Дърво без корен написа:slavia_forever написа:Какво доказва (показва) това?
Каквото доказва и твоят списък, но поне е разказ на очевидец, а не копи от нета
Или е нормално преди 9-и да се разстрелват хора пред очите на семейството, да им режат главите и да ги разнасят, както е правено в османската империя с убитите хайдути?Тогава поне са били поробители и друговерци.Да не очакваш след такива "красоти" да има милост, след обръщането на палачинката?
Преди 9-и комунистите са врагове на режима и искат да го свалят насилствено, ерго той отговаря по възможния начин-също с насилие.След 9-и нещата се обръщат и насилието отива в другата посока.Имайки предвид, че Ялта ни поднася на тепсия на Сталин и неговите главорези.... какво би могло да се очаква в тези мътни дни, месеци, че и години.Сега очаквам да ми кажеш, че във Франция и Италия, след победата и освобождението никой не е пипнал тези, които са помагали на хитлеристите и фашистите!
Не е точно така. Списъкът може да бъде проверен. А и аз въпреки, че не отричам прояви на насилие във всички участъци от време, не случайно дадох предвид свещениците. Всичко е било ЦЕЛЕНАСОЧЕНО! Не вярвам контра-насилието да се съсредоточи именно към свещеници, както убийствата и вкарването по лагери да е, както и точно към определени групи. В един момент желаната от комунистите забрава на деянията им беше започнала да доминира.
Смятаха, че успешно са внушили на младите, че миналото не е било чак толкова лошо. Отварянето на архивите на ДС и започващото им проучване обаче възобнови разговора за комунистическите престъпления. Организират се публични прояви, публикуват се изследвания, спомени на жертвите, правят се филми. Тези начинания не се финансират от държавата. Тяхната доброволност и спонтанност показват, че народната памет е жива въпреки половинвековния терор. Но има още много работа да се върши. Палачите от ДС са медийни герои, взимат си тлъстите пенсии, а жертвите им мизерстват. Няма паметни плочи на бившата сграда на ДС на „Московска” 5, на бившата дирекция на милицията на Лъвов мост, на бившото Главно следствено управление на „Развигор” 1. Това са места, където са били изтезавани хиляди хора. Оттам са тръгвали или към затвора, или към смъртта. Неприемливо е, че в София няма паметник на горяните. Това е израз на нашето бездушие и неблагодарност. Съпротивата е забравена, като че ли всичко е започнало с Клуба за гласност и преустройство...
Мисля, че е време да разкрием всички масови гробове на разстреляните от комунистите и да погребем жертвите отново с дължимата почит; да създадем Дом на съпротивата срещу комунизма с ролята на музей и институция за гражданско образование. Да издигнем в центъра на столицата монумент на горяните, загинали в борбата с комунизма,
да създадем мемориали на местата на масовите убийства и репресии, да прокараме закон (както в други държави) за намаляване на пенсиите на офицерите от ДС,
да осигурим подходящи учебни програми и учебници, за да се преподава истинската история на България в периода 1944–1989 г.Дърво без корен написа:ти и другите "демократи" си помислете върху това, което ви постнах и дали е нормално да застреляш баща пред очите на цялото село, и пред очите на бременната му жена и двете му деца, после да му отрежеш главата и да я разнасяш за назидание по околните села, а след промяната на правилата да очакваш милост!
Вероятно нямаш идея колко подобни случаи съм чувал от времето на комунизма и многократно съм писал тук. За масовите убийства и слагането в селски фенери главите на свещениците и половия член в устата им - масово. Бях слушал интервю с оцелял от лагерите, който беше разказал случай за затворници баща и син, които били накарани да си изкопаят яма, в която да влязат. Казали им, че сега следва да умрат, но има шанс единият да оцелее. Това би станало при условие, че убие другия от бой с метален прът. Първо двамата се уплашили и започнали да спорят. Синът искал да се жертва, бащата също. Накрая ги спрели, избирайки с надсмешка бащата да пребие сина, в противен случай ги убиват и двамата. Със сълзи на очи бащата започнал да удря сина си, защото синът му го заклел не допусне да умрат и двамата. След като синът паднал мъртъв, бащата паднал на колене и заплакал. Изродите, предпоставили тази зверска участ се смеели и забавлявали. След малко казали: "Е, тъй като сме добри, няма да те оставим да живееш с мисълта за стореното зло от теб!". И го застреляли. После запълнили трапа, който бащата и сина били изкопали сами за себе си.
Не е само този случай. Случки има много. Повечето са с невинни хора, които вярвали в свободата, която не се назовавала с думата "комунизъм".
Защо не направят паметници и на тези, които пращаха войници границите за да убиват? Знае ли се колко хора умираха в опит да стигнат свободата?
