CSKA69 написа:Furious_Monk написа:Моуриньо няма опция пред себе си, просто ще се закопае съвсем, ако не спечели поне някоя дори и дребна купа, защото това е единствената причина все още да се котира сред големите. Нито като поведение е такъв, нито като авторитет(вече, след много му издънки). Останаха му само успехите, без тях той си остава една история.легенда от миналото, смачкана от настоящето. Заприличва на Венгер.
Поздрави за колегата монк, с него не винаги сме на едно мнение, но тук съм съгласен на 1000 процента. Аз това го твърдя още от третия му сезон в Реал - Моуриньо достигна пика на кариерата си (вероятно с требъла на Интер) и оттук нататък наблюдаваме неговия залез. Помня каква еуфория беше настанала сред феновете на Челси при завръщането му на Моста, аз ги предупредих, че това не е същият Моуриньо, който помнят, а те ме скъсаха от подигравки и оплюване за това ми мнение. Днес едва ли мнозинството от тях имаг същото високо мнение за него
Забелязах вчера, че Моу вече е успял да внедри едно от най- силните си оръжия в играта на Юнайтед. Изпъкването на индивидуалната класа. И двата гола не бяха следствие на отборно усилие, а страхотни проблясъци на Лингард и Ибрахимович. Това обаче е и най- голямата слабост, според мен, във визията на португалеца. Веднага си припомням начинът, по който Атлетико на Симеоне отстрани Челси на полуфинала в ШЛ в реванша в Лондон. След мача легендарния Ариго Саки беше коментирал, че победата на испанците се дължи на невероятния колективизъм, докато Челси са изглеждали прекалено индивидуалистично разположени на терена...
Напротив, Моуриньо винаги е бягал от индивидуалния блясък, поне доколкото му е възможно.
1 Има огромно его и трудно работи с големи имена.
2 Липсата на голямо име сплотява целия колектив и изгражда боеспособен отбор, в който всеки играч е готов да се жертва за другия именно заради приравнения статус на футболистите. Малко комунистка работа, но ако нахъсаш отбора както си си трябва, върши работа.
3 Неговият стил на игра предразполага за бързо отнемане на топката и търсенето на празните зони зад гърба на отбраните. Обаче е факт че в днешно време футболът стана страшно организиран и преди всичко колективен спорт, и с времето останалите отбори се научиха бързо да покриват тези зони и да не оставят достатъчно време за обработването на топката, когато тя достигне до човек, който е способен да я изнесе бързо.
4 Моуриньо използва остарели разбирания за играта. При него, ако плеймейкърът не на високо ниво, цялата игра на отбора рухва, твърде много залага на него. Ненапразно Йозил му бе любим играч в Реал. Месут нито вкарва, нито върши кой знае каква работа в защита, обаче по забележителен начин изнася топката.
Португалецът си е същият,поне като футболни разбирания, проблемът за него в последно време е че футболът се променя. Все пак има още един огромен шанс да докаже безспорният си талант, който го издигна до това ниво. Въпросът е обаче дали собственият му инат не го закопава. С много велики личности се е случвало в миналото, а вероятно и ще се случва и за в бъдеще.
