Здравейте!
Пиша тези редове, защото бях помолен от група по- възрастни левскари и защото бях искрено подразнен от статия на журналиста на име Иван Тепавичаров в livesport.bg озаглавена „Спрете да петните Левски” -
http://www.livesport.bg/Sprete-da-petnite-Levski!-68768, в която въпросният човек обяснява на дълго и широко как председателя на НКП Владо Владимиров трябва или да се извини за трансперанта, или да си подаде незабавно оставката.
Не искам да коментирам самата статия, просто искам да разкажа за събитията около домакинството и най- вече около гостуването, пък нека всеки сам да си прави изводите. Както знаете, феновете на ФК Сараево дойдоха в София деня преди мача, като нощуваха в хотел Хемус. След като хубаво изпотрошиха стаите си и понабиха някои от гостите на хотела, останалта част от вечерта премина кротко. На следващият ден същите тези хубавци (обещах да се сдържам да пиша какво мисля за тях) влязоха в храм-паметника „Александър Невски” с ТЪПАНИ и след като божиите служители им направили забележка отнесли доволно количество псувни. Не знам как си представяте група мюсюлмани да влязат в някоя друга страна в Европа в християнски храм по този начин и всичко да остане без последствия, но тук обаче така стана. Полицията ги изкара извън града до мача.
На самият мач бе издигнат прословутия трансперант. Едва ли някой не е разбрал за него, но за всеки случай, ще го цитирам- „Ратко Младич и Аркан ви е*аха, сега на ред сме ние”. Трансперантът бе свален доста бързо, но ние българите си имаме пословица за това, която аз много уважавам- „Казана дума, хвърлен камък”. След мача доста хора, включително и аз самият, чувстваха срам от него. Всеки вътрешно го е почувствал по различен начин, за мен лично мога да кажа, че не смятам, че трябва футболът да бъде смесван с етноси, религии и т.н. Преди години в Сектор Б имаше и един трансперант, който гласеше „Аллах е свиня”, той принципно е не по- малко обиден за мюсюлманите, но около него нямаше такава медийна истерия. Та след въпросния тапет на Левски- Сараево, по медиите всеки ден излизаха по две статии на тази тема, като в общи линии се разбра, че които ще ходи в Сараево е обречен на сигурна смърт. Това отказа доста хора, но очаквано- не за пръв път медиите търсят сензацията за сметка на достоверността. Естествено привържениците на ФК Сараево допълнително нагнетиха обстановката със снимки на окървавения Апостол (дори не броя онази с обесения шотландски пират) и клипчетата озаглавени „Левски е п*дал”.
Дойде денят за тръгване към Сараево. Общо бяхме 5 автобуса плюс леки коли и бусове от България, нека кажем около 300-350 човека. По принцип където и да сме гостували в Европа, винаги, ВИНАГИ е имало немалко българи, живеещи в чужбина, които са ни подкрепяли на стадиона. Този път такива за пръв път нямаше, а в последствие излезе в интернет, че 200 души са задържани на границата, защото нямали билети?!?! За справка- билетите бяха дадени на Ели Ваташка (пътувала с чартърния самолет на отбора), която срещу съответната сума предостави билет на всеки присъстващ непосредствено преди пристигането на стадиона. Нито ние, очевАдно нито хората, пътуващи от други места в Европа, имаха билети преди границата.
По принцип тръгването от Националния клуб на привържениците трябваше да стане към 00:00ч. на 26.07.2012г (четвъртък), но ни бе предадено от властите в Босна чрез длъжностни лица в ПФК Левски да тръгнем по- късно , така че да сме на босненската граница 3-4 часа преди мача, затова тръгнахме от клуба към 02:30- 03:00ч. От границата на Сърбия до границата на Босна бяхме ескортирани от сръбската полиция. Не е имало никакви проблеми. Спирахме на бензиностанции, от които можеше да се закупят напитки и храна. Държаха се любезно с нас, като даже когато единият автобус се развали, викнаха механик, който го поправи за отрицателно време. Интересно беше, че след като в gong.bg публикуваха телефона на председателя ни Владо Владимиров, той е получил над 500 обаждания и множество sms-и, повечето със заплахи от босненски фенове, а някои с подкрепа от Източно Сараево, Сърбия, Словения и т.н. Имаше дори и сръбско народно творчетво в стихотворения като “Noz, zica, Srebrenica! Reka Drina vlaci 100 mudzаhidina” .
