Синя мъка през февруари!
Публикувано: 08 фев 2016 14:57
С годините хубавите спомени стават все по-хубави а лошите избледняват до прозрачност и един по-един изчезват. Лошото идва тогава когато нищо хубаво не ти се случва в големи периоди от време. Тогава някъде към десетата година започваш да си представяш нещата, който някога са били реалност, като нещо фантастично и невъзможно. Това става тези дни с мен. Представям си нещата, онези хубавите и всеки път когато се замисля дали някога те са били реалност, махвам с ръка и с лека усмивка на лицето тихичко си прошепвам :Да, бе да!“
Доста бавно протича мисълта в по-горният абзац, но всеки червен а вече и син фен или по-старому привърженик би трябвало да разбере за какво говоря. Ако допреди години съжалявах онези червени чичковци, който с червено пламъче в очите ми разказваха за великите мачове през 82-ра, години преди децата им да изпеят първата си песен за ЦСКА, то сега аз вече започвам да се чувствам като тях с единствената разлика, че мен няма кой да ме съжали.
Започва поредната футболна пролет а с нея и чувството, че отново любимият отбор ще гледа отстрани. Този път има шанс за място в Европа, защото половината отбори от групата бяха извадени, но ...
От години едно нещо много ме притеснява. Това е Гонзо. Сигурно всеки път когато се сетя за него и ми става някак гадно, некомфортно. Гозно който с умственият си багаж, равен на този на гладен мравояд, се опитва всяка година да ме убеждава в това колко много хубава работа е свършил за любимият отбор. Гонзо, който от 100 трансфера успя да привлече двама футболиста и 98 пъна, повече му отива да е бригадир на дървосекачи отколкото директор в най-големият български клуб. Та Гонзо, онзи ден пак се накара на всички и всчико и пак отсече, че той е най-големият. Да, прав е. Той е най-големият пън в гората която засади на Герена. От години гледам как този полу грамотен, нискоинтелигентен човек съсипва това което преди него хиляди са градили. И само защото му липсват части от мозъка, очевидно, той не може да проумее, че трябва да се прибере в Пловдив и повече никога да не се показва пред хора.
Днес след като направихме отбор който би могъл да бие Дюделанж, поне в София, очаквам поредната футболна драма през лятото. Хубавото е, че ще съм на море. Лошото е, че вместо да прибавя някой хубав спомен към вече добре замръзналите стари, ще трябва да преглътна поредната хапка гонзовинящина, смрадлива и арогантна, след загуба от някой азерски и арменски отбор. Дано поне не се паднем с някои надъхани малтийц или гибралтарци, че тогава ...
От години съм Левскар. Сигурно от цял живот. Дали Гонзо ще ме пречупи? Не. Той може да съсипва любимият ми отбор, но любовта ми към Левски няма как да угасне и въпреки този полу човек, аз ще продължа да страдам и да се радвам с моят отбор. За сега се очертават още десетина години страдание а после ще видим. Ако преживеем Гонзо, вероятността друг идиот да застане начело на Левски е доста малка.
Доста бавно протича мисълта в по-горният абзац, но всеки червен а вече и син фен или по-старому привърженик би трябвало да разбере за какво говоря. Ако допреди години съжалявах онези червени чичковци, който с червено пламъче в очите ми разказваха за великите мачове през 82-ра, години преди децата им да изпеят първата си песен за ЦСКА, то сега аз вече започвам да се чувствам като тях с единствената разлика, че мен няма кой да ме съжали.
Започва поредната футболна пролет а с нея и чувството, че отново любимият отбор ще гледа отстрани. Този път има шанс за място в Европа, защото половината отбори от групата бяха извадени, но ...
От години едно нещо много ме притеснява. Това е Гонзо. Сигурно всеки път когато се сетя за него и ми става някак гадно, некомфортно. Гозно който с умственият си багаж, равен на този на гладен мравояд, се опитва всяка година да ме убеждава в това колко много хубава работа е свършил за любимият отбор. Гонзо, който от 100 трансфера успя да привлече двама футболиста и 98 пъна, повече му отива да е бригадир на дървосекачи отколкото директор в най-големият български клуб. Та Гонзо, онзи ден пак се накара на всички и всчико и пак отсече, че той е най-големият. Да, прав е. Той е най-големият пън в гората която засади на Герена. От години гледам как този полу грамотен, нискоинтелигентен човек съсипва това което преди него хиляди са градили. И само защото му липсват части от мозъка, очевидно, той не може да проумее, че трябва да се прибере в Пловдив и повече никога да не се показва пред хора.
Днес след като направихме отбор който би могъл да бие Дюделанж, поне в София, очаквам поредната футболна драма през лятото. Хубавото е, че ще съм на море. Лошото е, че вместо да прибавя някой хубав спомен към вече добре замръзналите стари, ще трябва да преглътна поредната хапка гонзовинящина, смрадлива и арогантна, след загуба от някой азерски и арменски отбор. Дано поне не се паднем с някои надъхани малтийц или гибралтарци, че тогава ...
От години съм Левскар. Сигурно от цял живот. Дали Гонзо ще ме пречупи? Не. Той може да съсипва любимият ми отбор, но любовта ми към Левски няма как да угасне и въпреки този полу човек, аз ще продължа да страдам и да се радвам с моят отбор. За сега се очертават още десетина години страдание а после ще видим. Ако преживеем Гонзо, вероятността друг идиот да застане начело на Левски е доста малка.