво ще донесе тази 90% сигурна сделка за отбора и неговите привърженици.
Другата възможност изглежда плашеща и смущаваща на първо четене – ЦСКА (31 кратния шампион на България) да започне от аматьорските нива на футбола в България. Сигурно е, че за мнозина това е най-лошият вариант, който ще лиши отбора им от възможността да се бори за отличия в България и представяне в Европа. Но тук идва същественият въпрос – резултатите ли са най-важното? Участието в А група, боричкането за титла и купа, в които всички се съмняват и отпадания в първите кръгове за Лига Европа – това ли е най-важното? Присъствието в тях ли прави ЦСКА отбора, който подкрепят толкова много хора? Историята на футбола не помни ли много примери на отбори, пропадали по подобен начин, които след това се завръщат още по-силни? Ботев Пловдив не направи ли нещо подобно? Подобни събития не са най-хубавата част от историята на един клуб, но „истинските” отбори, имащи „истински” фенове минават през подобни препятствия, защото за всеки запалянко неговият любим отбор е повече от клуб! Подобни събития са неприятна, но удобна възможност това да бъде демонстрирано. Футболните отбори не са просто някакви дружества. Истинското величие на всеки клуб е любовта на неговите фенове, а не отличията, за които толкова много говорят днешните почитатели на футбола. Клубът и феновете му са в симбиоза на взаимна легитимация и само заедно те са „автентични”.
А група или А окръжна? Грешен въпрос! Зад ценностите на отбора ли си или зад неговите постижения?
На края – евентуалното неучастие в А група на ЦСКА не трябва да се мисли през призмата „това добре ли е за българския футбол или не?”. На всички е ясно, че това ще има негативен ефект – от телевизионните излъчвания (тяхната аудитория), до емоциите около дербитата с „Левски” и старанието, което влагат „сини” и „червени” фенове, за създаването на по-добри хореографии. Сигурен съм, че много хора се сещат и за други причини. Но тук става въпрос за „правилата на играта”, а те трябва да са най-важни! Едва ли изваждането на Глазгоу Рейнджърс е от полза на шотландския футбол, но всички знаем какво се случи с най-титулувания отбор в света. Така е в Шотландия, така трябва да е и у нас! Иначе, нивото ни във футбола ще си остане като детски планове за къщичка на дърво.