Стадион "Сантяго Бернабеу" - резиденцията на най-богатия и популярния клуб на планетата винаги предизвиква вълнение заради своята хладна тържественост. Дори своите най-големи герои публиката, която идва на него, дарява със скромни похвали, а понякога за такива се чака с години. На иконостаса на "белите" място намират твърде малко на брой играчи.
И винаги тези, които все пак успяват да стигнат до там делят мястото си с първия президент на клуба - Сантяго Бернабеу, който също е бил футболист преди да започне чиновническа кариера.
Само че вече няколко месеца сред привържениците на Реал се наблюдава необичайно явление - всички похвали са насочени не към някой от играчите, а към треньора на тима - Жозе Моуриньо.
Този факт събужда любопитството дори на висшите ръководни кадри на клуба. В Реал има такива, които обясняват любовта на феновете към португалеца с факта, че привържениците са чувствали носталгия по авторитарна личност.
Смята се, че хората възприемат Моуриньо като мадридския Моисей. В този човек с уморен поглед и прошарени коси те виждат своя спасител. След идването му съдбата вече не изглежда толкова неизбежна. А съдбата в случая на Реал си имаше и конкретно име - Барселона.
Титлата "най-добър треньор в света" разбира се не носи официален характер. И не същестува награда, която потенциално би могла да утвърди и закрепи това определение.
Но както и в останалата част от живота, където се вярва, че случайността играе решаваща роля, така и във футбола се смята, че Фортуна винаги е на страната на този, който заслужава. И никой не може да внуши на отбора си повече вяра в успеха от Моуриньо, който зад гърба си има спечелени 18 трофея в три различни шампионата. Малко са тези, които са изкушени така да си играят с емоциите, както той.
На 20 декември миналата година, 7 месеца след като започна работа в Реал, Моуриньо се появи мрачен в офисите на "Бернабеу" за традиционната коледна вечеря. По думите на един от представителите на клуба скорошното поражение от Барселона с 0:5 в Ел Класико все още бе като пареща рана в сърцето на наставника. Истината обаче е малко по-различна.
Ден преди това, навръх 110-та годишнина на Реал, след мача със Севиля, хора от Управителния съвет на клуба посещават тима в съблекалнята. Поведението на Моуриньо е безпрецедентно. В течение на три безкрайни минути той си позволява да критикува ръководството на клуба за игнорирането на неговите желания. "Казвате, че това е велик клуб?!Ще ви кажа, че това е пълен абсурд! Сега идете и предайте това на президента", крещи португалецът.
24 часа по-късно обаче Моуриньо седи кротък, макар и мрачен, край отрупаната с изискания ястия коледна трапеза. Президентът Флорентино Перес, който естествено е информиран за събитията от предишната вечер, решава да внесе яснота в станалото. Вземайки микрофона той поздравява и благодари за работата на всички сътрудници на клуба. След това Перес се обръща към почетния президент на Реал Алфредо ди Стефано.
"Има хора, които вярват, че по-добре от всеки друг могат да се справят с всичко в клуба. Истината обаче е че Реал е едно изключително успешно предприятие и не всеки може да го ръководи. Този клуб е невероятно предизвикателство. Ето защо ти Алфредо бе с мен когато ФИФА ни връчи трофея за най-добрия клуб на 20 век", заявява Перес.
"Така е имаме такъв трофей", мрачно отговоря Ди Стефано. "Бяхме в Цюрих и ФИФА ни призна за най-добрите. Но какво всъщност е това? Това е напрежение, на което не всеки е способен да издържи. Някои биха могли да се объркат", допълва Перес.
Ако се доверим на разказите на онези, които са присъствали на въпросната вечеря, Моуриньо възприема съвсем точно и ясно посланието на президента. Но не показва никаква реакция и спокойно продължава вечерята си. Той вече е осъществил своята атака.
Ако през май миналата година Флорентино Перес си е мислил, че подписва просто с поредния треньор, то през декември президентът е трябвало да признае, че човекът, намиращ се начело на тима оказва огромно влияние и на политиката на клуб. "Ако имаше как той би заел и президентското място", признава не без ирония Перес пред свои близки приятели.
След месеци напрежение и неопределеност обаче е ясно, че треньорът няма да се откаже от своята обичайна линия на поведение.
