Pupper_ написа:Колата на МакЛарън не е по трошлива от РедБул!
Отпадания след повреди по болида:
Хамилтън - 2 пъти (Сингапур и Абу Даби)
Бътън - 2 пъти (Бахрейн и Италия)
Фетел - 2 пъти (Европа и Италия)
Уебър - 1 път (Щатите)
Това трябва да отрезви малко крайните фенове на МакЛарън. Болида е добър баланс между скорост и издържливост! За разлика от Ферари при които няма нито едно отпадане заради повреда, но скоростта е трагична.
Де да беше само това. Хамстера отпадна в Германия след спукана гума още в третата обиколка и отпадна в 56-тата, ако не се лъжа, със счупено окачване. Да прибавим и старта в Испания където Хамстера спечели пола, но беше пратен последен заради недостатъчно гориво след квалификацията /по тази схема го отнесоха Шумахер и Фетел по веднъж/. Като си припомним и колко пъти Фетел, Хамилтън, Уебър и Бътън бяха отнасяни като куцо пиле домат от отявлените камикадзета по пистата в сравнение с единствения случай при Галфонсо и нещата придобиват съвсем ясна картинка. Отдавна вече тъгувам по правилата от 80-те, когато за класирането при пилотите се взимаха най-добрите 11 класирания от 16 старта /тогава мразех това правило, защото любимеца ми Прост загуби титлата през 88-ма от омразния ми Сена въпреки, че бе спечелил повече точки, 105 с/у 94, имаше само две отпадания с/у едно на Сена, една дисквалификация и едно класиране извън точките, както и едно шесто място, иначе всички класирания на Прост бяха само първи или втори, при Сена беше същото, без гореописаните четири старта/.
Факт е че последните 20 години е по-важно болида ти да е стабилен и нечуплив отколкото да е бърз /спомнете си за мъките на Монтоя с бързите, но чупливи Макларън и Уилямс, Райконен с Маковете, сега Хамстера с Маковете, а най-пресния пример колко е важно да финишираш винаги е настоящият сезон, Фетел има два пъти повече победи от Галфонсо, но му води само с 13 точки, Райконен води на Хамстера с 16 точки, а има само 1 победа в сравнение с 4-та на британеца, да не говорим с колко води на Уебър и Бътън които имат по 2 победи/. Наистина тъгувам по старите времена, когато единственият заводски отбор беше този на Ферари, тъгувам по времената когато имаше по 5, 6 равностойни отбора в борба за титлата без основната причина за това да са FIA, FOTA или Чичко Бърни само и само да държим зрителския интерес и да гушим кинти, тъгувам по времето когато беше нормално шампиона да не е завършил в 30-40 % от стартовете.
Абе в общи линии тъгувам, мечтая, надявам се, ама надежди говежди дето викат старите хора!!!