Gonzi_407 написа:А искам да ми кажете кой град, село или къща е окупирана от Червената Армия???? Окупация има само в главите на заслепени антируснаци и американопоклонници! А сега като има хамерикански бази в България аз се чувствам ОКУПИРАН!
Ами ето например започваме от примерен град - Стара Загора и най-невинната част от населението - тези, които съхраняват духовността на нацията. Мога да продължавам с много, много примери. Препоръката ми е все пак да прочетеш.
Стара Загора е древен град с богата история. Християнска общност в него съществува още от първите християнски векове. Преданието свързва основаването на старозагорската църква с името на св. апостол Карп. През ІV век епископът на Старозагорската епископия Демофил е избран за Цариградски патриарх. През следващите няколко столетия Веройската (или Верейска) епископия съществува като част от Филипополската митрополия. През епохата на турското робство територията на сегашната Старозагорска епархия била разпределена между Пловдивска, Адрианополска (Одринска), Търновска и Месемврийска епархия на Цариградската патриаршия.
Малко след Освобождението от турското иго, по решение на събрание на българските архиереи, е обособена самостоятелна Старозагорска епархия, включваща части от Пловдивска, Търновска, Сливенска и Одринска епархии. Тя е била призната от тогавашното правителство и дълго време е управлявана от изпратения от екзарх Йосиф архимaндрит Максим, впоследствие Скопски и Пловдивски митрополит. Едва след неговото отзоваване през 1891 година епархията е призната, а за неин първи архипастир, три години по-късно, е избран Величкия епископ Методий (Кусев). Наследява го митрополит Павел, а след него на митрополитската катедра се възкачват както следва: митрополит Климент, митрополит Панкратий и настоящият митрополит Галактион.
Старозагорска епархия е сред средно големите епархии в диоцеза на Българската православна църква. Територията й обхваща част от централната и югоизточната част на България. Граничи с Пловдивска, Великотърновска, Сливенска епархия и териториите на Република Гърция и Република Турция. Разделена е на шест духовни околии.
Преди повече от 380 години, на 13 януари, в село Мъглиж валял сняг. Затрупвал опърпаните и мокри плетове между кашлите, напластявал купчинки снежец върху тук-там килнатите кирпичени комини, които приличали на малки бели вулканчета заради дъха на топлите огнища. Нейде пролайвало куче и гласът му заглъхвал в прозрачния студен въздух. Сутрешните следи от цървули край оборите безвъзвратно изчезвали под мократа белота, падаща върху тях. В мъглата от снежинки, нейде в края на селото възрастен мъж удрял със стар топор поизгнил дънер и треските летели в заснеженото дворче като пръски от капчук.
Но в тази зимна тишина, в този малък затаен свят на провиснали вратници и къщици, искрящ със слънцето, скътано в миналогодишния мъх по плочестите покриви, витаела и българската болка – тътен от незаглъхнала мъка, идваща отново.
Някъде далече в заснеженото поле, като прашна чернилка, се задавали коне и хора, които носели страдание. Когато възрастният мъж ги видял, било късно. В този черен ден Мъглиж плакал, защото останал без своите дечица. За него през 1623 година търновският митрополит Гавриил пише:
Да се знае кога изпрати цар Мехмед водача Склав, та дойде в село Мъглиж, та взеха от Мъглиж 8013 еничерчета.
Склав рече на селяните : ”Къде ви е попът ?“,а селяните отговориха: ”В манастира “.
Склав изпрати осем колчии в манастира, но там бяха само монасите: иеромонах Гервасий, монах Анастасий, монах Богослов и монах Стефан.
Избиха Калугерите и оплениха манастира “. /1/
С такава жертвоготовност нашите родни монаси Гервасий, Богослов, Стефан и Анастасий отстояват с цената на живота си не само собствената си вяра, не само светата обител, но и мястото, което ги е родило - българската земя, и българския род.
