Мнениеот smoothc » 16 мар 2019 04:50
Знаете ли, че? Казвам го с една лека препратка, не за друго.
1993-2018
Мениджъри бивши играчи на отбора шампион - 12 пъти
Мениджъри нямащи нищо общо като играчи с отбора шампион в миналото - 14 пъти
Печелене в дебюта - Гуардиола 2009, Ди Матео 2012, Луис Енрике 2015, Зидан 2016
От текущите отбори бивши играчи-мениджъри: Солскяер(Юнайтед), Валверде(Барса), Консейсао(Порто)
По критериите: Дебютант-Бивш играч(и то с дълга кариера, статус на легенда) - Солскяер
Не казвам, че 100% ще спечели той, но исторически има достатъчно примери, отделно че е и дебютът му(визирайки и двата мача) започна по фамозен начин, начин който и пренаписа историята на турнира.
Гореспоменатите мениджъри-дебютанти наистина разполагаха и със силни състави, но в случая акцентирам най-вече върху любовта към отбора, ролята ти като футболист и вече новата ти отговорност като мениджър, нещо което доста помогна на Диего Симеоне например, за да изгради този Атлетико Мадрид, който и къде на шега, къде не, но често се свързва(заменя) с неговото име - Чоловците, Атлетико на Симеоне и т.н.
Хубавото на бившите играчи-треньори е, че Знаят, Усещат, Горят, особено ако са и със статус на легенди или са били водещи фигури в даден период. Между легенда и водеща фигура(с много мачове) има тънка разлика, просто за уточнение.
Например, Гигс е легенда, Солскяер е легенда на Манчестър Юнайтед, докато Карик е играч с доста мачове, част от успехите, но не и със статус на легенда.
Но и да вметна: По прекрасен начин се миксираха 4-ма треньори при нас, които носят духа на различните времена + опита от съвместната си работа със сър Алекс. На практика това е и една от важните особености, че Манчестър Юнайтед прогресира рязко в последните 3 месеца. Икономическите и его-интересите са заровени надълбоко, да не кажа че дори и липсват, за разлика от времената на Ван Гаал и Моуриньо, които са прекрасни специалисти и доказани във времето треньори, но първо, те нямат грам сантименталност към първичната философия на Юнайтед и второ, на сърцата им лежат други клубове(Аякс, Челси), в които ако утре се завърнат образно казано, точно ей тази тръпка и чувство към тях, ще бъдат и главните катализатори за успеха.
Че вече и лежат на стари лаври и са дори старомодни е факт, но във футбола мотивацията, хъса и любовта към отбора - винаги са имали ключова роля, те са буквално като домакинския фактор във футбола - къде по-изявен, къде по-слабо, но 70-80% от мачовете излизат 1Х основно или казано по-друг начин - 1-те рязко доминират над 2-те.
И друго: Никой не знае колко точно години ще ни бъде Солскяер мениджър, но едно е сигурно: Следващият след него ще е същият като него - легенда и човек познаващ в детайли философията/успехите на Манчестър Юнайтед.
Не е толкова невероятно и да се предположи/прогнозира, че Гигс и Клас 92 все някой ден ще стъпят като част от треньорския щаб на клуба. В действителност и уелсецът изглежда в най-пълна степен мобилизиран да изгради име и като треньор.
Нищо лично към Скоулс, Бекъм, братята Невил, Бът, но Гигс по отношение на дисциплината и професионализма, вглъбяването както се казва - сякаш винаги е бил една обиколна пред тях. Парадоксално е само, как подобен род човек, изцяло отдаден на професията си, буквално пример за малки и големи... е бил/е пълна противоположност извън терена, визирайки случая с аферата с жената на брат му, което граничи и с подчовешко поведение в някои аспекти.