Прочетете сега фундаменталното Интервю на ГЕОРГИ АТАНАСОВ пред "Канал 3" от 5 декември 2006 година ЦСКА вече не е на Божков! Най-авторитетният български клуб най-сетне се изтръгна от смъртната хватка на задкулисната футболна олигархия. На историята принадлежи седемгодишната агония в Борисовата градина, довела отбора до ръба на съществуването, а неговите привърженици до жестоко морално страдание. Отива си един ненавиждан собственик, който не можеше или не искаше да стане "свой" на червената общност. От първия до последния ден той говореше за "армейците" в трето лице и с хладно безразличие всячески се дистанцираше от ценностната система на ЦСКА. Истеричната реакция на сините кръгове и трогателната носталгия по Божков и Орманджиев подсказват много неща. И най-вече това, че промяната на властта в Борисовата градина бе не просто наложителна, а животоспасяваща. Каквото и да се случи, по-лошо за ЦСКА не може да стане! Митал не идва да печели от коефициенти, от "изненади", от мениджърски схеми и от комбина с "Герена" в полза на... Подуяне. Каквото и да стане в бъдеще, общественият контрол върху ЦСКА се завръща с пълна сила чрез механизмите на гражданското общество. Нормално решенията ще се вземат от инвеститора, но хората от трибуните отново ще бъдат коректив, а не безгласна и репресирана маса. Оттук нататък червената България никога няма да даде подкрепата си на вересия, тъй като адът на изминалите седем години донесе много жестоки истини. Без съмнение Митал ще се радва на огромна подкрепа, стократно активирана от сбъднатия копнеж за избавление и ново начало. Публиката ще се върне на "Армията", за да изригне с натрупаните мълчания и неизказаните емоции по време на бойкота срещу предишната власт. Инвестиции, бази, детско-юношеска школа, клубна структура... Всичко ще си дойде на мястото в рамките на година. Все пак трябва време, тъй като Митал наследява руините на един футболен Сталинград в Борисовата градина, над който се вее едно гордо червено знаме... И за финал искам да отбележа изключителната роля на червената публика за раздялата с Божков. Независимо от Страха и ледения климат на подозрителност и преследване, които се бяха настанили във ФК ЦСКА и около клуба през последните години, привържениците не се отказаха от борбата за своята голяма любов. Кой с каквото и където може. Първи бе един поет, който издигна плаката "Божков вън" в сектор "В" на "Армията" още в началото на 2000 г., след това протестът набираше сила през годините на безвремието. Знаците на съпротивата бяха изписани в сектор "Г" на националния стадион на финалите за купата и суперкупата, последвали продажбата на 31-вата титла, за да се чуе мощното "Вън!" тази есен и в Белград срещу Хайдук (Кула), и в Истанбул срещу Бешикташ, и при "армейските" десанти навсякъде в страната"Интервю на ГЕОРГИ АТАНАСОВ пред "Канал 3" от 5 декември 2006 годин