Не е случайно, че всички завоеватели, от стари времена до днес, посягат първо на вярата, за да засегнат народността ни. Православната ни вяра е такова богатство, което трудно може да бъде оценено в дълбочина през суетата на съвремието. Православието е оная сила, оня дух, оня тътен, държал буден нашия народ през тъмните нощи на теготи и робство, на болки и ужаси.
В такива времена Майка България е като женица, отрудена и прегьрбена, стаила в сърцето си безброй навеждания над черната земя, тръгнала с тояжка и бакър към далечния геран за вода, с която да охлади напуканите устни на чедата си. И ако в походката й винаги има сила, вечност и мощ на майка, смирена се пред Божия промисъл, то не е защото десницата й носи тояжка като видима опора, а защото душата на народа й пребивавала в лоното на вечната Майка - православната Църква.
Години по-късно в същия този манастир отново страдат заради християнската вяра. На гонения е подложена сестра Симфороза от Мъглижката обител. Преследвани са монаси и монахини от Казанлъшкия манастир. Духовници от Старозагорско и цялата страна са извеждани от домовете им, за да не се завърнат никога. Други са осъждани на смърт, трети – пращани в лагери и затвори. Някои от тях се връщат след изтърпяване на присъдата си променени и изнемощели, за да починат сред сродници. Родната ни Църква е подложена на тежко изпитание. Видни духовници са отстранени от клира, манастирските сгради, където вдъхновени българи съхранявали живия огън на българщината, пазели езика, народността и вярата ни, са превърнати в обори или са съвсем разрушени. Изхвърлено е вероучението от училищата, въведен е задължителен граждански брак, конституционно Църквата е отделена от държавата.
Всичко това става не толкова отдавна. Въпреки това много късчета от цялостната мозайка на тези страшни събития все още са бели петна. Тъжно е, че трагичните събития, сполетели в тези години Българската православна църква, все още не са заели полагащото им се място в националната ни памет.
Осъзнаваме или не, оставяйки ги извън полезрението си, днес ние постепенно се отдалечаваме от тях и ги забравяме. Малкото живи свидетели си отиват един по един по силата на биологичните закони, а с тях и истината, съхранена в изстраданите им спомени. Палачите са се погрижили да няма документи за делата им. Ако такива все пак съществуват, те не са много. Не се ли направи сега необходимото, знанията за този тежък период от най-новата история на Българската православна църква ще си останат оскъдни. Такива ще бъдат и ако издирваната информация се изчерпва само със суха статистика и обща фактология.
За да зазвучи обемно, тя трябва да носи пълнокръвието на личните пътеки на страдание, да очертава хоризонта на преживяното от всеки един духовник. Съдбата им е тихото доказателство за непреходността и неунищожимостта на Православието, за неговата актуалност в днешно време. Подобни знания ще бъдат не само памет и почит към мъката на нашите духовни отци. Те ще мотивират обществото ни да инициира адекватен отговор към посланията на различните псевдоспасителни, инославни и неправославни движения. Това е и пътят на трайното осъзнаване, че през вековете и през новото време, българщината и народните добродетели успешно са се съхранявали единствено чрез нравствеността на православната вяра.
Казаното до тук ме подтикна да насоча вниманието си към това изпълнено с мъка време за Българската православна църква. Липсата на проучвания и ограничените публикации в националната и местна преса правят тази задача трудна. Осъзнавайки това, скромната цел на настоящия труд е да се събере и представи фактологията за личностите на отделните духовници, чиито житейски пътища маркират делника на Старозагорска епархия след 1944 година и доказват, че всички епохи и всички християнски народи имат своите мъченици, страдали за Христовата вяра.
Методът на изследване е историко-критичен, а също и диспозитивен. Това позволява хронологично и конкретно разглеждане на фактите, предмет на настоящата работа. Обемът й дава възможност за представяне в детайли на някои по-съществени моменти от визираната проблематика.
