Фен тема за Луис Суарес (Ливърпул)

[messi7]

Oсобено Масчерано, като разбра, че го искат в Барса( или той се искаше там не помня точно) и айдеее... Искам Шаби Алонсо.

[wolf]

На Мърсисайд много фенове стояха твърдо зад него и пяха името му след победата с 2:1 над Манчестър Юнайтед за Купата на ФА преди две седмици. Ако Луис Суарес може да очаква солидарност на “Анфийлд”, същото важи и за враждебност извън дома с начало на “Олд Трафърд” на 11 февруари.

Малцина неутрални зрители ще изпитват съчувствие, докато гледат как фанатизираните фенове на противника неуморно опитват да изкарат реакция от Суарес, както се случи срещу тези на Фулъм преди започването на наказанието му. В първата си година в Ливърпул уругуаецът се доказа като огромен талант, ала би ли могъл да продължава да показва тази си положителна страна, изправен пред враждебността? Как ще се справи Суарес със статута си на презрян?

Поглеждайки към миналото му, нападателят се проявява като сложен, противоречив образ, зверски мотивиран футболист, който вдъхновява лоялност в своите съотборници и треньори, а при все това непрекъснато прескача границите на приемливото поведение. Смесицата у него на гняв и талант е едновременно и източникът на силата му, и неговата слабост.

Суарес израства в гетата на Салто като едно от седем деца. На седем години отива да живее при баба си в уругуайската столица Монтевидео. Там става отличен в уличния футбол. Баща му Родолфо и братята му Паоло и Макс са играли на добро ниво. Луис скоро е взет в академията на Насионал и още в тийнейджърските си години съчетава техническото умение с твърдата безпощадност.

Матиас Кардасио, приятел от академията, разказва история за младежки мач, спечелен с 21:0. Суарес вкарва 17 от головете. “Уругуайците никога не се признават за победени – казва Кардасио, - но Луис е различен от всички. Той никога не мисли, че е спечелил. Винаги иска още и още.”

Техническият директор на Насионал Даниел Енрикес разкрива, че треньорите са имали трудности в укротяването на Суарес. В един мач, когато той още е бил на 15 години, изгубва хладнокръвие спрямо съдията и го удря с глава. “Реферът беше със счупен нос и кървеше като крава – описва Енрикес инцидента. – Наказахме сурово Луис и му казахме, че това е краят.”

За щастие на Суарес неговият по-голям брат Паоло се намесва и вкарва малко акъл в главата на съгрешилия юноша. Ускорението на развитието му е забележително и скоро влиза в първия отбор. Луис притежава онова, което в латиноамериканския футбол наричат picardia – лукавството в играта, нужно за покоряване на съперника.

На 19 години вкарва голове и в двата мача на плейофния финал за титлата през 2006 г. Преместването в Европа чука на вратата, а при факта, че семейството на приятелката му София е преселено в Барселона, трансферът е чакан с огромно нетърпение. Дестинацията обаче е донякъде неочаквана: северният университетски холандски град Хрьониген. Тамошният клуб има репутация на притежаващ блестяща скаутска мрежа, но Рон Янс – първият треньор на Суарес в Хрьониген, обяснява, че трансферът е донякъде и въпрос на късмет.

“Това е най-лудият трансфер, който сме правили – споделя Янс. – Директорът и техническият мениджър бяха отишли в Монтевидео да гледат друг футболист. Онова момче обаче не впечатли, та нашите хора отидоха да гледат друг мач и видяха Суарес. След 15 минути нашият директор, който е импулсивен човек, каза, че го иска.”

Гореспоменатият директор в това пътуване – Хенк Велдмат, казва, че е бил напълно ненаясно със съществуването на Суарес, но екипът отива на мача на Насионал, вместо да се прибере в хотела. “Всичко, което виждате сега, бе видно и тогава – разказва Велдмат. – Той вкара гол, показа, че е истински победител. Спореше със защитниците и съдията. След мача се срещнахме с него и Луис показа, че има наистина силен характер. От този момент знаехме, че той има онова, което е нужно да оцелееш в Европа.”

