Повече от мениджър
Дейвид Бекъм споделя спомените си от израстването си със Сър Алекс и обяснява колко голямо влияние е оказал шотландецът не само върху футболната му кариера, но и върху живота му.Какво помниш от първата ти среща със сър Алекс?Беше когато отидох във футболната школа "Боби Чарлтън" на 11 години, а след това го видях и на финала на училищното първенство на Олд Трафорд. След това той често ме канеше на мачове на Юнайтед, включително и всички в Лондон. След мача ме водеше в съблекалнята и ми подаряваше екипа на някой от играчите за сувенир. Направо го обожавах, защото бях толкова запален фен на Юнайтед и всичко, което някога съм искал да правя бе да играя за Манчестър Юнайтед. Да бъда в негов присъствие си беше осъществена мечта. Фактът, че той така се отнасяше към мен ме караше да се чувствам специален. Той ме караше да се чувствам част от отбора, дори докато все още не бях. Това е една от главните причини, поради които исках да играя за Юнайтед. Да, това беше детската ми мечта, но отношението на Сър Алекс към младежите те караше да искаш да играеш в този клуб дори повече. За мое щастие аз успях да направя точно това и човекът, който направи това възможно бе Фърги.
Значи може да се каже, че освен мениджър той ти бе и като баща?Така беше с всички млади момчета. Беше толкова добър към мен, защото аз се преместих от северен Лондон съвсем сам, без родителите ми и той ме третираше като негов син. Когато трябваше, той беше стриктен с мен, но когато имах нужда от подкрепа, той също беше там. Той беше там за всички ни. Казваше ни, че вратата му винаги ще е отворена за нас ако имаме нужда от него, но на моменти ни беше страх да ходим до офиса му. Определено беше повече от треньор за всички ни.
Имате толкова хубави общи спомени, но кой ти е любимия?Това е труден въпрос, защото са толкова много. Времето прекарано в Манчестър беше най-хубавият момент от футболната ми кариера. Моментът, в който подписах като дете обаче винаги ще изпъква в спомените ми. Беше преди рождения ми ден на един домакински мач на Олд Трафорд и помня, че мениджърът ми беше подготвил дори и торта. Той превърна този ден в голямо събитие заради мен и въпреки, че аз напуснах дома и семейството си знаех, че да подпиша с Юнайтед беше правилното нещо. Разбира се, спечелването на Требълът също беше специален момент - още помня как ни каза на полувремето "Не искате просто да минете покрай тази купа без да сте я спечелили, нали?". Каква нощ беше само! Друг скъп спомен бе спечелването на първата ми титла на лигата - всички се съмняваха в нас, но треньорът ни подкрепяше и показваше, че има вяра в отбора. Толкова страхотни спомени, но ако трябва да избера един, то това ще е денят, в който подписах за Юнайтед.
Колко е повлиял Сър Алекс за развитието на кариерата ти?Почти изцяло. 50/50 с родителите ми, толкова голямо значение имаше за мен босът. Семейството ми ми помогна да достигна до определено ниво в кариерата ми,а треньорът беше този, който откри за мен съвсем ново ниво на игра в Манчестър Юнайтед и за Англия. Той беше този, който ми предостави шанс като младо хлапе. Благодарение на него дебютирах срещу Брайтън ( септември, 1992 ), както и в Шампионската лига срещу Галатасарай на Олд Трафорд, където отбелязах и първия ми гол за отбора. Той е главната причина, поради която имах успехи в Юнайтед и като цяло в кариерата си. Толкова млади момчета не успяват да се реализират, но при босът това нямаше как да се случи. Той ни наблюдаваше и ни даде всичко, което ни трябваше за да станем играчите и мъжете, които сме днес.
25 години са изключително много начело на който и да е клуб, но за да се случи тук, значи има нещо специално в Манчестър, нали?Това просто вече го няма във футбола. Лоялността и уважението към само един отбор е невероятна и е нещо, което трудно се вижда в днешни дни. Това говори много за Манчестър Юнайтед като отбор и много за треньора, имайки предвид колко дълго е тук и колко много успехи е имал през годините. Беше невероятно. Но това става, когато имаш стабилност и човек който е страстен, гладен за успехи и обича единствения клуб, в който е бил.
Кое го прави най-великият треньор за всички времена?Всичко. Всичко около него. Всичко, което прави винаги е в полза на клуба. Той не прави неща само за себе си, прави ги защото мисли, че това е най-доброто за отбора, клуба и феновете. Част от това се дължи на успехите му през годините и спечелените трофей, но най-вече заради подходът му. Той излъчва респект и всеки играч, който идва в Манчестър, е точно за отбора. Той не води играчи просто защото са най-добрите в света, той ги води, защото пасват на Манчестър Юнайтед и голямото семейство там. Горд съм, че имах честта да играя при Сър Алекс толкова много години и никога няма да забравя моментите, които съм споделил с най-великия мениджър в историята на футбола.
[wrapimg=]http://28.media.tumblr.com/tumblr_ltvtcznubR1r5tf4so1_500.jpg[/wrapimg]
[wrapimg=]http://25.media.tumblr.com/tumblr_lph31fvh071qg1df8o1_500.jpg[/wrapimg]
Трябва да си умствено изостанал, за да го правиш (не обиждам никого). Шотландецът поема клуба в изключително труден период - пред изпадане и лакатушене в средата на таблицата (един средняшки отбор), забравил величието по времето на Бъзби. Години по-късно Юнайтед е истински властелин в Англия и с добри постижения в Европа. А, преди да поеме "червените дяволи" знаем какво е направил и за Абърдиийн. Единственият отбор в онези години спрял доминацията на Селтик и Рейнджърс плюс спечелване на КНК, Суперкупата на Европа.
И оттук отговора защо няма 3-4 спечелени ШЛ. Просто, защото турнира е много равностоен 