На 5 септември 1944 година Съветският съюз обявява война на България. Под командването на маршал Толбухин войските на Трети украински фронт, без да водят битки, навлизат в българска територия. Така се поставя начало на тоталитарно комунистическо управление, което десетилетия диктува хода на живота в страната.
Около и след 9 септември 1944 година хиляди невинни хора са подложени на страдания. Настава време на необуздана жестокост, беззаконие и безмилостно избиване на инакомислещите.
Властта на комунистите е закрепена и в резултат на тези масови репресии. Няма научна методика, която да установи броя на жертвите, убити без съд и присъда. Посочваните цифри са твърде произволни и варират от 625 до 30 хиляди души./1/. Вълната от репресии се дължи на желанието за отмъщение от страна на партизани, ятаци и техни близки. Има и лумпенизирани елементи, водени не от партийни пристрастия, а от користни цели. Злодеянията се извършват с лозунга, че се изкоренява фашизмът, но, поради разтегливостта на това понятие, загиват или страдат много хора, които нямат нищо общо с него. Това е удобно прикритие и за отстраняване на политическите опоненти на новата власт. Безброй са хората, понесли големи страдания. Неизброими са и мародерствата за пари, бижута, скъпи мебели и имоти. Злокобните дни и нощи продължават дълго. Близките на жертвите не могат да повярват какво се върши. Отвличанията и убийствата стават ежедневие.
На 18 октомври 1944 година Вълко Червенков докладва в писмо до Георги Димитров:
“Нашите другари не са съумели да обезвредят враговете в първите дни. Затова чистката бе проведена през последните две недели масово“ /2/
И след докладваната ”масова чистка“ репресиите не престават. Една голяма част от преследваните са духовници. Комунистите, които по убеждение са атеисти, предприемат жестоко преследване на религията, свещениците и богомолците. Много от тях са убити или безследно изчезват. Други са бити и унижавани. По време на служба богомолци са гонени от. Съставят се списъци и се предприемат репресии срещу тях – лишават ги от работа, изключват децата им от училище или им отказват достъп до висше учебно заведение Високоуважаваният митрополит Борис от Неврокоп, на излизане от служба, е застрелян от ”неизвестно“ лице. Митрополит Паисий от Враца е арестуван и откаран във Врачанския затвор. Там комунистите се гаврят с него, яздят го и го карат да мете пода на затвора с брадата си./3/ Брадата на свещеник Стефан Попвасилев от Перущица, Пловдивско, е скубана, бит е с пръчка по половите органи, накрая е убит./4/ Свещеноиконом Лука Юруков от Панагюрище е измъчван и разпитван в килиите на следствието в Пловдив, след което е убит в околностите на гара Стрелча./5/
Иеромонах Паладий - протосингел на Видинска митрополия, е зверски убит на 17 септември 1944 година в местността Вълчи дол близо до село Макреш, Кулско, заедно с още седемнадесет души. Подобно е убийството на свещеник Георги Иванов Дангъров от село Гълъбник, Радомирско, който е разстрелян с още десет човека на 3 октомври 1944 година в местността Ласкарец, в землището на село Чуковец, Радомирско. Оставя сираци четири деца. Без съд и присъда, заедно с още десет човека, е убит и свещеник Стефан Петков Ковачев от село Васил Левски, Карловско./6/
Имената на страдалците са изключително много. Тепърва ще се говори за тях и тепърва ще се откриват отдавна стаени истини и болки. Все още няма пълен списък на пострадалите духовници и едва ли скоро това ще стане факт, защото тези престъпления, в по-голямата си част, не са документирани никъде. Останали са в паметта на близки и сродници, които не винаги искат да се връщат назад, за да не изострят поутихналата мъка.
