Мнениеот Alexx » 31 юли 2013 00:21
КАКВО НИ ПОКАЗВА СТОУК СИТИ?
Промените в Стоук Сити
Сигурно страшно много ще се учудите на първата тема, която съм си избрал. Става дума за Стоук Сити и промяната в този клуб, която ще видим. Да, големите новини са свързани с оферти и похарчени пари от доста клубове, но всъщност при „грънчарите" се случва нещо, което за мен е крайно любопитно. Тони Пюлис бе уволнен, което не бе чак такава изненада принципно, имайки предвид отношенията му с феновете на отбора и собственика в последните месеци. За момент ще се върна на няколко факта, които не бива да се пропускат, макар че съм ги споменавал доста пъти.
Нека видим отново класирането на Стоук Сити в последните сезони:
Сезон Позиция Т П Р З ГР
2012-2013 13 42 9 15 14 34:45 (второто най-слабо нападение)
2011-2012 14 45 11 12 15 36:53 (най-слабо нападение)
2010-2011 13 46 13 7 18 46:48
2009-2010 11 47 11 14 13 34:48 (второто най-слабо нападение)
2008-2009 12 45 12 9 17 38:55
Това са всички сезони на отбора с Тони Пюлис във Висшата лига. Всъщност нека отбележа, все пак, че той бе човекът, който вкара отбора в елита. При това доста изненадващо. И какво ни показва таблицата? Позициите говорят за стабилност, но само на пръв поглед. Защото всеки клуб би следвало да прогресира, а това не се случва със Стоук. При точките дори се наблюдава известен регрес в сравнение с предходните години, макар че той не е чак толкова осезаем. Тези два показателя биха могли да бъдат подминати. Но когато към тях прибавим и 9-те победи, които са по-малко от обичайните, става ясно, че съставът в някаква степен е отстъпил от стандарта си. А и по традиция в последните три сезона тимът имаше едно от най-слабите нападения. Причината за всичко това е стилът на игра, налаган от мениджъра.
Всичко това са числа и общи разсъждения. Истината е, че Стоук Сити беше скучен за гледане отбор, който по никакъв начин не бе харесван от публиката. Не случайно и в последните два сезона броят на мачовете, които телевизиите показваха на състава бе минимален и то главно заради техните противници. А истината е, че Висшата Лига генерира огромен приход. И тук идваше противоречието – Стоук се задържа в елита, но не може да печели пари. За продажба на друг собственик пък едва ли може да се говори изобщо, защото тимът не е интересен за инвеститорите. Кой знае дали настоящия собственик няма и такива амбиции? Вижте какво стана с Фулъм и каква е печалбата на Ал Файет!
Марк Хюз
Всички тези аргументи направиха уволняването на Тони Пюлис наложително. По-интригуващият въпрос е кой трябваше да го наследи. Избран бе Марк Хюз, който е компромисна фигура между типичния агресивен и твърд британки футбол и опита малко да се доближи играта към континенталните норми. Уелсецът е представител на този модел, който започна да налага преди доста години в Блекбърн. Ясно е, че не бива да се правят твърде резки движения и драстично да се променя отбора на Стоук Сити, но в същото време не би следвало и да се оставят нещата в този им вид. Така че Марк Хюз изглежда една от перфектните фигури за отбора.
До този момент в Стоук Сити са освободени няколко човека – Рори Делап, Матю Лунд, Карло Наш, Майкъл Оуен (отказал се от футбола), Мамади Сидибе, Матю Ъпсън и Дийн Уайтхед. Изненада за мен може би е само последния в този списък. Бяха взети само двама човека на този етап – Марк Муниеса от Барселона (младежкия състав) и Ерик Петерс за 3 милиона паунда от ПСВ Айндховен. Интересното е, че и двамата са защитници, но е очевиден стремежът да се намерят хора, които боравят с топката доста по-добре от наличните играчи. На практика виждаме първите черти на една евентуална промяна, която може да ни изненада. Стоук Сити по принцип пазарува в края на трансферния прозорец, когато цените паднат, така че след месец може да се очакват и още нови лица, но изглежда сякаш профилът им ще е като на тези двамата.
Рискът
Точно тук идва и най-интересното за мен. Какво ще се случи в Стоук Сити? Оптимистичният сценарии води до налагането на нов стил, повече победи и подобно на миналогодишното класиране. Не казвам, че не е възможно, но е прекалено хубаво да се вярва, че ще стане толкова лесно. Песимистичният сценарий е, че Марк Хюз не успява да обедини миналото на Стоук Сити със своите идеи, подобно на ситуацията в КПР и тимът започва с много проблеми. А Висшата Лига е първенство, в което вече е трудно да си позволиш да загубиш месец или два. Преди години Ливърпул ставаше шампион, след като до Коледа не играеше нищо, а после ставаше перфектен. Дори и Ман.Ю за известен период от време имаше нещо подобно. Но сега е различно.
В същото време Марк Хюз също рискува много в кариерата си. От една страна той може да каже, че случилото се в КПР е случайност. Но пък ако се повтори отново, тогава оценката за него като специалист ще е категорична и едва ли ще получи възможност да работи във Висшата Лига. На практика и клуб, и наставник, са на кръстопът.
Промяната в Стоук Сити и Висшата Лига
Вероятно вече доста пъти сте си задали въпроса защо си позволявам да започна новия сезон с текст за Стоук Сити. Най-малкото може да донесе лош късмет! Причината е, че този процес, който виждаме в момента при „грънчарите" всъщност показва в каква посока отиде Висшата Лига. Вече никой не се интересува от това колко успешен ще е един клуб. Може би не съм съвсем точен. Не се интересуват само от успеха. Има и други фактори, с които всички трябва да се съобразяват. Най-важният са парите. Трябва да се печелят пари, дори да си на 15-то място в подреждането. А за да стане това трябва хората да гледат отбора, в някаква степен да му се възхищават, да имаш една или две звезди. За да може да има интерес и от телевизиите към клуба, а от там и от инвеститорите.
Всичко това просто показва за пореден път, че това вече е една световна лига, в която има много по-важни неща от победата на терена. Може и да е тъжно за ортодоксалните любители на играта, но е вече факт. Преди 20 години Тони Пюлис нямаше да бъде уволнен след миналия сезон. Сега обаче това бе направено и оценките са, че е било логично. Ако искате може да пренесете този тип мислене и върху всеки от останалите отбори в лигата и сами ще установите, че ценностите са променени. Да, тъжно е, но е факт, с който трябва да свикваме.