В навечерието на вековния юбилей на футболен клуб „Ботев“ Пловдив отправяме поглед назад към онези далечни времена, когато футболната игра е била още непозната и романтична. Времена, в които са се създавали първите футболни, спортни, гимнастически и прочее дружества в България. Тогава липсвали омразата и „войната“ между привържениците, тъй като футболът тепърва прохождал и водещи са били ентусиазмът и желанието на подрастващите да се сдобият с топка, да научат правилата и просто да играят...
Несъмнено споровете, които се водят към момента относно създаването на пловдивския „Ботев“, са очаквани, тъй като имат своята предистория. Вече няколко години привържениците на градския съперник „Локомотив“ приемат и отбелязват 1926 година като дата, от която започва летоброенето на „черно-белия“ клуб. Нещо, което пък „жълто-черните“ фенове отказват да приемат за достоверно и отговарящо на историческата истина. Същевременно е логично и разбираемо симпатизантите на „Славия“ и „Черно море“ да не искат да признаят старшинството на „Ботев“.
Лично аз нямам проблем с това. Познавам Владо и Ангел, главните застъпници на каузата „Спортклуб“, и откровено мога да заявя, че те са дълбоко убедени в правотата си. Дали съм съгласен с всичко, което те твърдят или не, в случая няма никакво значение. Безспорно те са интелигентни и начетени хора, които през годините са положили достатъчно труд и усилия, за да открият тяхната си истина. Факт, достоен за уважение. В крайна сметка всеки има право да се самоопредели какъв е и откъде идва.
И докато „черно-белият“ казус е още пресен и е логично да бъде оспорван, най-малкото, защото прекроява по определен начин футболната история, то подлагането на съмнения годината на основаване на „Ботев“ е откровена тъпотия! За да бъда разбран правилно и за да не се навлиза в обичайните лакърдии „къде ви е документът за създаване“, „с кого сте играли през първите пет години“ и „защо, докато българите са се били във войната, вие сте си правили клуб“, ще „дам думата“, макар и задочно, на един от основателите на клуба, който същевременно е бил и нападател в първия отбор на „Ботев“!
За всеки истински пловдивчанин името на Никола Алваджиев значи много. Авторът на уникалните „Пловдивска хроника“, наричана още „Пловдивската библия“, „В сенките на древния Пловдив“ и „Старинни черкви в Пловдив“, отдал целия си живот в името на Пловдив, бил също така и един от основателите на футболен клуб „Ботев“.
Ето какво пише в своята „Пловдивска хроника“ Никола Алваджиев относно създаването и първите стъпки на „Ботев“ Пловдив:
„В 1911 година бе започнало да се говори из града за някаква нова игра „футбал“, или както я наричаха „ритни топка“, която възпитаниците на френския колеж „Св. Августин“ вече играели. Ходехме да ги гледаме. Стояхме с часове захласнати, не откъсвахме очи от играчите. Как потрепваха детските ни сърца, когато топката по някаква случайност излизаше от чертата на игрището и попаднеше между нас! Онзи, който я улавяше, я отнасяше внимателно, боязливо, сякаш свещенодействуваше пред някакъв идол, и със страхопочитание я подаваше на някой от играчите. И някак неусетно у нас, хлапаците, се зароди горещото желание да започнем да играем и ние. В махалата закипя – разговори, предложения, копнежи, отчаяние, надежди. Най-после взехме решение да основем дружество, да съберем пари и си купим вътрешна топка (плондер). Външна вече имахме. Уши ни я един обущар безплатно, за хаир (Стефото, така се казваше той).