Илия Галчев, в статия, публикувана във вестник ”Демокрация“, посочва само за периода от 9 септември 1944 година до 1 декември 1945 година като пострадали имената на 149 души./7/. Те са разпределени по населени места и епархии по следния начин:
[wrapimg=]http://media.snimka.bg/8839/023934100.jpg?r=0[/wrapimg]
В цитираната статия е визиран един кратък период от време, а и информация за Ловченска, Сливенска и Старозагорска епархии няма, което определено сочи, че броят на пострадалите духовници в цялата страна по време на комунистическия режим е много по-висок.
Само за Старозагорска епархия се посочват имената на над тридесет избити, безследно изчезнали, лежали по затворите, изпращани по лагери и репресирани духовници.
Друг заслужаващ внимание труд, който прави опит да се систематизират имената на пострадалите служители на Църквата след 9 септември 1944 година по епархии, е на свещеноиконом Николай Цветков Василев. В книгата си ”Репресиите през време на комунистическия режим във Видински район и България“, той посочва за Старозагорска епархия пет имена. Макар да са посочени само избитите и пострадалите по епархии, публикуваното от отец Николай Василев е важна стъпка към съставяне на цялостен, и възможно най-пълен, списък на репресираните духовници в национален мащаб. Тласък в тази насока е информацията, излязла на страниците на изданието на Съюза на свещениците в България ”Православен пастир“, редактирано от проф. протопрезвитер Радко Поптодоров.
Яснота по разглеждания проблем внася и проучването на Клуба на репресираните след 9 септември 1944 година в Пловдив. Неговите членове успяват да издирят имената на избитите български духовници по време на комунистическия терор в Пловдивска епархия. Подобни усилия са положени както от централното ръководство на Съюз ”Истина“, така и от структурите му по места. Събраното от тях, е предоставено за настоящото изследване лично, и с активното му съдействие, от господин Дянко Марков, главен редактор на вестник ”Истина“. Всеки един от тези списъци носи частица информация за голямата трагедия, сполетяла стотици свещеници и техните семейства в този период.
Публикациите, макар взети поотделно да не са пълни, взаимно се обогатяват и обединяват усилията на много хора в една цел - всички имена на мъчениците да бъдат знайни и да останат в българската памет.
Списъците на репресираните духовници по епархии, които представяме, също не претендират за пълнота. Те са по-скоро опит да се синтезира информацията, събрана по време на проучванията за това изследване.
ВАРНЕНСКА ЕПАРХИЯ
1.Свещеник Венелин Неделчев - доживотен затвор
2.Свещеник Христо Симеонов - доживотен затвор
3.Свещеник Стефан Попов - строг тъмничен затвор
4.Свещеник Георги Недев - строг тъмничен затвор
5.Свещеник Димитър Динков - строг тъмничен затвор
6.Свещеник Атанас Радушев - строг тъмничен затвор
7.Свещеник Илия Минчев - строг тъмничен затвор
8.Свещеник Марин п. Маринов - строг тъмничен затвор
9.Свещеник Васил Стаменов - лагер
10.Свещеник Атанас Ц. Евтенев - лагер
11.Свещеник Иван Вълков - лагер /8/
12.Иконом Здравко Атанасов Маджаров - изпратен през 1945г. в лагер ”Росица”.
13.Иконом Иван Тодоров - изселван и въдворяван неколкократно./9/
ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ЕПАРХИЯ
1.Свещеноиконом Стефан Кънчев Кривошиев - осъден задочнo на смърт
2.Свещеник Петър Станчев Киселков - разстрелян на 7.10.1944г.