Минахме сръбската граница с Босна отново бързо и без проблеми. От босненска страна ни накараха да чакаме с автобусите в зоната, между двете граници, като те вземаха автобусите с кола един по един. Съответно за 5 автобуса се чакаше между 20 и 40 минути на автобус. Когато дойде ред на нашия автобус, видяхме границата. В общи линии изградените им постройки приличат на нещо като Български извор- фургони, фургони и бариера с камък. Както и да е. Казаха всеки да си вземе целия багаж и да слизаме с лична карта един по един. След като ти направеха пълна проверка на багажа, дрехите и те обискираха, те караха да чакаш в едно ограждение от конуси, където те пазeха гранични полицаи с кучета. Междувременно те влязоха и претърсиха рейса, включително с куче за наркотици. В един от автобусите имаше момче със забрана да посещава спортни мероприятия. Той им каза, че няма проблеми и че ще си стои в автобуса. Те обаче му казаха, че въобще няма да го пуснат на босненска територия, незнайно защо. Върнаха го с кола назад до някакво дървено заведение преди сръбската граница. Не знам до колко часа е работило това заведение в средата на нищото (предполагам максимум 22:00- 23:00ч.), но ние го взехме навръщане в 03:00ч. Момчето беше по тениска в средата на нищото в планината (далеч не е кой знае колко топло).
Оттам нататък тръгнахме с кордон от една патрулка и две цивилни коли. Полицаите бяха много любезни и ни казаха, че са искали да ни направят маршрут, които да ни е бърз и удобен, но колегите им от Сараево са казали „не”, а „с тях не мож’ се разбереш”. Спряхме само на едно място за почивка- място, на което имало тоалетна и вода. Тоалетната беше реката отдолу (ясно- само за мъже), а водата беше от крайпътна чешма, като принципно не ставаше за пиене, но към този момент не беше проблем- ние бяхме предупредени и си имахе запаси.
Тръгнахме отново. Не ми се занимава да разглеждам картите за да видя по какъв маршрут ни прекараха, но когато имаше табела надясно „Sarajevo”, ние тръгнахме наляво. Оттам почна един безкраен път от слизания и изкачвания, обграден от двете страни с гора, от която нямаш никакъв шанс да разбереш къде се намираш и на какво разстояние си от града. Оказа се, че е голямо. Наложи се даже да спрем за няколко минути, защото от въпросния пътен релеф феродото на спирачките прегря и имаше реална опасност автобусите да се запалят. Продължихме натам и влязохме в Източно Сараево. Там е християнския квартал на Сараево (изключително добре изглеждащ и подреден) и навсякъде ни посрещнаха застанали мирно до пътя, с вдигнати ръце с три пръста (палец, показалец и среден пръст), които изобразяват основната доктрина в Християнството- Светата Троица (Отца, Сина и Светия дух). Беше много странно, все едно участвахме във военен парад, сякаш хората посрещаха национални герои. Принципно голяма част от територията на Босна и Херцеговина се контролира от християни (хърватите са католици, а сърбите- православни), но явно в града Сараево християните са малцинство.
