Висша лига - сезон (2020/21)

[Fbf]

Малко новини от острова.

Глазгоу Рейнджърс продължава невероятното си представяне и разгроми Хамилтън с 8:0! Рейнджърс вече води 9 точки пред съседите от Глазгоу.

Иначе в Ирландия, днес Дъндолк се изправя срещу Слиго Роувърс и се очаква да победи.

[CSKA69]

В лудостта на пандемичния футбол разрушителят Моуриньо отново е на мода

Той е твърде опитен, за да се подведе още отсега и да започне да говори за спечелване на Висшата лига.
Но полека-лека Жозе Моуриньо се приближава към върха със своя Тотнъм - и който е отписвал него като треньор и Спърс като отбор има над какво да се замисли.
Всъщност "шпорите" оглавиха класирането в неделя (макар и съвсем за малко), след като взеха една от онези изстрадани минимални победи, характерни за тимовете с шампионски манталитет.
След въпросното 1:0 над Уест Бромич, Моуриньо беше запитан дали Тотнъм е способен да грабне титлата, но веднага отби атаката.
"Не ме интересува", отговори той, едновременно относно борбата за трофея и резултатите от предстоящите мачове на Лестър и Ливърпул, които застрашаваха първото място на неговия тим.
Но самият факт, че трябваше да отговаря на такъв въпрос доказва, че неговият Тотнъм върви в правилната посока, а самият Моуриньо отново е на гребена на вълната.
През декември 2018-а Специалния беше в най-ниската си точка: уволнен от Манчестър Юнайтед вследствие на токсичен период, в който неговите конфликти извън терена бяха по-интересни от играта на отбора му.
Големият треньор с толкова успехи зад гърба си изглеждаше бита карта, спортът се беше променил страшно много и реактивните му методи бяха анахронични в епохата на нов тип тотален футбол с доминатори като Пеп Гуардиола и Юрген Клоп.
Ето ни обаче две години по-късно в същото първенство, но в забележително различен контекст.
Тотнъм посреща паузата за националните отбори на втора позиция, на точка от върха във Висшата лига след 8 изиграни мача, с второто най-резултатно нападение в първенството. Никоя защита не е инкасирала по-малко голове от тази на Спърс.
Въпреки абсурдно сгъстения календар и никаквото време за възстановяване, Тотнъм настъпва и напук на всичко и всички, футболът на Моуриньо се завръща на мода - защото добрите резултати и добрата игра просто няма как да бъдат оспорени.
Как се стигна дотук? Съществуват достатъчно конкретни и очевидни причини: Хари Кейн и Хюн-Мин Сон са в превъзходна форма и се разбират прекрасно на терена; защитата е стабилна, защото целият отбор функционира по-добре; беше извършена успешна селекция, а Пиер-Емил Хьойберг е скритият диамант в нея с тихата си ефективност в халфовата линия.
Над всички отново е Кейн, метрономът на този тим, който пред очите ни достига върха си в креативен план и вече изработва толкова голове, колкото и вкарва. Той оглавява индивидуалното класиране със своите 8 асистенции, докато Сон има 8 гола, с които е сред лидерите при голмайсторите.
Що се отнася до Моуриньо обаче, има и нещо повече от факта, че просто разполага с по-силен отбор от онзи в Юнайтед.
Португалецът може и да не се е променил, или поне не чак толкова, но футболът рязко стана различен и способностите на Жозе са изключително подходящи за новата ситуация.
Най-модерните треньорски тенденции са основани на ясни идеали, проактивна тактика и толеранс към индивидуалните грешки - но пандемичният футбол от последните месеци превръща всичко това във фарс. Може да искате елитна тики-така или безжалостна 90-минутна хеви метъл преса по целия терен, но плановете ви рухват пред празните стадиони, пред хаоса в съставите заради постоянните контузии и положителните PCR тестове, пред цикъла от неизменни два мача на седмица.
В тази нова и страшна реалност, току-виж се оказало възможно някой отбор да открадне титлата с 80 точки, вместо да гони някакви рекорди. И щом е така, защо да не е Тотнъм? "Шпорите" имат широк състав, шестима класни нападатели и засега се опазват от сериозни контузии.
Стилът им е простичък и се основава на стегната постройка и мълниеносни контраатаки. Вероятно това ще се окаже най-верният подход в Covid ерата: заглаждане и изчистване на идеите до техните най-практични форми.
А кой е по-добър в това от Моуриньо? Юрген Клоп изглежда изморен, Пеп Гуардиола също, докато Франк Лампард още търси себе си и опознава възможностите на луксозния си състав.
От друга страна, Моуриньо сякаш се е родил изморен, или най-малкото, отдавна знае как да превърне умората и цялата си навъсеност в сила, вместо в слабост.
В един прочут откъс от биографията на Жозе, написана от Диего Торес, е очертана основната идеология на мениджъра. Този същински манифест на пасивния футбол съдържа кощунства като "мачът се печели от отбора, който прави по-малко грешки" и "който контролира топката изпитва страх".
Но ако го прочетем сега, ни поразява не колко демодирано звучи, а колко внезапно актуално е в настоящия климат. Във време на страх, когато всеки е уязвим, когато всеки прави грешки, Моуриньо ще е последният оцелял.
Футболът никога не е бил само съревнование на максими и догми, той е игра на хитрост, съобразителност и адаптивност.
В последните няколко години модата в английския футбол се диктуваше от идеолозите и перфекционистите, но следващата глава може да принадлежи на циниците, прагматиците и рушителите. Защото изведнъж футболът се превърна в среда на фалшиви фенски скандирания, на непрекъснати дузпи, на милиметрични засади, на разконцентрирани защитници и необясними сривове.
В този час и в тази ситуация е истинското време на Моу: един суров треньор, готов да изкопчи максималното от един суров спорт.