След като получава триседмична ваканция, отива в Хрьониген, по думите на Янс, “леко натежал”. Затова е пратен в резервния отбор да влезе във форма. “Той беше голям характер – споделя Янс. – Побесня, когато разбра, че първо трябва да играе за втория тим. На една тренировка, на която не правеше нищо, събрах целия колектив заедно и му казах: “Обеща да даваш 100%, а играеш като л..но”. В очите му прочетох заплаха за живота ми.

След заниманието му казах да дойде и да се видим насаме. Първото нещо, което изрекох, беше “извинявай”. Той остана изненадан. Казах му: “Не трябваше да ти викам пред всички. Но сега трябва да ми обещаеш, че ще тренираш на 100%”. Този момент спомогна да заформим наистина великолепни отношения.”

Тези техни отношения имат и сложните си етапи. “Веднъж имаше проблем при една смяна – спомня си бившият играч на Хрьониген и настоящ уважаван местен журналист Ян Менега. – Янс му каза нещо, а Луис му отговори. Каквото и да е било то, наистина вбеси треньора. Валеше и треньорът носеше чадър, така че го метна по посока на Суарес.

После, две седмици по-късно, Хрьониген играеше с Витес и падаше с 3:1 четвърт час преди края на мача. Суарес беше невероятен. Вкара два гола и спечелихме с 3:4. Когато вкара победния гол, изтича до единия край на игрището, взе оттам чадър и го занесе на треньора. Това показа, че има чувство за хумор.”

По време на престоя си в Аякс Суарес вече е в постоянна битка със съдиите, а картоните идват толкова бързо колкото и головете: в един типичен период през януари 2007 г. получава три жълти и един червен картон, ала същевременно вкарва четири попадения.

За да стигне до Аякс, Суарес води Хрьониген до арбитражната комисия на Холандската футболна асоциация и, макар присъдата да не е в негова полза, желанието на уругуаеца да напусне довежда до компромис и уговаряне на трансфер срещу сумата от 7,9 млн. евро. “Когато някакъв бръмбар му влезе в главата, никой не може да го извади оттам”, казва Велдмат.

В Аякс Суарес придобива огромна популярност и головият му коефициент удря тавана (вкарва 111 попадения за три сезона и половина). Формата му в клуба се повтаря и в националния отбор, като той става един от изпъкналите играчи на Мондиал 2010. Тогава идва четвъртфиналът срещу Гана.

Спасяването на голов удар с ръка бе достатъчно лошо само по себе си, ала дивото му отпразнуване на последвалия пропуск от дузпа, показано из целия свят, не бе прието никак добре в един континент, който търсеше първо участие на свой отбор на полуфинал в провеждано за първи път на свой терен световно първенство.

След само петдневна почивка след Мондиала заради първия квалификационен мач на Аякс за Шампионската лига и с раждането на дъщеря му през август, Суарес е уморен и докачлив при завръщането си в клуба. През ноември се замесва в меле по време на мач с ПСВ Айндховен, след като негов съотборник е изгонен. Отман Бакал стъпква крака му, но уругуаецът отвръща, като захапва рамото му.

След инцидента холандската преса го кръщава Канибала от Аякс, а Холандската ФА го наказва за седем мача. Суарес пуска извинение в страницата си във Фейсбук. Тогавашният треньор Мартин Йол опитва шеговито да защити играча си (“може и да е бил гладен”), ала Аякс го критикува на своя уебсайт. Уругуаецът е видимо разочарован от липсата на подкрепа и няколко месеца по-късно се премества в Ливърпул.

Шаблонът се повтаря. Неговият талант продължава да разцъфтява на още по-високи нива – той бе избран за №1 на спечелената от родината му миналогодишна Копа Америка, ала в моментите когато състезанието го погълне, изглежда неспособен да се спре да прекрачи границата.

