„Водопадът се състои от три пада. Първият с 6-7 м височина, вторият, който е най-висок, е 17-18 м, и третият е 5-6 м. В основата на първия пад се е образувал казан с диаметър около 5-6 м, а във втория пад с 4-5 м в диаметър. Общата височина на водопада е около 30 м, разположен на 900 м н.в.“
Така пише в WikiMapia. Кратичко, сухо изложение, придружено с три снимки. За мен водопадът е свързан със спомени от детството и с любовта ми към Родопите. В продължение на 14 години все се канех пак да намина и да видя какво се случва с този водопад. Най-накрая го направих. Споделям и с вас разходката си до това малко известно красиво кътче в Родопите.
До село Фотиново не е особено трудно да се стигне, освен ако не сте на стоп – рядко минават коли натам. Иначе се минава през Пазарджик, ако се движите по магистрала „Тракия“, след това Пещера, където може да се види и пещерата „Снежанка“. Има отбивка вляво, указана с табела, преди Батак. По доста надупчения и криволичещ път се стига до село Нова Махала. От началото на селото, ако времето е ясно, се открива доста красива панорама, вижда се и Батак. Преминавайки през селото, внимавайте с местните шофьори – пернишките джигити ряпа да ядат. От Нова махала до Фотиново се стига по същия гърчещ се между баирите път. По пътя има доста места за почивка, чешми, отбивки, където може да си починете и да се разтъпчете. Понякога може да попаднете и на крайпътни продавачи на малини, диви ягоди и боровинки. Купете си – плодовете са много по-вкусни от тези по магазините. А да не говорим и че са набрани същия ден.
При пристигането си във Фотиново може да оставите колата си на „площада“. Ако сте с джип (сериозен, а не от тия за градско фукане), може да продължите през селото, до бившето ТКЗС, откъдето започва пътят към водопада. Слизайки от колата, имате няколко варианта – да разгледате селото, в което има интересна църква, джамия, римски мостове и доста стари къщи или направо да тръгнете към водопада. Посоката е указана от редки табели със зелена или жълта маркировка. Ако се чудите пък как да излезете от селото, просто попитайте местните жители – ще ви упътят. За да не се заблудите, реката трябва през цялото време да ви е от дясната страна, докато не преминете „Партизанския мост“. Общо взето се върви по стар римски път, доста разбит и разкалян. На трийсетина метра преди полянката, откъдето се слиза за водопада, има малка чешмичка. В нея мастиката се изстудява чудесно, водата е годна за пиене. От самата полянка започва доста стръмно спускане до реката, има дървен мост, след който започва пътечка, водеща до водопада. Може да минете по лявата страна, която води непосредствено до водопада или по дясната, която се изкачва нагоре по скалите и дава доста добра обзорна гледка. Внимавайте със скалите, хлъзгави са. Не ви препоръчвам да се къпете в реката, защото е доста замърсена и има какви ли не боклуци. Удобните места за лагеруване са две – поляна след партизанския мост (има голяма скала, подходяща за боулдър, с паметна плоча на нея) и полянката в началото на пътеката към водопада. Препоръчвам ви втората, защото си има огнище, водата е близо, а и поради непрекъснато духащия вятър няма комари. Скалите около самия водопад също са подходящи за катерене.
Широчината няма как да е по-добра, местността е такава,,, Но виж настилката , там е друга работа... Но по пътя може да се видят уникални красоти