[KOPScousers]

[offtopic]В лудостта на пандемичния футбол разрушителят Моуриньо отново е на мода

Той е твърде опитен, за да се подведе още отсега и да започне да говори за спечелване на Висшата лига.
Но полека-лека Жозе Моуриньо се приближава към върха със своя Тотнъм - и който е отписвал него като треньор и Спърс като отбор има над какво да се замисли.
Всъщност "шпорите" оглавиха класирането в неделя (макар и съвсем за малко), след като взеха една от онези изстрадани минимални победи, характерни за тимовете с шампионски манталитет.
След въпросното 1:0 над Уест Бромич, Моуриньо беше запитан дали Тотнъм е способен да грабне титлата, но веднага отби атаката.
"Не ме интересува", отговори той, едновременно относно борбата за трофея и резултатите от предстоящите мачове на Лестър и Ливърпул, които застрашаваха първото място на неговия тим.
Но самият факт, че трябваше да отговаря на такъв въпрос доказва, че неговият Тотнъм върви в правилната посока, а самият Моуриньо отново е на гребена на вълната.
През декември 2018-а Специалния беше в най-ниската си точка: уволнен от Манчестър Юнайтед вследствие на токсичен период, в който неговите конфликти извън терена бяха по-интересни от играта на отбора му.
Големият треньор с толкова успехи зад гърба си изглеждаше бита карта, спортът се беше променил страшно много и реактивните му методи бяха анахронични в епохата на нов тип тотален футбол с доминатори като Пеп Гуардиола и Юрген Клоп.
Ето ни обаче две години по-късно в същото първенство, но в забележително различен контекст.
Тотнъм посреща паузата за националните отбори на втора позиция, на точка от върха във Висшата лига след 8 изиграни мача, с второто най-резултатно нападение в първенството. Никоя защита не е инкасирала по-малко голове от тази на Спърс.
Въпреки абсурдно сгъстения календар и никаквото време за възстановяване, Тотнъм настъпва и напук на всичко и всички, футболът на Моуриньо се завръща на мода - защото добрите резултати и добрата игра просто няма как да бъдат оспорени.
Как се стигна дотук? Съществуват достатъчно конкретни и очевидни причини: Хари Кейн и Хюн-Мин Сон са в превъзходна форма и се разбират прекрасно на терена; защитата е стабилна, защото целият отбор функционира по-добре; беше извършена успешна селекция, а Пиер-Емил Хьойберг е скритият диамант в нея с тихата си ефективност в халфовата линия.
Над всички отново е Кейн, метрономът на този тим, който пред очите ни достига върха си в креативен план и вече изработва толкова голове, колкото и вкарва. Той оглавява индивидуалното класиране със своите 8 асистенции, докато Сон има 8 гола, с които е сред лидерите при голмайсторите.
Що се отнася до Моуриньо обаче, има и нещо повече от факта, че просто разполага с по-силен отбор от онзи в Юнайтед.
Португалецът може и да не се е променил, или поне не чак толкова, но футболът рязко стана различен и способностите на Жозе са изключително подходящи за новата ситуация.
Най-модерните треньорски тенденции са основани на ясни идеали, проактивна тактика и толеранс към индивидуалните грешки - но пандемичният футбол от последните месеци превръща всичко това във фарс. Може да искате елитна тики-така или безжалостна 90-минутна хеви метъл преса по целия терен, но плановете ви рухват пред празните стадиони, пред хаоса в съставите заради постоянните контузии и положителните PCR тестове, пред цикъла от неизменни два мача на седмица.
В тази нова и страшна реалност, току-виж се оказало възможно някой отбор да открадне титлата с 80 точки, вместо да гони някакви рекорди. И щом е така, защо да не е Тотнъм? "Шпорите" имат широк състав, шестима класни нападатели и засега се опазват от сериозни контузии.
Стилът им е простичък и се основава на стегната постройка и мълниеносни контраатаки. Вероятно това ще се окаже най-верният подход в Covid ерата: заглаждане и изчистване на идеите до техните най-практични форми.
А кой е по-добър в това от Моуриньо? Юрген Клоп изглежда изморен, Пеп Гуардиола също, докато Франк Лампард още търси себе си и опознава възможностите на луксозния си състав.
От друга страна, Моуриньо сякаш се е родил изморен, или най-малкото, отдавна знае как да превърне умората и цялата си навъсеност в сила, вместо в слабост.
В един прочут откъс от биографията на Жозе, написана от Диего Торес, е очертана основната идеология на мениджъра. Този същински манифест на пасивния футбол съдържа кощунства като "мачът се печели от отбора, който прави по-малко грешки" и "който контролира топката изпитва страх".
Но ако го прочетем сега, ни поразява не колко демодирано звучи, а колко внезапно актуално е в настоящия климат. Във време на страх, когато всеки е уязвим, когато всеки прави грешки, Моуриньо ще е последният оцелял.
Футболът никога не е бил само съревнование на максими и догми, той е игра на хитрост, съобразителност и адаптивност.
В последните няколко години модата в английския футбол се диктуваше от идеолозите и перфекционистите, но следващата глава може да принадлежи на циниците, прагматиците и рушителите. Защото изведнъж футболът се превърна в среда на фалшиви фенски скандирания, на непрекъснати дузпи, на милиметрични засади, на разконцентрирани защитници и необясними сривове.
В този час и в тази ситуация е истинското време на Моу: един суров треньор, готов да изкопчи максималното от един суров спорт.[/offtopic]

