sin4ec написа:Точка-неточка, имам пари в три банки плюс ДЦК. И в бурканбанк. Който чете-нека разбира...
Браво.Богаташ.
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
sin4ec написа:Точка-неточка, имам пари в три банки плюс ДЦК. И в бурканбанк. Който чете-нека разбира...
petko.h.markov написа:sin4ec написа:Точка-неточка, имам пари в три банки плюс ДЦК. И в бурканбанк. Който чете-нека разбира...
Браво.Богаташ.
sin4ec написа:petko.h.markov написа:sin4ec написа:Точка-неточка, имам пари в три банки плюс ДЦК. И в бурканбанк. Който чете-нека разбира...
Браво.Богаташ.
Не, не съм богаташ. 20 г бачках здраво и имам туй-онуй. Стига ми и не ламтя, яхти и вили на Малдивите никога няма да имам, но си имам и къща, и вила, и семейство. Богаташите са другаде...
petko.h.markov написа:sin4ec написа:petko.h.markov написа:sin4ec написа:Точка-неточка, имам пари в три банки плюс ДЦК. И в бурканбанк. Който чете-нека разбира...
Браво.Богаташ.
Не, не съм богаташ. 20 г бачках здраво и имам туй-онуй. Стига ми и не ламтя, яхти и вили на Малдивите никога няма да имам, но си имам и къща, и вила, и семейство. Богаташите са другаде...
Най-гадното е,че точно ти защитаваш тези богаташи,крадци.А и не рисувай дявола на стената,защото парите ти нито в една банка,още повече бурканбанк са защитени.Да не се озовеш в положението на Вежди,да ги загубиш.Не пожелавай
на другите,това което не искаш да ти се случи.Запомни го това от днешния ни разговор.
stefani написа:Цецо крадецо кога ще го докарат
stefani написа:Цецо крадецо кога ще го докарат
Финансистът Кольо Парамов изрази мнение пред Нова телевизия, че излезлите вчера данни, основаващи се на одитите на КТБ, показват, че от 2011 година не е имало абсолютно никакъв банков надзор в Корпоративна търговска банка (КТБ)
Според него са се приемали фиктивни отчети, без контрол, без проверка, без извадки, без никаква банкова професионална чест по отношение на точността, защото КТБ е „банка, а не конюшня".
По думите му е абсурдно на 30 май да има 48 милиона лева просрочени лихви и главници, един месец след това да има 95 милиона лева, а 120 дни по-късно да има 4.2 милиарда лева. „Абсурдно е да се докаже, че 76% от кредитите са необезпечени", допълни още експертът.
Парамов се съмнява дали дупката в КТБ е в размер на 4.2 милиарда лева, защото има разлика по отношение на схемата. „Вкарването на израза обезценка е пълно фалшименто по отношение на старата практика по отношение на надзора", допълни той.
Проф. Валери Димитров, който е бивш председател на Сметната палата, обясни, че обезценка означава, че реалната стойност на един кредит не е тази, която е по номинал, а е много по-ниска поради това, че или липсва обезпечение, или то е недостатъчно, или платежоспособността на длъжника е много ниска.
„Тази банка е работила при много лоши бизнес практики. При тези огромни обезценявания на кредитите трябва да се види каква е капиталовата адекватност", заяви още Димитров.
Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК, не вижда как банката може да бъде спасена. „Странното е, че до момента нямаме информация колко са гарантираните влогове в КТБ", каза той.
КТБ технически не е фалирала, най-вероятната хипотеза е отнемане на лиценза и несъстоятелност заяви председателят на Управителния съвет на Асоциация на банките в България Левон Хампарцумян пред bTV след оповестяването на резултатите от одитите на банката.
Хампарцумян посочи, че за плащане на гарантираните от закона депозити ще е нужно държавата да изтегли нов дълг в рамките на 1.5 млрд. лева, като останалите около 2 млрд. банките заделят от печалбите си от 1998 г. насам във Фонда за гарантиране на влоговете.
„Ако някой реши да пълни кацата без дъно, теоретично е възможно да се съживи тази банка. Говорим за 4-5 млрд. лева ликвидност, това е от всеки работещ българин да поискаме 2000 лева", подчерта Хампарцумян.
Той заяви, че когато средствата станат разполагаеми, вероятно дребните вложители в КТБ ще имат достъп до тях не само в клоновете на трезора, но и в офисите на 2-3 от по-големите финансови институции, „за да няма стрес и напрежение в системата".
Хампарцумян беше категоричен, че фирмите и физическите лица с реална дейност ще платят кредитите си, но част от тях може да бъдат отписани, когато станат ясни отношенията им с трезора.
„Очевидно е, че в КТБ има огромни злоупотреби, направени от хората, които са управлявали банката", каза банкерът и напомни, че Оманският фонд се е дистанцирал от мажоритарния собственик Цветан Василев. Той определи случая като „криминален".
По думите му установената над 4-милиардна дупка в банката представлява това, което одиторите очакват да липсва към края на годината на база обезпечения и обслужвани кредити. Хампарцумян посочи, че кухите фирми чрез счетоводни трикове са създавали впечатлението, че плащат задълженията си.
„Прокуратурата трябва да каже дали е източена, била е зле управлявана и са създадени условия КТБ да натрупа огромни загуби", коментира той.
Босът на „Уникредит Булбанк" подчерта, че освен ръководството на КТБ, вина за настоящата ситуация имат и отговорните институции в държавата. По думите му в БНБ работят големи специалисти, които няма начин да бъдат подведени за много дълъг период.
Хампарцумян е категоричен, че случилото се в КТБ не застрашава банковата система. „Банковата система си я представете като инфраструктура на икономиката, като един водопровод, който ни снабдява с вода. Като гръмне един кран, не означава, че целият водопровод е развален", описа ситуацията на по-общо равнище банкерът.