Янс твърди, че макар действията на Суарес да го предават, в същността си той не е лош човек. “Има наистина голямо сърце – обича семейството си и е много милосърден. Когато играе обаче, прави всичко в името на победата. Трябва да се научи, че можеш да направиш много, за да победиш, ала не и всичко.”

Тази лоялност намира отглас у много хора, работили със Суарес, дори и всред доста укорително поведение. Лоялността обаче не е неизчерпаема и той трябва да е наясно с това, докато се опитва да преизгради репутацията си. На 25 години трябва да покаже, че се учи от грешките си. Пътят няма да е лесен.

Дънкан Уайт, “Телеграф”

[ralka_levskarka]

Луис Суарес и Патрис Евра нажежиха до червено обстановката преди голямото дерби между Манчестър Юнайтед и Ливърпул, като не се поздравиха при обичайната размяна на ръкостискания преди мач.

Двамата са в конфликт, откакто Суарес бе обвинен в расизъм от Евра, а впоследствие уругваецът бе наказан и за осем мача.

Луис Суарес бе освиркан бурно с излизането си от тунела от феновете на „Олд Трафърд“.

При размяната на поздрави Суарес реши да не стиска ръката на Евра, а даде ръката си на детето до французина. Евра веднага се протегна и стисна от своя страна Суарес.

Рио Фърдинанд доналя масло в огъня, като също отказа да стисне ръката на Луис Суарес.

[wolf]

Представи си знаем, също и за мелето в тунела знаем

[tarikat]

Как може изобщо да се говори за расизъм в подобна ситуация - 1-во, че Евра си беше прибрал ръката и 2-ро - Суарес поздрави Уелбек, който също е черен, нали? От това не следва ли, че става въпрос просто за лично отношение?...

[PIMP]

Как може изобщо да се говори за расизъм в подобна ситуация - 1-во, че Евра си беше прибрал ръката и 2-ро - Суарес поздрави Уелбек, който също е черен, нали? От това не следва ли, че става въпрос просто за лично отношение?...

Той добре, че и на Уелбек не е казал какъв цвят е кожата му. Тогава САФ сигурно щеше да иска да вкарат Суарес в затвора

[ralka_levskarka]

Представи си знаем, също и за мелето в тунела знаем

Аре бе ? Ама верно Б*х тея телевизори и интернети!

[Gil-galad]

The PFA chief executive Gordon Taylor has branded Luis Suárez's conduct at Old Trafford yesterday as "disrespectful, inappropriate and embarrassing"

Интересно как според тоя поведението на Суарез е "неуважително, неподходящо и излагащо", а това не е... [youtube]http://www.youtube.com/watch?v=RqIjFDB0vcE[/youtube]

Ferguson: ''He's a disgrace and should never play for LFC again''

So it's OK for Cantona to kick a fan and play for MUFC again?

OK for Schmeichel to racially abuse Ian Wright and play for MUFC again?

OK for Ferdinand to refuse a drugs test and play for MUFC again?

OK for Keane to deliberatly brake a player's leg and edn his career?

И само вижте какво казва Алан Хансен, "легенда" на Ливърпул...и как се държи Джон Барнс относно случая вчера...

Alan Hansen believes Luis Suarez's refusal to shake Patrice Evra's hand is "totally unacceptable", with fellow pundit Alan Shearer describing the incident at Old Trafford as "a bad day for football"

John Barnes insists Suarez should never have been put in the position where he had to choose whether to shake Patrice Evras hand on Saturday.

[IvanAtanasov]

На мен пък ми се струва, че позволяват вече на всеки да се изказва по разни случаи, които въобще не го касаят! Големи специалисти станаха.Истината е че решението тук е само и единствено на Луис.Боли го оная работа кво мислят "легенди" и тем подобни .

[Alonso_Massa]

Ей мама му стара не спряха да го плюят... Един корав отзад за Фърги и компанията, че много взеха да ме нервят на последък...