Челси трябва да "пипне" схемата си заради Дрогба и ТоресКогато Карло Анчелоти стана мениджър на Челси през лятото на 2009 г., той започна да налага схема 4-4-2 с диамантена формация на полузащитата и Франк Лампард на върха й зад нападателите Никола Анелка и Дидие Дрогба. Бързо стана видно, че е много по-добре Лампард да играе с топка пред себе си, вместо да е с гръб към вратата.

Той предпочита да излиза от дълбочина, използвайки удивителната си кондиция, за да се движи от пеналтерия до пеналтерия и да вкарва своите голове (изключително многобройни) със забавени бегове от задна позиция. Лампард не е от типа играчи, които могат да свързват полузащита и атака, като получават топката в претрупани с хора зони и си създават пространство с финт, след което избират идеалното подаване.Ето защо Анчелоти се върна към блесналата по времето на Жозе Моуриньо на "Стамфорд Бридж" система 4-3-3, макар това да значеше, че Анелка трябва да заеме позиция на десния фланг, където очевидно се чувства леко неудобно. Наградата за прагматизма на италианеца бе дубълът от титлата и купата на Англия.Проблемът обаче бе, че това беше успех, постигнат с Моуриньовите парадигми: неговия начин на игра и, в голяма степен, неговите футболисти. Вероятно дошлите след него треньори и, по-важно, Роман Абрамович могат да игнорират отблясващото във всеки трофей отражение на призрака на Моуриньо, ала залагането на неговите играчи създаде и един практически проблем: съставът остарява заедно. Той отчаяно се нуждаеше от подмладяване и докато купуването на 23-годишния бразилски защитник е крачка напред, плащането на 50 млн. паунда за 26-годишен нападател с дълга история от мускулни травми може и да не е.Когато е в топформа, Фернандо Торес е суперфутболист, вероятно най-добрият събирателен образ на централен нападател в света. Той е бърз, мощен, интелигентен, технически изящен и с въображение. Вероятно е наследникът на Андрий Шевченко като наследник на Марко ван Бастен. А на "Стамфорд Бридж" това сравнение моментално задейства алармата.

След две поредни титли изглеждаше, че Моуриньо превръща Челси в невъзможна за спиране, неукротима сила. Тогава обаче Абрамович купи Шевченко и Михаел Балак през лятото на 2006 година. Балак можеше да бъде вместен в 4-3-3, макар никога да нямаше свободата за вкарване на голове от Германия, Шевченко - не.Руският собственик обаче искаше да види всички свои покупки едновременно в употреба и, за предпочитане, играещи футбол от рода на онзи от мача Манчестър Юнайтед - Реал Мадрид от 2003 г., който го накара да се влюби в този спорт. Скорошният му флирт с бившия технически секретар на Барселона Чики Бегиристайн подсказва, че той все още иска и блясък освен успеха.Днес Анчелоти е изправен пред подобен проблем като на Моуриньо през 2006 г. В лицето на Торес и Дрогба той има двама централни нападатели, които преди 18 месеца основателно можеха да се определят като най-добрите в света, макар това, разбира се, да не е еднозначно с най-добра нападателна двойка в света. Те са вероятно твърде подобни, за да оформят велико партньорство, и съществува опасността, особено в началните седмици на тяхната взаимовръзка, да правят едни и същи бегове. И двамата вероятно са по-добри в ролята на сами нападатели.

Може би Абрамович вижда Торес като дългосрочната замяна на Дрогба, който ще навърши 33 години през март, пък Челси ще продължи да залага на 4-3-3. Подозренията са обаче, че руснакът иска да гледа дуото заедно на терена. Стереотипът на новобогаташите включва липса на вкус, който вместо внимателно да подбере елементи за вида на дома им, просто купуват купища скъпи неща и ги поставят едно до друго: с олигарсите и футболните клубове нещата често изглеждат идентични.Ако Дрогба и Торес ще играят заедно, те със сигурност не могат да го правят в 4-3-3. Торес може би има скоростта и арсенала да играе на фланга, но ако се вкисне, както, изглежда, го правеше, когато в Ливърпул на Ходжсън му сипеха дълги топки, това ще значи, че и трудно би приел второстепенна роля в новия си отбор.(Търсещите причините за недоволството на испанеца при "червените" може да сравнят кадрите от празнуването на голове отпреди година и от началото на сезона, като се запитат какво внезапно се случи във взаимоотношенията между него и Стивън Джерард. Реакцията му при изравнителния гол срещу Съндърланд по-рано този сезон е особено мразовита.)Но ако Торес и Дрогба ще играят като тандем в атака, какво значи това за полузащитата, да не споменаваме Анелка, който се предполага, че ще стане просто резерва? Челси вероятно е в по-добра позиция да въведе диамантената формация отколкото преди два сезона поради две причини: Жозе Бозингва и Рамиреш.Бозингва започна сезон 2008/09 добре, преди да скъса предни кръстни връзки на коляно през ноември и да отсъства една година. Без него Челси страдаше от липсата на бърз и естествено атакуващ десен бек, което значеше, до завръщането към 4-3-3, че тимът стана предсказуем, след като само набезите на Ашли Коул отляво даваха ширина в нападението. Рамиреш междувременно имаше незабележим старт на кариерата си в Англия, ала ролята отдясно в ромба на полузащитата идеално му пасва, а миналия сезон той игра в нейни вариации и за Бразилия, и за Бенфика.Проблемът обаче остава в това кой ще играе на върха на диаманта. Лампард вече се доказа като неподходящ за ролята и е трудно да се повярва, че Флоран Малуда ще се представи много по-добре от него. Нужен е някой с въображение и лекота, футболист, който може да получава топката на крак под натиск и да създава коридори. И Лампард, и Малуда се опират повече на своите физически качества. Когато се върне към форма, Йоси Бенаюн може да е краткосрочният отговор, но изглежда твърде прозаична фигура, за да се гради отбор около него. Анелка бе пробван срещу Съндърланд и способността му да гардира топката и да се обръща с нея го прави вариант.Така че може би решението е да се играе различна форма на 4-4-2. Полузащита в линия обаче изглежда невъзможна, защото докато Малуда или Юрий Жирков могат да действат отляво, отдясно няма подходящ кандидат. Може би Майкъл Есиен може да играе там временно, но това е странен начин на употреба на качествата му, а и той не е особено силен в центриранията. Освен това, ако Лампард бъде поставен редом до Джон Оби Микел или Рамиреш, това вероятно ще навреди на включванията му напред, точно както се случи при поставянето му в подобна роля в 4-4-2 в националния отбор на Англия.

Най-доброто решение вероятно е 4-1-3-2 с Есиен или Микел като опорен халф, а Рамиреш, Лампард и Малуда подкрепящи от полузащитата Торес и Дрогба. Това е балансирана система, макар да не е трудно да се усети, че при цялата енергия и мощ на тази халфова линия, у нея има много малко импровизация. Може би това най-сетне ще накара образа на Моуриньо да се изпари от пейката на Челси, ала ако Абрамович търси пресъздаване на стила на Барселона в Западен Лондон, покупката на Торес вероятно не бе най-доброто начало.