Мнениеот milka » 08 май 2013 17:33
Как точно се пише такъв текст, когато от футбола се отказва такава велика фигура? Не съм наясно. Не съм се сблъсквал с такъв въпрос до този момент. Всяка една от шегите, които циркулират в социалните мрежи, ми се струва банална. И все пак една се откроява. „Разбира се, че Сър Алекс ще се откаже. Той го направи още през 2002 година. Останалите до 2013 са просто добавено време!". Аз си спомням как в първия ден на сезон 2004-2005 стояхме с моя добър приятел Румен Янков (Бог да го прости, как ли би реагирал сега) във Фланаганс, пиехме бира и гледахме мача на Челси с Манчестър Ю. Тогава Гудьонсен вкара за сините и те спечелиха с 1:0. Инстинктивно през второто полувреме се запитах на глас какво ли ще е, когато Фъргюсън наистина се откаже. Отговорът на Румбата беше „дано сме живи да го видим". Е, той не успя! Сега щеше да прецени ситуацията доста по-ясно от мен, защото е бил фен на Юнайтед от преди ерата на Фъргюсън. Аз си спомням и друг момент. Някъде в края на 80-те, в едно читалище, съвсем близо до „Дондуков" (на втората успоредна пресечка по Раковска в посока гарата, наричахме го Борсата) всяка неделя се събираха хора, които имаха различни неща за английски футбол - програми, плакати, фланелки понякога, шалове. Та и там Румбата спореше колко красиво играел Юнайтед по онова време. Може би поради тази причина аз се научих да уважавам Фъргюсън толкова много. Малко са ми объркани мислите към момента, но и все си мислех, че знам как ще оценя този човек, а сега изобщо не съм сигурен, че знам какво да напиша.
Уважението
Едно от нещата, които ще останат в моето съзнание по отношение на мениджъра Фъргюсън (защото човекът си е жив и здрав и дай боже дълги години да е така, пък може и да се върне по подобие на Сър Мат Бъзби) е уважението ми към него. Не съм убеден дали винаги той го е заслужавал! Или дори дали заслужава такова изобщо? Правил е такива неща, които ме е срам сега да изреждам. А списъкът е огромен. Но беше истински! А на мен това ми харесва. Не успяваше да срие яростта си към Манчестър Сити и Ливърпул. В дербитата на „Олд Трафорд" след гол в тяхната врата при напрегнат мач, спомняте ли си как се радваше? Тръгваше по посока на привържениците на гостите. Някъде на 10-ия метър, като види Гари невил пред себе си и се спира, защото му идваше акъла и адреналинът падаше. Да, не беше много красиво, но си е той. Помните ли какво направи в Рединг? Кръстоса доста специфично около лакътя двете си ръце. А как се разправяше със съдиите. Уникално! За всички тези неща може би е редно човек да не го уважава. Не ми отива, бихме казали (аз също). Да, мнозина биха и го направили.
За мен не е така. Истината е, че всеки би се радвал да има Фъргюсън начело на своя отбор, макар да не съм убеден как би го приел като цяло. Който каже нещо различно, ще излъже. Защото той осигуряваше победи и успехи. И си остана истински и страстен фен на играта. Ето заради това го уважавам. Той умееше да постига успехи с играчи като Джон О'Шей, Джемба-Джемба и още няколко подобни, които ни изглеждат толкова слаби, че вероятно на игрището в уличището няма да ги пуснем на малки вратички. Но под негово ръководство те изглеждаха невероятни играчи. Вижте какво стана с Парк! Какъв беше в Юнайтед! Колко беше значим! Какви голове има! И какво е настоящото му състояние. Разликата е Алекс Фъргюсън. Е, той си имаше и тъмна страна, много тъмна. Но и нея уважавам. Защото съм я виждал и в себе си доста пъти, когато за отбора ми или за самия мен е било трудно. Фъргюсън никога не е бил възвишен или елитен в мислите и реакциите си. Въпреки всичките си опити така и не го постигна. Макар накрая да се сдържа при онзи скандал с младия полузащитник на Ливърпул Джонджо Шелви и да му каза само да се извини. Но винаги си беше готов за скандал. Беше като нас. И това е много ценно.
Успехите
Естествено успехите са това, което го отличава. Като бройка са 38 купи мисля. Последният път, когато проверявах бяха толкова. Вярно е, че той има навика да печели честичко, но не мисля, че греша. Да, това число е огромно, но е далеч по-значимо, защото е постигнато на едно място. Има достатъчно много примери за мениджъри останали в един клуб достатъчно дълго, но нито един от тях не е успявал да поддържа това равнище на печелене на трофеи. Сещам се веднага за Браян Клъф. Той започна в Дарби Каунти, отиде в Нотингам Форест и бе доста дълги години там, но не успя да е толкова постоянен. Същото спокойно може да се каже и за Венгер в Арсенал. Умението да заменяш играчите, когато те вече са дали най-доброто и да промотираш следващите, с които пак да успееш е невероятно. И да знаеш кога и тях да махнеш.
В този процес често може да се допуснат грешки. Най-големите са свързани с това да вярваш, че единствено ти разбираш от играта. Или че успехите трябва да се постигат по определен начин (Клъф и Венгер станах жертва точно на такава идея). Или пък че купите трябва да се печелят на всяка цена, независимо от всичко. Всъщност може би е необходимо от всички тези качества по малко. Но начинът, по който Фъргюсън през годините се възползва и буквално изстиска асистентите си е знаменит. Той сякаш се хранеше от тях и когато вече не им оставаше нищо ново, което да дадат на клуба, биваха заменени, но знанията, които Юнайтед придобиваше от тях си оставаха. И клубът вървеше напред. Може би всеки един негов състав е свързан с определен асистент. Аз поне така деля ерите му в клуба.