И в заключение: Тотнъм беше на 10 минути от това да бъде изхвърлен още преди групите на ЛЕ от Локомотив Пловдив. Нека не забравяме, че и по-голямата част от титулярите им игра в онзи мач. Шансът на Тотнъм да спечели ВЛ не е по-голям от този на ЦСКА да спечели ЛЕ и да е в първа урна на ШЛ догодина.

[Groucho]

В лудостта на пандемичния футбол разрушителят Моуриньо отново е на мода

..."който контролира топката изпитва страх"...

А това "който контролира топката изпитва страх" е някакво жестоко прозрение
Най-добре да се остави топката в центъра, двата отбора да не я пипат, за да не изпитва никой страх на игрището
Ако не пипа никой топката, няма да се стига до такива ситуации примерно

[Thsmith]

Много добре знаеш, че се има предвид излишното мотаене на топката само и само за да не е в противника.

[CSKA69]

Е, хубаво е да се четат такива материали не чак толкова буквално Например така описан футболът на Жозе изглежда като абсолютен антитезис на всички модерни тенденции, а това не е така. Дори, например може да се посочи, че Тотнъм пресират много добре под ръководството на Моу, нещо, което го нямаше изобщо при престоя му в Юнайтед Просто в основата на разбиранията му за футбола винаги на първо място е бил противникът, силните и слабите му страни и как да му се противопостави, а не толкова собственият тим и да развива определен стил.
Иначе има резон в статията поне що се отнася до хаотичната ситуация във футбола в момента и как по-предпазливия подход може би е по-удачния. Дори Гуардиола онзи ден проведе едно второ полувреме, с което Жозе би се гордял Отчаяните времена изискват отчаяни мерки...

[Groucho]

Е, хубаво е да се четат такива материали не чак толкова буквално

Ц, това с владеенето на топката и страха си е нонсенс.
Иначе, нищо против Моуриньо да стане шампион тази година с Тотнъм. Няма да е кой знае каква изненада, има достатъчно класни футболисти на разположение.

[Soulen]

Е, хубаво е да се четат такива материали не чак толкова буквално

Ц, това с владеенето на топката и страха си е нонсенс.
Иначе, нищо против Моуриньо да стане шампион тази година с Тотнъм. Няма да е кой знае каква изненада, има достатъчно класни футболисти на разположение.

Ти шегуваш ли се? Тея лузъри, ако станат шампиони, трябва да закриват футбола. Това би било много по-голяма изненада от това Лестър в момента да стане шампион за мен.

Предната година отбор от 30 години без титла, сега такъв отпреди 2 пъти по 30

[NOMER14]

Предната година отбор от 30 години без титла, сега такъв отпреди 2 пъти по 30

Стига с тия 30 години.
Лестър чака 132 г., Блякбърн - 81, Вила - 71, Челси - 50, МанСити - 44, Юнайтед - 26, Лийдс - 18, Арсенал -17, Евертън - 15.

[Real]

Приятели, нещата не отиват на добре. Юнайтед официално обявиха квота за цветнокожи - треньорски щаб, играчи, персонал и всичко свързано с клуба. Това ли е бъдещето на любимия спорт

Да. Чакаме другия месец да обявят квотите за педали, вегани и феминистки.

Mанчестър Юнайтед обяви ново мащабно партньорство за клуба - със Stonewall, най-голямата организация гей организация (ЛГБТ) във Великобритания. Целта е да се спомогне промотирането на различието и равнопоставеността в клуба. Постигнатата договорка ще накара Юнайтед да подпише програмата на организацията, която помага на работодателите да приемат ЛГБТ (всички лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора) хора, като ги приемат за равни и им дават достъп до всичко, до което се очаква да имат с позицията си.
Юнайтед подкрепя и участва в други организации, които се борят за правата на гей общността. От клуба заявиха, че са горди с постигнатата договорка и от факта, че отношенията им със Stonewall отиват на ново, по-високо ниво.

...останаха веганите. Другия месец.