Поетът Борис Христов отказа орден

[защо]

Поетът Борис Христов обяви, че отказва да получи ордена "Св. Св. Кирил и Методий" - първа степен, даден му от правителството.

На заседанието си тази сряда кабинетът реши Христов да бъде награден с отличието "за големите му заслуги в областта на културата и изкуството".

Три дни по-късно, в отворено писмо до Министерския съвет, разпратено и до медиите, Борис Христов заявява, че няма да приеме ордена. "Като оценявам Вашето признание, уведомявам Ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България – да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната", обръща се към министрите авторът на "Вечерен тромпет" и "Честен кръст".



ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.




СТЕНАТА

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

[vesodoc]

Чудесна тема и чудесен пост, с прекрасната поезия на Борис Христов !
Благодаря!
Много е прав Борис Христов.
Ако всички ние се заслушаме повече в гласа на тези българи, за които не се чува много много в днешно време, а техните завоевания са повод да се гордеем всички, може би, ...може би, ще намерим повече важни неща за нас самите!!!
Този форум все повече ми се издига в очите!

[Бижутера]

ше накриви на некой калпака, като е отказал....

[Pro-European]

ше накриви на некой калпака, като е отказал....

Колега, преди да коментираш Борис Христов, трябва да можеш да го разбереш - ако ме разбираш.

По темата - достойно решение - човекът продължава да работи и пише, без да иска привилегии.
Колко по различно от решението на Царя на контролите - Бербатов, да напусне националния..

и още нещо за ордените - агентът досносник Гоце "инфлира" държавните ордени, като раздаде на откровено компрометирани хора /в това число Доган, Батков/ и обезличи отличията.

така че, всичко си изглежда на мястото
Добър ден, България