Играчите и клуба
Фъргюсън успя да постигне не просто успех на отбора, а развитие на клуба. Разликата между това, което бе Юнайтед преди той да отиде на „олд Трафорд" и настоящето е стряскаща. Но той направи футболистите да изглеждат точно като него. Харесваше Кантона, защото бе арогантен, но изключително талантлив и влиятелен. Точно заради това и го взе. Знаеше, че французинът е достатъчно талантлив, дисциплината е без значение, защото там пък е силата на Фъргюсън. Умението му да дава свобода на своите играчи, точно колкото им е нужна е друго негово уникално качество. Обожаваше Скоулс, защото имаше неговата черна страна, която показваше понякога. Осланяше се на футболисти като Пол Инс и Рой Кийн, които са си били винаги готови за битки. Но не хареса Дейвид Бекъм в зряла възраст, защото осъзна, че той вече не се интересува толкова от успеха. Нямаше как да е фен и на Бербатов, защото красивата игра е нещо, което е наистина много хубаво, но не е толкова важно колкото победата. Помните ли как се отнесе с Браян Робсън? Остави го извън финала за ФА Къп, само защото играчът поиска да отиде в Мидълзбро и да започне своята кариера като играещ мениджър. А Фъргюсън искаше Робсън да е в клуба още година или две.
За никого нямаше прошка. И това го направи толкова успешен.
Бъдещето
Естествено бъдещето е следващата най-важна задача. В изявлението на Фъргюсън освен традиционните благодарности, които са най-естественото нещо има и един абзац за реда, в която той оставя клуба. Шотландецът е напълно убеден, че бъдещето на „червените дяволи" е осигурено. Ясно е, че той става директор и посланник на Юнайтед. Но от цялото съобщение е ясно, че вече е избран и наследник. Просто ние още не го знаем. Убеден съм, че това е така. През последните години имаше толкова много случаи, в които даден играч уж беше контузен, но изведнъж се появяваше в игра, че вече не вярвах на нито една пресконференция. Всичко в Юнайтед винаги е било покрито и откъснато от медиите. Но нямаше нищо случайно или нищо непремислено.
Така е и отказването му мина в същия стил. Той добре помни пропадането през 2002, когато първия път обяви, че се оттегля. Така че бе ясно, че следващото ще бъде направено като сделката за Роналдо с Реал Мадрид- всички знаехме, че рано или късно ще се случи, но времето го избра той.
Сигурно трябва да кажа и кой е моят фаворит. Малко е безсмислено, защото изглежда като изстрел в тъмното, но ще кажа името на Дейвид Мойс. Ще кажа и защо. Фъргюсън беше, е и винаги ще си остане диктатор. Ако не оставаше в клуба като директор, можеше да се мисля, че не той ще направи избора. Но сега не е така. Изборът е бил негов. И шотландецът ще иска да се продължи неговата линия. Това между другото донесе доста проблеми след края на ерата „Сър Мат Бъзби" в Юнайтед в края на 60-те и началото на 70-те, но пък точно Фъргюсън се справи добре, работейки в началото заедно с Бъзби. Може би всичко зависи от човека и от контакта, отношенията. Вярвам, че Фъргюсън би могъл да помогне на Мойс. Всички твърдят, че на Юнайтед им трябва голямо име. Но моето мнение е, че клубът винаги е бил различен като мислене по тези въпроси. Всъщност на Юнайтед им трябва човек, който иска успехите и е готов да ги търси яростно и страсно. Дори още да ги няма, пак е добре. Защото те трябва да се постигат по манчестърски, а не по мауриньовски или по нечии друг начин. Стилът е определен вече. Мойс отговаря на тези условия. Да приемем, че Мауриньо дойде (или някой като него). Ще изкара година, две, дори три и рано или късно ще създаде скандал и ще се наложи даси тръгва. Юнайтед няма да иска да сменя мениджъра толкова бързо. Бих могъл да се съглася, че Клоп е вариант, но той няма опит в Англия. А това е важен фактор!
Какво губи Юнайтед?
Това е едно от нещата, за които съм сигурен ,че привържениците на „Червените дяволи" не си дават сметка. Дори да казват, че знаят какво губят, то съм убеден, че не го осъзнават. Ще дойде време и ще го усетят. Ние, които сме привърженици на други отбори, може да го разберем по-добре. Юнайтед губи нещо, което никой не може да им даде повече, а то не се купува и с пари. То и в другите отбори не може да се случи. Авторитетът, влиянието, имиджа, които клубът има са огромни, но едва ли ще са достатъчни, за да компенсират липсата на Фъргюсън. Който и да застане на резервната скамейка, няма да е Фъргюсън. И който и да погледне в тази посока по време на който и да е двубой - съдия, противников мениджър, играчи на съперника - всички ще са далеч по-малко респектирани от наследника. Мнозина дори ще си кажат „А, той не е Фъргюсън!". Малцина си дават сметка за истинското влияние на шотландеца върху успехите на Манчестър Ю. Той ги предизвиква, той имаше онази добавена стойност, която вече не може да се открие по една простичка причини - вече никой мениджър няма тази свобода или дори сила. Това наистина е краят на една ера. На тези мениджъри!
Между Манчестър Ю и Манчестър Ю на Алекс Фъргюсън ще има разлика. От играчи, шефове и треньори зависи колко ще е голяма. Но нея винаги ще я има. Наречето го както искате, обиждайте го, величайте го, няма голямо значение, защото той е господар на мисълта на всички, които са във Висшата лига. Защото е неповторим мениджър! Защото е ... Сър Алекс Фъргюсън.
[/offtopic]
"