Председателят на УС на асоциацията на банките отчете, че случилото се в КТБ още веднъж напомня, че когато човек избира банка, трябва да избира "внимателно, както избира училище за децата си, зъболекар, кола, жена, мъж...", заяви банкерът.
Докладът на одиторите в КТБ най-после беше изготвен и оценката публикувана. След многомесечно чакане, резултатите са по-лоши и от най-лошите очаквания.
Само преди дни в медиите се въртяха числа за очаквани загуби около 1 милиард лева. Анализът на одиторите, обаче, показва нещо далеч по-страшно - загуби заради лоши кредити в размер на 4.2 милиарда лева. Тези загуби са в допълнение на вече отчетени загуби от 400 милиона лева през последните три месеца. С други думи, говорим за обща загуба от 4.6 милиарда лева (четири милиарда и шестстотин милиона лева).
За да си представим колко големи са тези загуби, ще припомним, че според последният публикуван отчет на банката от пролетта нейният собствен капитал (парите на акционерите) е в размер на 621 милиона лева.
Собственият капитал е именно тази част от баланса на банката, която служи за покриване на евентуални загуби. Обаче, загуби от 4.6 милиарда лева представляват 744% от собствения капитал - с други думи,
загубите са изяли не само собствения капитал, а над 7 пъти повече.
Като дял от активите, загубите са около две трети. Преведено на прост език това означава, че две трети от всички кредити на банката са лоши кредити. Отпуснати са много кредити на фирми, които нямат никаква дейност, нямат приходи, нямат обезпечения, няма доказателства, че могат да си върнат кредитите.
И още един възможен разрез. Обезценките за лоши кредити се отчитат като разход, т.е. загуба във финансовия отчет. Към края на септември банката има собствен капитал от 198 милиона лева. От тази сума следва да извадим 4.2 милиарда лева и получаваме отрицателен капитал в размер на 4 милиарда лева.
Процедурата
Какво следва оттук-нататък?
За разлика от сегашните дълги и протяжни срокове за специален надзор, след оценката на одиторите сроковете са съвсем къси и ограничителни.
До края на месеца трябва да се извърши счетоводното отчитане на резултатите от одита - т.е. да се осчетоводи загубата и да се документира отрицателният капитал. След този момент започва да тече законов срок от 5 работни дни, в рамките на който БНБ е задължена да отнеме лиценза са банката. С други думи, до 7 ноември лицензът трябва да бъде отнет.
Веднага след това започва да тече друг законов срок - до 20 работни дни се изплащат гарантираните влогове до 100 хиляди евро.
Което означава, че до 5 декември Фондът за гарантиране на влоговете трябва да изплати 3.6 милиарда лева на вложителите. Възможно е отлагане с не повече от 10 дни, така че преди средата на декември въпросът ще бъде приключен.
Може ли да се спаси?
През юни изглеждаше, че КТБ страда основно от липса на ликвидност - т.е. от липса на пари в брой, с които да продължава дейността си. Сега, обаче, се оказва, че банката далеч по-голям проблем. Тя всъщност има реални загуби в огромни размери - толкова големи, че правят невъзможно нейното спасяване.
Няма рационална причина поради която частен инвеститор да покрие загуби за 4.6 милиарда лева, за да спаси банка, в която не са останали почти никакви качествени активи и никаква обществена репутация. Същото се отнася и за държавата - подобни банки с огромни загуби обикновено се затварят (така се постъпи, например, с кипърската Лаики банк, с ирландската Англо-Айриш банк, както и с трите големи исландски банки).
Нещо повече, предвид изтичащото време, спасяване е практически невъзможно.
След като сме влезли в кратките срокове по Закона за банките, спасяване на КТБ означава в рамките на няколко дни да се изготви план за преструктуриране, той да се одобри от БНБ и от държавата, да се одобри от Европейската комисия и да се налеят близо 5 милиарда лева в КТБ.
Всичко това, което не се случи за последните четири месеца, е невъзможно да се случи сега за няколко дни. Необходимата сума от близо 5 милиарда лева няма как да се осигури за толкова кратко време. Дори правителството не може да осигури такава голяма сума за толкова кратко време, а частен инвеститор дори и няма да си помисли да го прави.
Ще има ли негативи от фалита?
От един фалит на банка винаги има негативи. Обаче, в голяма степен ние вече ги преживяхме през последните четири месеца, когато банката беше затворена.
Преживяхме банкова паника, масови тегления, негативното влияние върху кредитирането и икономиката.
Поради това в края на юни беше организирана и специална програма за осигуряване на ликвидност на банковата система, която продължава да действа.
Вече плащаме цената за затварянето на КТБ и ще продължим да я плащаме докато този въпрос не се разреши веднъж-завинаги.
След като като общество сме избрали да плащаме цената за затварянето на КТБ, да платим още 5 милиарда за нейното отваряне би било доста нерационално. Тогава бихме платили двойна и тройна цена, без особен ефект, тъй като няма абсолютно никакъв начин доверието към толкова проблемна банка да се възстанови.
Основното предизвикателство пред служебното правителство и Фонда за гарантиране на влоговете е да осигурят недостигащите средства за изплащане на гарантираните влогове до 100 хиляди евро.
Най-чистият вариант е фондът да вземе заем, с който да попълни недостигащите средства.
Този заем може да бъде върнат през следващите години от вноските на банките към фонда и събирането на кредитите на КТБ. Ако се положат усилия за осребряване поне на част от кредитите в КТБ, фондът ще може да си плати заема без данъкоплатците да понасят някаква тежест.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 12 госта