Кордонът ни спря на едно възвишение в самото Сараево, където вече ни очакваха около 100-тина полицаи (не знам какво подразделение точно, можете да ги видите на снимка тук-
http://forum.levski.com/download/file.php?id=7506). Те ни направиха същата щателна проверка като на границата (всеки слизаше с багажа си и беше претърсван), само че с малката разлика, че ни изляха всички запаси от вода, изхвърлиха храната ни на земята пред очите ни и се бутаха кой ще влезе пръв в рейсовете... ЗА ДА КРАДЕ…. Да, точно така, полицаи крадяха храна, алкохол, парфюми, ОТВЕРТКИТЕ НА ЕДИНИЯ ШОФЬОР НА АВТОБУС и въобще- каквото им се стореше, че ще им е от полза. Другото ни го изхвърляха на земята. Стояхме и търпяхме. Това става към 21:50 (10 минути до мача). Казваме им: „Мачът започва!”. А те: „Той стадионът е близо..”. Както и да е, решихме че ще ни претарашат (и окрадат) хубаво тук, но поне после няма да ни пребъркват на стадиона. Да, ама не! Под кордон до стадиона, където спряхме и почнаха да свалят хората от автобусите един по един (забележете, имаше над 100 полицая и 50 стюарда, който „обработваха” човек по човек всеки автобус поотделно). Съответно ставаше много много бавно. А в какво се състоеше т.нар. обработка? Тя бешеизвършвана САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ ТЕХНИТЕ СТЮАРДИ (?!?!?), като полицаите стояха отстрани и само чакаха да кажеш нещо на въпреки за да си отвисиш в босненския арест. Та тези „мили засегнати от войната хорица” щателно те претърсваха, сваляха ти шапката и я хвърляха на земята, караха те да се събуеш да ти проверят обувките (при все, че валеше и земята беше мокра, съответно чорапите ти ставаха също мокри), псуваха те на „циганин” и „пи*ку материно”, недопускаха всякакви тениски на кирилица (ако нямаш други- или гол, или се оправяй), не пускаха българското знаме, рязаха знамена с ножове, хвърляха шалове по храстите и въобще гледаха да те унижат възможно най- качествено.
Ели Ваташка, която се представи с картата си като представител на БФС, бе накарана да си сваля обувките и бе претърсвана също. С нас имаше и двама полицаи от България и когато единият се представи, отговорът им беше „Ами щом си полицай, айде, обувките, колана, изпразвай джобовете...”. Там беше и българският посланник, който никой го броеше за нищо.
Така се случи, че аз бях от първите влезли, в 16-17-та минута при резултат 2:0 (а защо мишчиците в сини екипи си бяха позволили да излязат на терена без да има нито един техен привърженик ЗА ВТОРИ ПЪТ В РАМКИТЕ НА ЕДНА ГОДИНА е въпрос на отделна тема), а някои момчета влязоха на полувремето. Добре, че в тоалетните имаше вода, която да пием, защото след като си тръгнахме от стадиона, следващото пиене на вода беше на сръбска бензиностанция, към 08:00ч. сутринта.
Иначе навръщане ни изкараха през центъра на града и за 20 минути стигнахме до отбивката, където преди завихме наляво вместо към Сараево и се бавихме още 2-3 часа („Онеправданите босненци” казаха, че сме закъснели за мача защото нарочно сме се бавили...). На сръбската граница дори не ни искаха документите. Само един митничар се качи и попита „Кой е Владимир Владимиров” и след като председателят ни се представи, той го попита „Добре ли сте?” и на положителния отговор на Владо каза „Хвала богу”. Навръщане в Сърбия отново бяхме с ескорт и отново нямаше никакви проблеми.
В заключение ще се върна на статията на Иван Тепавичаров. Владо Владимиров ми е личен приятел и 100% мога да кажа, защото съм го чул от неговата уста, че той не подкрепя трансперанта. Впрочем, Марибор предишният ден са гостували на Железничар и са издигнали същия трансперант като този в Сектор Б, само че в самото Сараево, но не съм чул да е тръгнал джихад или кръстоносен поход по този повод, какъвто нашите услужливи медии започнаха тук. Та за трансперанта- Тепавичаров иска Владимиров да се извини. Аз ще му кажа следното- нека той дойде един път с нас, претърпи всичките унижения и гаври и после да пише сълзливи памфлети. Защото Владо Владимиров може и да се извини, но хората, които бяхме там, се надяваме да не го прави.
Само Левски!
http://bg-bg.soccerwiki.org/player.php?pid=27610 , като отгоре на някои от играчите им пише историята (в кои клубове са били), а специално проверих и за Хюсеинович 2012-03-22 FK Sarajevo, т.е. този е от Март месец при тях 
