Buck32 написа:Нали все хвалиш социализма, питай някой какво е било на погребението на Гунди. Това, че харесваме различни отбори и играчи не е повод да сипваме помия по останалите.
Аз не сипвам, ебавам се...
Колкото до социализма, не само футбола. Всеки спорт е бил в пъти по-силен от сега. ВСЕКИ !
Пак питам, фалирала държава, склерозирала система, малоумни кадри... Как е имало пари, и за спорт, и за образование, и за армия, и за здравеопазване, и за сигурност ? Сега що така все няма пари... Много чудно !
Копирах го на Регър-а, копирам го и на теб... Интервю със Стефан Ботев.
Защо преди години самият вие решихте да се състезавате за Австралия?
Бях взел решение да направя пълна промяна, защото през 1990 г. тук беше нещо страшно. Много беше труден животът тогава и реших, че трябва да променя нещата, пък ми предложиха добри условия и от Австралия. Само ще кажа, че 1990 г. беше моята най-добра година като състезател, тогава бях на 22 г. Завоювах всички световни титли, европейска титла, най-добър в света, спортист № 1 на България, рекорди... нямаше титла, която да не бях взел тази година. И като награда за всичко, което съм направил за цялата година, ми дават една... торта. Няма нищо друго, само една торта!
За мен това беше страшна подигравка за целия този труд, за всичките тези усилия, които бях хвърлил. Просто нямаше как да съм съгласен и да остана в тази държава! Преди 10 ноември 1989 г. даваха по 3000 лева за световен шампион. Ние получавахме около 300-400 лева заплата като военни, бяха ни военизирали всички в националния отбор, за да получаваме по-високи заплати. За сравнение тогава двустаен апартамент в столичния квартал „Борово”, където живея и днес, струваше около 12 000 лв. Точно тогава го купих и аз моя за 12 300 лв. През 1990 г. нямаше пари, нямаше нищо, и просто реших, че няма накъде – спортистът е на върха няколко години и аз трябваше да използвам това време. Да отида някъде другаде и да получавам по-добро заплащане.
Естествено, по онова време ние бяхме най-големите предатели, престъпници и т.н. Никой не говореше за какво го правим това нещо.