Постепенно президентът прие условията, които до този момент изглеждаха неприемливи. Моуриньо, за когото Реал плати на Интер 15 милиона евро (сума нечувана до този момент за треньор), плавно работеше, за да се превърне в това, което е сега. Никога преди това съблекалнята на Реал не е виждала треньор с такова влияние. Годишната му заплата от 10 милиона евро потвърждава огромното му влияние в клуба.
"Той е един от най-умните хора, които познавам във футбола", казва за него един от членовете на Управителния съвет, предпочитайки обаче да остане анонимен. "Беше труден тест. Той ни притискаше много. Но след като разбра, че сме на негова страна и го подкрепяме във войните, които води стана по-спокоен. Без съмнение следващата година ще бъде по-спокойна", допълни още човекът от управата на Реал.
Всъщност в последните месеци анонимността е всеобща линия на поведение в Реал. Флорентино Перес също предпочита да не се излага на излишни рискове и старателно и внимателно подбира публичните си изявления. На Хорхе Валдано може да бъдат зададени най-много четири въпроса в деня на мача и то само от телевизията, държаща правата за излъчване на мачовете на Реал.
Корпоративният директор Хосе Анхел Санчес, който отговаря за цялата административна работа в клуба, с огромно удоволствие би останал в сянка, ако имаше подобна възможност. Обичайно и играчите предпочитат да мълчат.
Когато все пак на пресконференцията има поканен играч треньорът репетира с него отговорите на възможните въпроси, за да може да бъде преодоляна и най-трудната ситуация. Обикновено тези срещи завършват с приблизително такава фраза: "Длъжен си да им кажеш това, което аз ти казвам. Такава е сделката. Идваш ли?"
Моуриньо ръководи цялата комуникационна политика на клуба с уверена и твърда ръка. Започвайки от върха, слизайки надолу по пирамидата на ръководството, всеки работник в клуба знае, че не е уместно да прави публични изявление и не бива да дава излишни поводи за пробуждане на подозрителността на португалеца.
"Той много обича когато си любезен с него", казва един от служителите.
В последно време обаче ситуацията се влоши. Вече три седмици Моуриньо отказва да прави каквито и да било публични изявления. Преди дни стана ясно, че тези права португалецът е делегирал на един от най-доверените си хора - Еладио Парамес.
И съвършено неочаквано говорителят на треньора се появи с официално съобщение, минути след като Хорхе Валдано отговори на позволените му четири въпроса. "Валдано е официален представител на клуба Реал, но не е такъв на Жозе Моуриньо. Моуриньо ще говори само тогава когато смята, че това е възможно", гласеше изявлението на Парамес.
Изявленията на Специалния по правило са двусмислени и противоречиви. В навечерието на финала на турнира за Купата на Краля той събра своя отбор и обясни системата, по която тимът трябваше да играе срещу Барселона - на границата на правилата, но и едновременно с това да оказват достатъчно натиск върху рефера Ундиано Майенко.
Седмица по-късно обаче Моуриньо поиска от ръководството на Реал да подаде жалба срещу играчите на Барселона, устроили според него театър на полето, което било в нарушение на феърплея.
Клубът, който винаги досега се е придържал към правилото, че президента има водещата роля във всички сфери, неусетно започна да се обръща към треньора. Някои от ръководителите смятат, че тази крачка е била необходима. В хода на тези промени Реал изпита нещо, което хората от клуба наричаха "криза на порастването".
Ситуацията до този момент на "Сантяго Бернабеу" бе проста и ясна: треньорът не разполагаше с досататъчно пълномощия и винаги бе в периферията на вземаните решения. Независимо как се казваше наставникът на "белите" той бе лишен от реална власт и това бе ясно и видно не само за отбора, но и за обществеността. С идването на Моуриньо в клуба казват, че се е върнало и истинското значение на треньора.
Конфликтите, които португалецът провокира през този сезон не бяха нищо друго освен борба и защитата на независимостта му. Неговите предшественици предпочитаха да се придържат към политиката на кротко съгласие и компромиси, довеждаща в крайна сметка до елегантното им уволнение.
Моуриньо обаче предпочита предизвикателното съпротивление. Той не се бои да влиза в противоречие дори с Флорентино Перес, чийто навик да се меси дори при взимането на спортно-техническите решение доведе до смяната на шестима треньори за осем сезона.