3.Свещеник Иван Калинов - безследно изчезнал
4.Свещеник Иван Кръстев Кабакчиев - безследно изчезнал
5.Свещеник Петър Русев - безследно изчезнал
.Свещеник Рафаил Раев - безследно изчезнал
7.Свещеник Тодор Тумбев - безследно изчезнал
8.Свещеник Иван Илиев Попгеоргиев - затвор
9.Свещеник Иван Попзахариев - затвор
10.Свещеник Филип Добрев Енев - затвор
11.Иконом Христо п.Иванов - затвор
12.Протоиерей Веселин Георгиев Дуцолов - затвор
13.Свещеник Атанас Петров - затвор
14.Свещеник Васил Ненов - затвор
15.Свещеник Георги Монев - затвор
16.Свещеник Георги Попов - затвор
17.Свещеник Димитър Долчинков - затвор
18.Свещеник Драган м.Драганов - затвор
19.Свещеник Иван Захариев - затвор
20.Свещеник Иван Илиев - затвор
21.Свещеник Йордан Ванов - затвор
22.Свещеник Недялко Милев - затвор
23.Свещеник Никифор Д.Колев - затвор
24.Свещеник Пене Бойнев - затвор
25.Свещеник Руси Малчев - затвор
26.Ставроф.иконом Христо Минчев Тодоров - лагер на о.Белене /10/
ВИДИНСКА ЕПАРХИЯ
1.Иеромонах Паладий - убит
2.Свещеник Никола Пешев Милеков - убит
3.Свещеник Иван Марков Тодоров - затвор
4.Свещеник Стефан Димитров Мицев - затвор
5.Свещеник Васил Попов - затвор
6.Свещеник Иван Петков - доживотен затвор
7.Свещеник Лазар Иванов Попов - затвор
8.Иконом Борислав П.Кръстев -първоначално осъден на смърт, заменена с двадесет години лишаване от свобода
9.Свещеноиконом Николай Цветков Василев - затвор
10.Свещеник Симеон Данкин - затвор
11.Ставроф. иконом Григори п.Александров - затвор
12.Ставрофорен иконом Симеон п.Димитров - затвор
13.Свещеник Коно п.Димитров - затвор
14.Свещеник д-р Крум Иванов Кокоранов - лагер
15.Иконом Димитър Авгелов Туцов - лагер о.Белене
16.Свещеник Георги п.Чернев - лагер /11/
ВРАЧАНСКА ЕПАРХИЯ
1.Свещеник Цветан п.Кръстев - убит
2.Свещеник Стефан Георгиев - убит
3.Свещеник Иван Вълков - убит
4.Свещеник Константин Бъчваров - убит
5.Свещеник Стефан Петров - безследно изчезнал
6.Свещеник Иван Тодоров - безследно изчезнал
7.Свещеник Васил Вълков - безследно изчезнал
8.Свещеник Николай Йотов - безследно изчезнал
9.Свещеник Иван Кабакчиев - безследно изчезнал
10.Свещеник Александър Дянков - доживотен затвор
11.Свещеник Димитър Маринов - доживотен затвор
12.Свещеник Методий Ананиев - доживотен затвор
13.Свещеник Стефан Вътов - доживотен затвор
14.Свещеник Стефан Георгиев - доживотен затвор
15.Свещеник Симеон Петков - доживотен затвор
.Протоиерей Цветан Бочев - строг тъмничен затвор
17.Свещеник Петър Николов - строг тъмничен затвор
18.Свещеник Николай Мефитишев - строг тъмничен затвор
19.Свещеник Стефан Христов - строг тъмничен затвор
20.Свещеник Марин Флоров - строг тъмничен затвор
21.Свещеник Николай Ташов - строг тъмничен затвор
22.Свещеник Христо Тонев - строг тъмничен затвор
23.Свещеник Марин Бенчев - строг тъмничен затвор
24.Свещеник Тодор Котов - строг тъмничен затвор
25.Свещеник Цветан Диковски - строг тъмничен затвор
26.Свещеник Георги Атанасов - строг тъмничен затвор
