100 ГОДИНИ БОТЕВ ПЛОВДИВ!

[chepishev73]

Честит празник на най-вярната публика в България.
Честит вековен юбилей, любим "Ботев" Пловдив.

[Hrabar]

Честит празник! Яко да се веселите. Пожелавам ви незабавно завръщане в А група.

[Puldin]

Честит празник Ботевисти!
Пожелавам на Всички здраве, щастие и много радостни моменти с любимия ни отбор, и от тази светла дата всичко да върви по мед и масло по пътя към А група.
ПП Благодаря и на всички, които са съпричастни с нашия празник

[Ботев Пловдив]

Тази вечер Пловдив ще свети!Ще бъде голям празник и хиляди по улиците!

[Raoul_Duke]

Не плачи, майна, не тъжи...

БЛИЦ връща лентата назад в историята по случай 100-годишнината на славния пловдивски клуб



Един от най-великите футболни клубове на България – “Ботев” (Пловдив), днес празнува 100-годишен юбилей. В тази връзка БЛИЦ ще върне в свой стил лентата назад, за да разкаже на своите читатели паметни моменти от историята на “канарчетата”. В топ 3 на “жълто-черните” мачове влизат успехите над “Левски” насред София с 6:1 (това е най-голямата загуба на “сините”), 1:0 срещу Барселона и 2:0 срещу Байерн.

Величието на публиката

Преди да се спрем върху въпросните три двубоя, ще отделим внимание на вярната публика на “Ботев”. Феновете винаги са били и ще бъдат с отбора. Независимо дали тимът играе в евротурнирите или в долните дивизии. Последният пример е от миналия сезон, когато “канарчетата” се подвизаваха във “В” група. Въпреки голямото падение, дошло заради лице, чието име тук няма да споменаваме, запалянковците не изоставят своя клуб. По 3-4 хиляди придружаваха отбора при абсолютно всичките му гостувания. Да не говорим за домакинските мачове.

В края на 70-те и през 80-те години на миналия век феновете на “Ботев” изпълняваха култов ритуал в центъра на града преди шампионатните срещи. Агитката се отправяше към паметника на Христо Ботев, за да положи цветя и да се помоли пред своята икона. Зад статуята клякаше един от феновете, който озвучаваше великия революционер. Така се завързваше разговор между публиката и националния герой.

“О, велики Ботев, как ще свърши мачът днес?”, питаха в хор бултрасите.
“Победа, победа и пак победа!”, отговаряше им поетът.
“А кой ще вкара головете?”, питаха отново в един глас запалянковците.
“Пехливана и Пашата, за да им запушим устата!”, добавяше Ботев, след което на по-висок глас изричаше историческия стих: “Тоз, който падне в бой за свобода...”.
След което още по-мощно агитката продължаваше стиха: “Той не умира!!!”
Култова сцена, нали, уважаеми млади читателю! За жалост тя днес вече не присъства в репертоара на “канарчетата”...

Шестица от “жълтата” светица

На 8 юли 1962 година “Ботев” шокира “Левски”, печелейки с 6:1 насред “Герена”. Двубоят, който е за първенство, започва равностойно. Гостите повеждат с 1:0 в самото начало чрез Харалампиев, но след това Христо Илиев-Патрата изравнява. В края на полувремето Динко Дерменджиев отново извежда “канарчетата” напред. През второто полувреме “сините” опитват да изравнят, но в рамките на 23 минути получават още четири попадения. “Ботев” тотално доминира и напълно заслужено нанася на “Левски” най-голямата загуба в историята му.
Феновете веднага пускат лаф: “За шопите шестица от “жълтата” светица”! Повод за атаката е изказване на “синия” зевзек Сашо Костов, който преди двубоя обявява, че “Левски” няма да има проблеми с пловдивчани, тъй като те играели като...жени. “Е, като сме жени, на ви една шестица от нашата светица”, отвръщат запалянковците.

