Кашчей написа:daniel875 написа:Навремето имахме един страхотен футболист Петре Григораш. Взехме го от Добруджа. Човекът дойде в Левски, тръгна много силно и Сираков знаеш ли какво се изцепи? "Този не може да е по - голям от мен, трябва да го елиминирам." Това не се разгласи гласно, но познавайки характера на Сираков, който се има за най - големия, направи мръснишки номер на момчето. А то подаде паса на Кайзера срещу Глазгоу Рейнджърс.
Отборът шампион за 1994 - 1995 веднъж беше преситен от успехи, второ искаше реализация в чужбина, трето - колективът се крепеше на победата, с напускането си и след това отвън Наско Сираков всячески се опита да разбие Левски и успя.
И накрая винаги се връща като спасител, месията, който да ни извади от дупката.
Последно признай си, че си цесекар. Няма нищо лошо. Ти си добър събеседник, добър човек.
Не мога да призная това, което не е истина.Мога да призная, че с теб може да се води диалог, дори и да са различни вижданията по дадена тема.
ПП-Не се подвеждай по аватара-той е ироничен
@Про, аз вече казах, че мненията са ми относно това, което е било видимо, а не, което е било в кухнята и някои го знаят.
За мен отборът беше разпродаден... това са 7 основни играча-не двама-трима.Нещо подобно направи и Борат, 10 години по-късно, но това, което той продаде няма класата на това, което Лафчис продаде.
Eдинственото, което ни остава, е търпение. Сега всички, които обичат Левски, сме унили, отчаяни. Бъдещето се вижда черно.
Навремето хората бяха съвсем различни от това, което са сега. Футболистите играеха за честта и достойнството на отбора, на фланелката и това не се прокламираше, издигаше като нещо велико, а си беше напълно нормално. Днес, в който да е спорт, това прави впечатление, защото не е нормално. Явно, че не е така.
Да се оплачат футболистите на Левски, че са бедни, не бих казал. Получават много повече от обикновения български гражданин.
Да се оплачат, че не получават премии, не върви. Да се оплачат от какво ли още не, изобщо не става.
Това, което знам, е, че настоящите ни футболисти, българските футболисти, са бедствие. По разбираеми причини изключвам снощния мач, но реалната оценка не може да се премълчи.
Просто нямаме футболисти. Щом Спас Делев от ЦСКА е най - класният играч в България, трябва да си представим колко ни е слаб футбола.
Но се отклоних от основното. Да продължа - преди време казах нещо, което стресна много хора, защото днес животът е страшно нервен, динамичен. Някога дванадесет поредни сезона не можехме да се докопаме до званието шампион, но накрая го направихме като много голям отбор. Днес това не може да стане, защото привържениците на тима ще изчезнат почти напълно.
След снощния мач аз доста време напред съм пас. В смисъл, че докато тези, които са в отбора на Левски, не докажат правото си на съществуване там, просто няма смисъл да бъдат подкрепяни.
Не може винаги привържениците да дават, а да не получават нищо в замяна.
Сигурен съм, че ще дойдат по - добри времена. Дотогава просто трябва да сме търпеливи и да си гледаме нашия живот. Че от него по - важен няма.