27.Свещеник Асен п.Цветков - строг тъмничен затвор
28.Свещеник Асен Петков - лагер
29.Свещеник Николай п.Антонов - лагер /12/
ДОРОСТОЛСКА И ЧЕРВЕНСКА ЕПАРХИЯ
1.Свещеник Ангел Д.Хубанчев - убит
2.Свещеник Иван Борисов - убит
3.Свещеник Димитър Ив.Бояджиев - убит
4.Свещеник Михаил п.Иванов - доживотен затвор
5.Свещеник Иеремия Хранков - доживотен затвор
6.Монахиня Симфодора - строг тъмничен затвор
7.Свещеник Янко Ст.Бъчвалов - строг тъмничен затвор
8.Свещеник Димитър Бакалов - строг тъмничен затвор
9.Свещеник Константин Русков - строг тъмничен затвор
10.Свещеник Димитър Григоров - строг тъмничен затвор
11.Свещеник Димитър Гичев - лагер
12.Свещеник Йордан Кр.Ганчев - лагер /13/
13.Свещеник Васил Янков - строг тъмничен затвор
14.Свещеник Янко Цолов - строг тъмничен затвор/14/
ЛОВЧАНСКА ЕПАРХИЯ
1.Иконом Йордан Иванов Христов - затвор /15/
НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ
1.Протоиерей Петър Василев Девизиев - убит
2.Ставр.иконом Стефан Стоилов Камбитов - затвор
3.Свещеник Георги Зарев - затвор /16/
4.Свещеник Петър Ст.Миланджов - доживотен затвор
5.Свещеник Атанас Иванов Велков - доживотен затвор
6.Протоиерей Георги Кръндев - доживотен затвор
7.Свещеник Петър Новаков - строг тъмничен затвор
8.Свещеник Климент п.Енчев - строг тъмничен затвор
9.Свещеник Георги К.Кордов - строг тъмничен затвор
10.Свещеник Васил Шумаров - строг тъмничен затвор
11.Свещеник Милан Тодоров - лагер
12.Свещеник Мирон Хранов - лагер
13.Свещеник Георги К.Кюрчиев - лагер
14.Свещеник Борис Ив.Стамболийски - лагер
15.Свещеник Михаил Иванов - лагер /17/
ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ
1.Свещеник Ангел Мирчев - убит
2.Свещеник Георги Атанасов - убит на 6.10.1944г.
3.Свещеник Димитър Вълев - убит
4.Протоиерей Иван Русинов Цветанов - убит на 22.12.1944 г.
5.Свещеник Стефан Тафров - убит на 6.10.1944 г.
еромонах Кирил Дудевски - убит на 20.01.1945 г.
7.Свещеник Стефан п.Василев - убит на 22.09.1944 г.
8.Свещеник Борислав Стефанов - убит на 9.09.1944 г.
9.Свещеник Димитър Вълков - убит на 4.10.1944 г.
10.Свещеноиконом Лука Юруков - убит на 25.09. 1944 г./18/
11.Свещеник Стефан Симов - строг тъмничен затвор
12.Свещеник Васил Добрев - строг тъмничен затвор
13.Свещеник Иван Филев - строг тъмничен затвор
14.Свещеник Димитър Г.Константинов -строг тъмничен затвор
15.Свещеник Васил Върбанов - строг тъмничен затвор
16.Свещеник Константин п.Петров - строг тъмничен затвор
17.Свещеник Асен Котев - строг тъмничен затвор
18.Свещеник Ангел п.Николов - строг тъмничен затвор
19.Свещеник Георги Нешев - строг тъмничен затвор
20.Свещеник Димитър Петров - строг тъмничен затвор
21.Свещеник Кирил Янакиев - строг тъмничен затвор
22.Свещеник Петър Йонков - строг тъмничен затвор
23.Свещеник Георги Дюлгеров - строг тъмничен затвор
24.Дякон Никола Димитров - лагер
25.Архимандрит Киприян - лагер
26.Свещеник Марин Кр.Генов - лагер
27.Свещеник Стойко п.Стойнов - лагер
