Всъщност историята е много проста, точна и пределно ясна, а сведението за това какво е било състоянието на продадените по-късно “цветущи” предприятия се пише от самото правителство на БСП през 1996 г. Обвиненията за приватизацията изцяло трябва да се отправят към кабинета "виденов", а не към тови на ОДС.
ЗАКОН ЗА ФИНАНСОВО ОЗДРАВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ - приема се през август 1996: http://law.dir.bg/reference.php?f=zfodp-96Какви предприятия визира този закон?
Чл.2. Целта на финансовото оздравяване е премахването на загубите и преструктурирането на задълженията на предприятията по чл.1 с оглед ограничаване на тяхното влияние в останалите сектори на икономиката.Хмм, звучат като черни дупки, в които потъват държавни пари и като раково образувание унищожават цялата
икономика. Малко контекст? Да цитираме пресата от онова време:
Май месец 1996 г. Правителството на Жан Виденов спешно се нуждае от външна подкрепа, за да спре обезценката на лева. Цените хвърчат, а валутният резерв се стопява. Световната банка, а под нейна диктовка и Международният валутен фонд са замразили отношенията си с България. Причината е, че няма структурни реформи. Цялата 1995 г. сме издържали без външно финансиране, но повече не може.
Световната банка настоява да се закрият най-губещите предприятия. Приватизацията не върви. Спешно се правят списъци с най-задлъжнелите и губещи предприятия. Оказва се, че ликвидацията на по-голямата част от тях е невъзможна – става въпрос за железниците, топлофикациите, електрокомпанията, градския транспорт в София, въглищните мини. Има и други предприятия. Първите списъци са на 100-те най-губещи. После нарастват на 120. В края на краищата се взима соломоновско решение. Списъците ще са два – за ликвидация и за изолация. Започва трескаво лобиране от страна на депутатите на управляващата тогава левица. Предприятия влизат и излизат в списъците или от един в друг. Очевидно безнадеждни предприятия като ЗММ най-накрая се оказват в списъка за изолация. Окончателното решение се взема през май – в листата за ликвидация влизат 64 предприятия, в които работят около 20 000 души. На тези дружества се дължат 25% от загубите в държавния сектор. Други 71 предприятия с около 50 000 заети, които трупат около 50% от загубите, са вкарани в изолатора.
Със Закона за финансово оздравяване на предприятията беше забранено да вземат кредити от банковата система. Изключение правеха само Българските държавни железници и Националната електрическа компания. Изолираните предприятия трябваше да намалят загубите и задълженията си към кредитори. За целта с помощта на консултанти бяха съставени оздравителни програми.
Изолираните предприятия бяха разделени на две групи – 30 в група А (с административно определяни цени), а останалите 41 – в група Б. Принципал на група Б ставаше министърът на финансите. Изходът за група А беше оздравяване, а за група Б – приватизация или ликвидация. Срокът на действие на изолатора беше до края на 1998 г., но по-късно беше удължен до средата на 1999 г.Тоест – списък със 71 “цветущи” предприятия. Които от години (много преди 1997-ма) са на изкуствено дишане и само социалното недоволство пречи на моменталната им ликвидация.
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИНАНСОВО ОЗДРАВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
- има добавен списък на предприятиятаlaw.dir.bg/reference.php?f=ppzfodp6
[center][wrapimg=]https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-0/s350x350/1782155_10203359119959520_2077530093_n.jpg?oh=d835df5c333af43a2432f0d8305f9166&oe=586C0965[/wrapimg][/center]
