forum.gong.bg

Само на 60 километра от София по въздух живеят наши сънародници,забравени и от свои и от чужди.Бях чел и се интересувал по въпроса за Западните покрайнини и съдбата на българите там,но това което видях в Босилеград надмина всичките ми очаквания.За съжаление такива истински българи вече почти не можеш да срешнеш на територията на милата ни Родина.Откъснат по силата на Ньойския договор от 1919 година този български град е съхранил всичките традиции и обичаи,въпреки постоянния геноцид от страна на западната ни съседка.Района там умишлено е оставен на доизживяване.От друга страна безброй правителства и четирима президенти от началото на "демокрацията" не се сетиха за тия хора.А начини да помогнем като дъжава има много... Това,което обаче ме разтърси истински е съхранението на националния идеал и вярата за това в душите на тия хора.Отдавна не се бях чувствал горд като българин,Е,сега в едно малко заведение в Босилеград слушайки химна се почувствах точно така,гледайки навлажнените мъжки очи докато го пеят. Да живее България !

Темата е хубава.Моите поздравления.Баба ми по бащина линия е от Западните покрайнини.Никога не е криела,че тя и семейството и са българи но са живеели в сръбско,само на няколко километра от Бугарско.От както се жени за дядо ми през 60 и някоя живее в България,но има проблеми с документите и сега цяла зима се разкарва до Сърбия за да и издадат пасош(паспорт),на който пише,че живее в Ниш. Нейните братя и сестри,които са останали в бивша Югославия сега са се пръснали в Сърбия и БЮР Македония и ги водят сърби.Наистина е жалко,че истински българи,като тези,които живеят в Западните покрайнини,Бесарабия и другаде искат да получат българско гражданство за да живеят и работят в своята родина.Родината на техните деди но не могат.Докато някакви гнусни арабелки(турци,мароканци,алжирци и други)получават без проблем паспорт.Просто нямам думи.Дано по-скоро се приберат тези българи да ни помогнат в борбата за оцеляване с турци и цигани.

Аз имам братовчеди в Димитровград(Цариброд).Нямате си на идея как се пази българщината там,обичайте са съхранени по-добре в пъти отколкото тук.Миналата година имах щастието да присъствам на курбана на селото на баща ми (Поганово) в близост е Погановския манастир,та мисълта ми беше че хората от селото бяха направили обща трапеза и бяха дошли от цяла бивша Югославия за да присъстват на курбана.Усещането беше невероятно да видиш хора който не са се виждали с години как се поздравяваха и празнуваха ,а тук ние сме все намръщени все без настроение и навъсени Защо ли?Всички които са ни управлявали до сега са обещавали да помогнат на наще сънародници там,но нищо не се случва.Знаете ли как се чувстват там самите те казват Ние нито сме сърби у Сърбия,нито българи у България.

На един велик ден бях там.Имаше надборване със яйца.Видях как всичко е запазено,и чак се учудих,че има все още такива хора които пазят ревниво нашите традиции.

Запознах се миналата година на морето в Равда с група сръбски тийнейжъри, момчета и момичета, точно от Босилеград Говореха перфектно български и казваха, че се чувстват българи, а не сърби. Много са точни, а момичетата бяха супер красиви, супер яко се почувствахме в тяхната компания

Съгласен съм с колегите по-горе. Парадоксално или не, факт е, че в районите, в които има българи извън сегашна България, на колкото повече репресии и гаври са подложени, толкова по-добре успяват да запазят българското в себе си. И хората с българско самосъзнание във Вардарска Македония, и в Молдова, Украйна и Русия, и в Западните покрайнини. Българите в Молдова имат български училища, държат изпити по българска история, за да влязат в нашите университети. Наскоро гледах поредицата на Пламен Петков за произхода на българите. Там той говори в един от епизодите с българите в Молдова. Насълзиха ми се очите. Хорицата говореха по-чист и по-правилен български от много наши сънародници, мечтаеха си децата им да се изучат в България и да останат тук да работят, да получат българско гражданство, за да могат да са пълноправни граждани на родината си. И в същото време се жалваха колко трудно става това...
А на макетата в същото време толкова лесно им се дава българско гражданство, за да могат свободно да отидат в някоя държава от ЕС на запад от България. А някои от тях не знаят кои са Левски и Ботев и ни обиждат на татари...
Кога най-после ще се заинтересува някой наш държавник към хората пазещи тъй ревностно българщината у себе си?

Договорът мисля,че е за 100 години , т.е до 2009 г. и важи за Югославия, а такава страна вече няма. Отдавна е невалиден и покрайнините трябва да се върнат на България. Но политиката ни е под всякаква критика.

Много сте прави, наистина тези хора са запазили българското в себе си. За конкретният пример с компанията от Босилеград, изумих се от няколко неща. Първо, поканиха мен и другите 2 момчета на тяхната маса, без да се познаваме, просто така, бяхме в една механа. После надълго и нашироко всички обясняваха за Ньойския договор, за българските традиции и самосъзнание и въобще за целия казус със Западните покрайнини, дори и тези които бяха на 15-16 бяха супер запознати с историята. Не скриваха гордостта си, че са българи На следващия ден бяхме заедно с тях на море, а с едно момиче от техните си се харесахме, но за съжаление на другия ден трябваше да си ходя
Мисълта ми е колко от днешните БГ тийнеджъри са чували дори за Западни покрайнини и Ньойски договор ? Колко от тях ще се държат така общително, а няма да се правят на бабаити и много оборотни "кучки" ? Колко момичета ще поканят някакви непознати обикновени и семпли момчета като нас, без пари или лъскави коли, да ги поканят не за да ги черпят, а просто за да се запознаят Колко от тях ще кажат, че се гордеят че са българи ? Тъжно е като се замисли човек ...

До колкото си спомням още в началото на своето управление ГЕРБ бяха назначили за министър без портфейл Божидар Димитров.Неговата функция беше да се интересува и да помага на българите в чужбина.Но поради една или друга причина тази длъжност беше закрита,а по този начин и българите в чужбина забравени.Сега се сещам и за друг много нелеп случай.Консулството ни в Милано бе закрито дни преди изборите и така по този начин бяха лишени около 50 хил. българи от правото да гласуват.Сега кой мисли за българите в чужбина? Дано колкото е възможно по-рано някой сериозно да се замисли по този въпрос.

Поздравления за хубава тема и за всички коментари в нея. През 2006 и 2007 редовно посещавах Сърбия на гости на приятели. Няколко пъти съм нощувал в Цариброд (никога не съм приемал името Димитровград за този български край). Населението живееше доста бедно и имаше голяма безработица. Направиха ми следните неща впечатление. Повечето хора бяха изключително запознати с българската политика и постоянно следяха всичко свързано със Станишев, Първанов, Бат Бойко и т.н. В Цариброд се говори книжовен български език. И всички знаеха абсолютно всички български обичаи. Много приятни хора, големи родолюбци и патриоти.