Честит празник-Ден на народните будители!
Публикувано: 01 ное 2011 06:23
Денят на народните будители е общобългарски празник, честващ паметта на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, официален празник на Република България, който се празнува на 1 ноември.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец ). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение "МАТИ БОЛГАРИЯ".
Сред най-популярните български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ERg9jDmn7vA&feature=mfu_in_order&list=UL[/youtube][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=goyK8DPU9m0&feature=mfu_in_order&list=UL[/youtube]
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец ). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение "МАТИ БОЛГАРИЯ".
Сред най-популярните български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ERg9jDmn7vA&feature=mfu_in_order&list=UL[/youtube][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=goyK8DPU9m0&feature=mfu_in_order&list=UL[/youtube]
Нешо Бончев-(1839 - 1878).Първият български литературен критик. Заедно с М. Дринов след завършване на панагюрското класно училище става помощник-учител, след което и двамата заминават да следват духовна семинария в Киев. След завършване на семинарията постъпва в историко-филологическия факултет на Московския университет. Бил преподавател в I московска гимназия. Занимава се активно с книжовен труд, пишел статии, превеждал от руски. Умира в Русия не дочакал освобождението на България. Името на Нешо Бончев ни връща към първоизвора на творческото пробуждане и възраждане. Родолюбив българин, виден мислител и творец, Нешо Бончев е първият български литературен критик и страстен радетел за европейска култура в България. Буден дух, чиста душа, покоряващ ум, талантливо перо, неподкупна съвест, безкористна обич към отечеството, стремеж към духовно съвършенство - ето кое характеризира този наш възрожденец. 