“ЛЕВСКИ” – “БОТЕВ” (ПД) 1:6
0:1 Харалампиев (10), 1:1 Хр. Илиев (18), 1:2 Дерменджиев (45), 1:3 Г. Попов (61), 1:4 Дерменджиев (70), 1:5 Г. Попов (78), 1:6 Ив. Занев (84)

“ЛЕВСКИ”: Бисер Михайлов (Борис Александров), Иван Манолов, Йончо Арсов, Иван Вуцов (Радко Найденов), Тончо Проданов, Иван Георгиев, Любен Гайдаров, Георги Соколов, Димитър Йорданов, Христо Илиев, Александър Костов

“БОТЕВ”: Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров, Виден Апостолов, Райко Стойнов, Иван Занев, Динко Дерменджиев, Георги Харалампиев, Иван Сотиров, Стоичко Пешев, Георги Попов (Георги Разложки)

Ще си изям билета,
ако Бенкса я вкара


На 30 септември 1981 година “канарчетата” побеждават Барселона с 1:0 в мач-реванш от турнира за КНК. Първият двубой в Испания завършва 4:1 за “каталунците”. Пловдивчани обаче нямат никакво намерение да се предават. Още повече, че стадион “ 9 септември” е пълен до дупка – над 50 000 зрители идват на двубоя.
В състава на Барса блестят германецът Бернд Шустер и датчанинът Алан Симонсен. Там са и Виктор Муньос, както и нападателят Енрике Кини, който няколко месеца по-късно (преди Мондиала в Испания) ще бъде отвлечен от група терористи, настояващи за голям откуп.

През първото полувреме “канарчетата” обсаждат тотално вратата на Педро Артола. В 35-ата минута е отсъден пряк свободен удар за “Ботев” за нарушение срещу Зехтински. Зад топката обаче не застават бате Петьо, а Георги Славков, който също е цар на фауловете. Славков блестящо насочва топката във вратата и тя се оплита в мрежата – 1:0. Стадионът изригва!

Любопитното е, че преди изпълнението на прекия свободен удар запалянко се надига от централния сектор и обявява на всеослушание: “Ако Бенкса (б.р. – това е прякорът на Славков) я вкара, ще си изям билета!” (на долната снимка). След гола фенът удържа на думата си и сдъвква хартийката, подкрепят бурно от стоящите край него бултраси. “Билетът е по-сладък и от най-вкусния шоколад. Ако вкараме още един гол, ще изям и вашите билети”, добавя запалянкото.

Ново попадение пада, но то е скандално отменено. Коце Костадинов преодолява двама бранители и технично пронизва целта. Реферът обаче не признава гола, отсъждайки някакво си нарушение в атака, което никой, освен него, не вижда. След почивката “Ботев” продължава да играе по-добре, но така и не стига до още попадения. Минималният успех с 1:0 обаче е равен на подвиг, защото е постигнат напълно заслужено и то срещу какъв съперник.
”БОТЕВ” - БАРСЕЛОНА 1:0
1:0 Г. Славков (35)

“БОТЕВ”: Кирил Пейчев, Румен Юруков, Димитър Младенов, Благой Блангев, Славчо Хорозов, Коста Танев, Костадин Костадинов, Георги Славков, Красимир Манолов (78 – Трифон Пачев), Петър Зехтински (71 – Митко Аргиров), Марин Бакалов.

БАРСЕЛОНА: Педро Артола, Хосе Рамос, Антонио Рамирес, Хосе Алесанко, Мануел Маноло, Хуан Естела, Бернд Шустер, Виктор Муньос, Алан Симонсен, Енрике Кини, Естебан Бенитес (66 – Хосе Санчес).

Да навреш немеца в окопа...

На 7 ноември 1984 година “Ботев” изиграва най-великия си европейски мач. Всъщност, това е битка, която спокойно може да поставим в топ 10 на най-паметните битки на български отбор. “Канарчетата” помитат Байерн с 2:0 в Пловдив и само един гол не им достига, за да продължат напред. Срещата е отново от турнира за КНК, а първият мач в Мюнхен завършва 4:1 за баварците. Но резултатът лъже. Пловдивчани играят отлично и само малшансът не им позволява да се прибират у дома с по-малък пасив. На стадион “9 септември” обстановката е като пред война. Толкова много публика отдавна не е имало. Хората са нагъчкани един до друг на дървените пейки. Както се казва – игла да хвърлиш, няма къде да падне.


