Луно, Луно, земьо македонска...
Публикувано: 29 окт 2011 12:36
Българските евродепутати Евгени Кирилов, Андрей Ковачев и Станимир Илчев се оплакаха на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, че македонски филм разпространява исторически манипулации спрямо България.
Тримата съобщиха, че ще призоват организациите, които финансират лентата "Трето полувреме", да оттеглят подкрепата си или да гарантират, че "сценарият му ще бъде променен така, че да не съдържа исторически манипулации, които подклаждат език на омраза срещу съседни страни".

„Трето полувреме“ е филм от Република Македония, с режисьор Дарко Митревски. Планирано е да бъде завършен през 2012 година. Филмът е копродукция с участието на чешката филмова студия „Барандов“ и има бюджет 3 млн. евро, като половината пари са осигурени от правителството на Република Македония. Ще бъде заснет на различни места в градовете Битоля, Скопие и Охрид[1]. Министър-председателят на Република Македония Никола Груевски посещава снимките на филма и го обявява за „проект от национален интерес“[2].
Филмът разказва за футболния отбор Македония (Скопие), който между 1941-1944 година участва в Държавното първенство по футбол в Царство България.
През 1942 година отборът играе общо 4 пъти с Левски (София). Първо играят 2 мача за Софийското първенство: в Скопие мачът върви при 1:0 за „Македония“ (Скопие), на „Левски“ е присъден спорен гол, след което футболистите на „Македония“ (Скопие) напускат мача и губят служебно с 0:3. Във втория мач в София е отменен гол на „Македония“ (Скопие) за 0:3, а в крайна сметка мача завършва 2:2 и „Левски“ става победител в Софийското първенство. През същата 1942 година „Македония“ (Скопие) достига финал на държавното първенство и се изправя срещу „Левски“ (София), но губи двата мача с 1:0 и 2:0. По това време треньор на отбора е унгарският евреин Илеш Шпиц, който след началото на депортацията на евреите във Вардарска Македония е спасен от българското управление и главно благодарение на Димитър Чкатров[3].

Във филма българското административно управление във Вардарска Македония е представено крайно едностранно. Съгласно старите югославски стереотипи, българите отново са представени като фашисти и зверове-окупатори. Филмът спекулира с трагичната съдба на депортираното еврейско население от Македония и Тракия, при което като нацисти са представени по-скоро българите, отколкото самите немци[4]. Борбата на футболния отбор „Македония“ (Скопие) е представена като борба на македонските патриоти срещу българските фашистки окупатори, предвождани от отявления офицер-нацист Гарванов. Името напомня за българския революционер от Тракия Иван Гарванов, един от ръководителите на ВМОРО, чиято роля в организацията е остро критикувана от историографите в Република Македония. Привързаността на футболните запалянковци на „Македония“ към любимия отбор е представена превратно като проява на антибългарски сепаратизъм, антифашизъм и македонско национално чувство.
Като цяло, филмът съдържа отявлена македонистка пропаганда и има ясна антибългарска насоченост.[5]
Е това е! Храни куче, да те лае...
Тримата съобщиха, че ще призоват организациите, които финансират лентата "Трето полувреме", да оттеглят подкрепата си или да гарантират, че "сценарият му ще бъде променен така, че да не съдържа исторически манипулации, които подклаждат език на омраза срещу съседни страни".

„Трето полувреме“ е филм от Република Македония, с режисьор Дарко Митревски. Планирано е да бъде завършен през 2012 година. Филмът е копродукция с участието на чешката филмова студия „Барандов“ и има бюджет 3 млн. евро, като половината пари са осигурени от правителството на Република Македония. Ще бъде заснет на различни места в градовете Битоля, Скопие и Охрид[1]. Министър-председателят на Република Македония Никола Груевски посещава снимките на филма и го обявява за „проект от национален интерес“[2].
Филмът разказва за футболния отбор Македония (Скопие), който между 1941-1944 година участва в Държавното първенство по футбол в Царство България.
През 1942 година отборът играе общо 4 пъти с Левски (София). Първо играят 2 мача за Софийското първенство: в Скопие мачът върви при 1:0 за „Македония“ (Скопие), на „Левски“ е присъден спорен гол, след което футболистите на „Македония“ (Скопие) напускат мача и губят служебно с 0:3. Във втория мач в София е отменен гол на „Македония“ (Скопие) за 0:3, а в крайна сметка мача завършва 2:2 и „Левски“ става победител в Софийското първенство. През същата 1942 година „Македония“ (Скопие) достига финал на държавното първенство и се изправя срещу „Левски“ (София), но губи двата мача с 1:0 и 2:0. По това време треньор на отбора е унгарският евреин Илеш Шпиц, който след началото на депортацията на евреите във Вардарска Македония е спасен от българското управление и главно благодарение на Димитър Чкатров[3].

Във филма българското административно управление във Вардарска Македония е представено крайно едностранно. Съгласно старите югославски стереотипи, българите отново са представени като фашисти и зверове-окупатори. Филмът спекулира с трагичната съдба на депортираното еврейско население от Македония и Тракия, при което като нацисти са представени по-скоро българите, отколкото самите немци[4]. Борбата на футболния отбор „Македония“ (Скопие) е представена като борба на македонските патриоти срещу българските фашистки окупатори, предвождани от отявления офицер-нацист Гарванов. Името напомня за българския революционер от Тракия Иван Гарванов, един от ръководителите на ВМОРО, чиято роля в организацията е остро критикувана от историографите в Република Македония. Привързаността на футболните запалянковци на „Македония“ към любимия отбор е представена превратно като проява на антибългарски сепаратизъм, антифашизъм и македонско национално чувство.
Като цяло, филмът съдържа отявлена македонистка пропаганда и има ясна антибългарска насоченост.[5]
Е това е! Храни куче, да те лае...