В началото на месец март 1912г. групичката от двадесетина момчета, живущи предимно откъм северната страна на Бунарджика, ул. „Изворна“ (днес ул. „Ген. Д. Николаев“), в Орта мезар, в Мараша, сложихме основите на първото футболно дружество „Ботев“, първо не само в Пловдив, но в България. Състави се учредителен протокол, избра се настоятелство с председател Стоян Пухтев, подпредседател Ненко Пенелов, секретар Петър Делев, домакин Теню Русев, членове Никола Алваджиев, Димо Сидеров и Асен Мерджанов. В скоро време домакинът започна усилено събиране на „членските вноски“ (по няколко стотинки), но все още не можехме да си купим плондер. Намерихме му колая обаче – вмъкнахме в топката един свински мехур, надухме го с уста, защото нямахме помпа и...футболният сезон в Пловдив бе открит!
За игрище ни служеше плацът на 21-и п. полк, дето е днес Зеленчуковата борса. Всичкото си свободно време прекарвахме там, уроците почнаха да понакуцват. Важното бе – идеята! Понеже нямахме противници в лицето на друго дружество, играчите се разделяха на два „тима“ (отбора), за очертания на вратите поставяхме дрехите си, ритахме топката безсистемно, без правила, без съдия. Екипът на играча – дълги панталони, вехтички, бос, друг със скъсани, продънени обуща, които дотогава са седели захвърлени в някое кюше, трети обуваха ботуши, а един, за по-голям салтанат, слагаше...шпори!
Така протекоха първите месеци от живота на спортното дружество „Ботев“. После то започна да се движи по релсите на организираността. Направихме няколко срещи с колежаните, които от сърце ни помагаха, като ни показваха начините на игране и ни записваха някои от правилата. Топка все още нямахме, та грях не грях, откраднахме една от нашите приятели. Те разбраха, но се направиха на слепи. Обичаха ни тези момчета. Па и повечето от тях бяха синове на паралии бащи, та за тях бе лесно да си поръчват топки чак от Франция.
Постепенно се оформи и съставът на тима: вратар Борис Сотиров; бекове: Ненко Пенелов, Димо Сидеров; хафбекове (полузащитници): Сава Савов, Георги Каранешев, Асен Мерджанов и нападатели: Стоян Пухтев, Никола Алваджиев, Петър Делев, Теню Русев, Атанас Минчев. След време дойде при нас за „център“ Вахам Фъндъклиян от Цариград. Бе голям играч, рутиниран, с пълен футболен екип. Как се чудехме и дивихме на тоз екип – блян за всеки от нас!
Така бе основано футболното дружество „Ботев“ в Пловдив.“
Позволих си да цитирам Никола Алваджиев, тъй като отричането на годината на основаване на футболен клуб „Ботев“ е нанасяне на обида както на него, така и на останалите основатели на клуба. Тук, в този кратък, но достатъчно ясен поглед към онези отминали отдавна събития, получаваме категоричен отговор, при това от участник в събитията, на щекотливите днес въпроси. Много по-ясен и неоспорим, отколкото който и да било документ, цитат от преса и т.н. Освен ако някой не се усъмни в думите на Алваджиев, което не вярвам най-малкото пловдивчанин да направи.
В написаното ясно се виждат имената на футболистите от първия отбор на клуба. Ясно е посочено и кои са били първите срещи, както и срещу кого и защо са били проведени. Ясно е посочено, че е изготвен учредителен протокол, както и кои са били в управата на първото избрано настоятелство на клуба.
В допълнение, по повод Балканската война и недопустимото „защо докато българите са се били във войната, вие сте си правили клуб“, ще спомена, че „Ботев“ Пловдив е създаден през месец март на 1912 година, докато Балканската война започва през октомври същата година! Тези намеци са, меко казано, недостойни именно защото поради започването на войната „Ботев“ Пловдив замразява своята дейност, тъй като голяма част от членовете му отиват да се бият в името на България!
„Ботев“ Пловдив е създаден през месец март на 1912 година! И никой протокол, бележка или цитат не могат да променят или подменят този исторически факт. „Жълто-черните“ привърженици могат да бъдат само и единствено горди, че такъв бележит пловдивчанин като Никола Алваджиев е бил сред основателите на клуба, както и че е завещал чрез книгата си историята за първите стъпки на Столетника!
[/offtopic]