(Момент от мача с Байерн (Мюнхен). Георги Георгиев танцува, пише в сайта на "Ботев")

Младо момче се надига, за да извади от джоба си пакетче семки, но не може да седне на мястото си, тъй като е избутано от стоящите до него запалянковци. Стадионът освирква мощно баварците, когато те излизат да загряват. Вратарят на Байерн –Жан-Мари Пфаф, демонстрира пълен непукизъм. Белгиецът решава да направи обиколка по част от пистата, но е обсипан с монети от пощурелите бултраси. Още след първия съдийски сигнал единайсет “жълти оси” тръгват остро към баварската крепост, в желанието си да ужилят колкото се може по-бързо противника. В 38-ата минута Атанас Пашев в типичния си стил бележи за 1:0. В 51-ата минута Коце Костадинов по феноменален начин превръща в гол отсъдената дузпа. 2:0 за “Ботев”!

Още едно попадение и Байерн ще бъде изхвърлен от евротурнирите. Пловдивската обсада се засилва ли засилва. Немците са се окупирали здравата в окопа, все едно историята ни е върнала при Сталинградската битка. “Канарчетата” налитат отляво, отдясно, фронтално. Ръцете на Пфаф прегряват от мощните тупалки на домакините. “Ботев” изпуска няколко стопроцентови положения, а над всички са...всички играчи от отбора. Особено Петьо Зехтински, Гецата Георгиев, Коце Костадинов и Пашата. Ама пустата и топка не ще и не ще да влиза! Байерн оцелява с триста зора в пловдивския пъкъл.

“Признавам, бяхме надиграни. Извадихме късмет...”, проронва треньорът на баварците Удо Латек. С наведени глави от стадиона си тръгват опитните Дитер Хьонес, Клаус Аугенталер, Михаел Румениге (брат на Карл-Хайнц), както и датчанинът Сьорен Лерби.

“Не плачи, майна, не тъжи, “Ботев” винаги ще го има!”, успокоява възрастен фен след мача млади запалянковци, по чиито лица се стичат сълзи.

Да, “Ботев” винаги ще го има! Честит празник, ботевисти! Гордейте се, че сте фенове на такъв велик отбор. Гордейте се!

“БОТЕВ” – БАЙЕРН 2:0
1:0 Пашев (38), 2:0 К. Костадинов (51-д)

“БОТЕВ”: Димитър Вичев, Янко Динев, Запрян Раков, Благой Блангев, Славчо Хорозов (58 – Димитър Младенов), Васил Симов, Трифон Пачев (64 – Марин Бакалов), Георги Георгиев, Костадин Костадинов, Петър Зехтински, Атанас Пашев.

БАЙЕРН: Жан-Мари Пфаф, Клаус Аугенталер, Волфганг Дремлер, Норберт Едер, Холгер Вилмер, Райнолд Мати, Нортберт Нахтвайх, Бернд Дюрнбергер, Сьорен Лерби, Роланд Волфарт, Михаел Румениге (46 – Дитер Хьонес).
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ

[1912plovdiv]

ВЕКОВЕН БОТЕВ , АЛЕ

ВЕКОВЕН БОТЕВ , АЛЕ

ВЕКОВЕН БОТЕВ , АЛЕ

ВЕКОВЕН БОТЕВ ИМАМЕ

[since1912]

Честит юбилей на всички жълто-черни сърца! Честит оразник, България!

[Yellow major]

Честит празник на всички канари! Горд съм, че ще присъствам на събитието. Дано започнем втория си век история с подобаващи победи!

[fabregas_949]

Честит юбилей!

[T&T]

Честит празник на всички, в чийто гърди тупти жълто-черно сърце.