28.Свещеник Константин Рашков - лагер
29.Свещеник Никифор Кацаров - лагер
30.Свещеник Никола п.Маринов - лагер /19/
СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ
1.Свещеник Димитър Евтимов - убит
2.Свещеник Георги Иванчев Дангоров - убит
3.Свещеник Александър Стефанов - убит
4.Свещеник Кирил Манчев - убит
5.Архимандрит д-р Ириней - безследно изчезнал
6.Иеромонах д-р Наум - безследно изчезнал
7.Свещеник Евстатий Витошки - безследно изчезнал
8.Свещеник Петър п.Иванов - безследно изчезнал
9.Протоиерей Исак Панайотов - безследно изчезнал
10.Свещеник Борис Цветков - безследно изчезнал
11.Свещеник Йордан Иванов - безследно изчезнал
12.Свещеник Георги п.Величков - безследно изчезнал
13.Свещеник Йордан Камберов - безследно изчезнал
14.Свещеник Йордан п.Хаджийски - безследно изчезнал
15.Свещеник Михаил Лазаров - безследно изчезнал
16.Свещеник Димитър Панкьовски - безследно изчезнал
17.Свещеник Иван Шивачев - доживотен затвор
18.Свещеник Страхил Сотиров - доживотен затвор
19.Свещеник Стоян Евтимов Раковски - доживотен затвор
20.Свещеник Иван Филипов - строг тъмничен затвор
21.Свещеник Иван Йосифов Младжов - строг тъмн. затвор
22.Свещеник Павел Петров - строг тъмничен затвор
23.Свещеник Христо Младенов - строг тъмничен затвор
24.Свещеник Георги Ниезов - строг тъмничен затвор
25.Свещеник Георги п.Константинов - лагер
26.Свещеник Георги Кирков - лагер
27.Архимандрит Стефан Джаов - лагер
28.Архимандрит Йоан - лагер
29.Свещеник Христо Димитров - лагер
30.Протоиерей Кузман Кацаров - лагер
31.Свещеник Емануил Кожухаров - лагер
32.Свещеник Иван Николов - лагер
33.Свещеник Константин Димитров - лагер
34.Свещеник Григор п.Иванов - лагер
35.Свещеник Георги Соколов - лагер
ротоиерей Стефан Джаов - лагер
37.Свещеник Евтим Лозанов - лагер
38.Свещеник Петър Манчев - лагер
39.Свещеник Атанас Симеонов - лагер
40.Свещеник Илия Христов - лагер
41.Свещеник Величко К.Апостолов - лагер
42.Иеромонах Прокопий Николов - лагер
43.Свещеник Петър Ганев - лагер
44.Свещеник Игнат Константинов - лагер
45.Свещеник Димитър К.Попов - лагер
46.Свещеник Георги Макаров - лагер
47.Свещеник Павел Илиев Гоцев - лагер
48.Свещеник Костадин Димитров - лагер
49.Свещеник Стамен Янков - лагер
50.Свещеник Тодор Стоилов - лагер /20/
СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ
1.Свещеник Атанас Янев Боев - безследно изчезнал
2.Свещеник Георги Иванов Коджабашев - умира в Старозагорския затвор
3.Свещеник Димитър Григоров Стоянов - затвор
4.Свещеник Димитър Желязков Славов - затвор
5.Свещеник Димитър п.Славов - затвор
6.Иконом Димитър Сотиров - затвор
7.Свешеник Йеремия Панков Хранков - доживотен затвор
8.Свещеник Константин Русков Събев - арестуван,съден
9.Свещеник Матей Стойков Матеев - затвор
10.Свещеник Петър Русков - безследно изчезнал
КЪДЕ БЕ ВИНАТА ИМ НА ГОРНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ, ЗАЩОТО ДОКАТО ГИ УБИВАХА, ПРАВЕХА ПАМЕТНИЦИ НА ПАЛАЧИТЕ!