За съдбата на един български войник...
Публикувано: 22 апр 2010 12:59
Кой е той? Кой е този мъж , там в окопа свит в пронизващия студ на Февруари? Познавате ли го? Помните ли го? Този разказ не е за славните народи от Европа. Той не е и за политици и за държавници. Този разказ е за този мъж , за неговата съдба и за всички вас , които сте след него. Вие , които го забравихте и вие , които го посрамихте. Вие , които не се наричате Българи и вие , които предадохте България!!! Неговият укор в лицето на неговата смелост , сила и слава стои сега пред вас!!!
Ганчо стоеше присвит в окопа до своите другари. Студа беше сковал всичко и не си говореше с тях. Беше тягостно , с часове стояха , мръзнеха и мръзнеха в тоя пусти студ и за какво? Турци нямаше с километри , в Турция имаше междоусобици. Бяха дочули от офицери , че Турската държава се тресе и , че някой си Енвер бей сега ги управлявал. Всички се надяваха и чакаха Одрин да се предаде и да започнат преговорите за прекратяване на бойните действия. Времето течеше бавно , мъчително , като че ли беше спряло. Ганчо се раздвижи , опипа си кесията с тютюн - беше празна. Пристана леко поогледа се дали има някой буден да го помоли да свият една цигара заедно. Беше около 5 сутринта , един бърз поглед пред окопите , като че ли пълзеше мъгла към тях , но беше много тъмно и не можа да види добре , а и имаше ли значение. Стана , раздвижи изтръпналите си крайници и тръгна да търси другар да поделят цигара. - Иване , останел ли ти е тютюн? попите дрезгаво Ганчо свой задрямал другар. -Не Гане иди по надолу и питай старшия Гаврилов , той имаше последно го видях до землянката и пушеше. Ганчо се затътри към землянката недоволно. Не го обичаше тоя Гаврилов. Имаше дебел врат като на бивол , гледаше лошо и винаги говореше едно твърдо , едно сопнато все едно се кара с теб , а не говори. Докато си проправяше път покрай другарите си мерна флага и се спря. Как лекичко играеше на мразовития вятър , сякаш и на гордия ни лъв му беше студено та се раздвижваше да се сгрее. - Проклета зима да те фанат пущините! процеди през зъби и се усмихна. Стиггна до землянката и надникна вътре. Бледа светлина играеше от пламъка в ъгъла , а Гаврилов стоеше с един поручик и говореха. Ганчо разшумя леко и им привлече вниманието. - Аа Гане , студа ли те изяде? избоботи Гарвилов. -Тютюн да ти поискам старшина , моя го изгорих та за това. - Такива сте виее ееей спите и ядете , пушите и пиете! Айде ела ела , да не кажеш после на другитя стария Гаврилов как не давал! изгърмя гласа на старшината вадейки кесията си с тютюн. Ганчо пристъпи като се надяваше , че мрака ще скрие недовлното му изражение. Свиха си две цигари и старшината избоботи - На ти Гане айде. -Арно старшина , благодаря ти. измънка Ганчо и излезе. Първата дръпка беше най-сладка. Вдиша я дълбоко и се замисли. Как ли са неговите , как ли е Яница как ли са децата. От три месеца не ги бе виждал. Спомни си последния път когато видя жена си под крушата на двора. Как го гледаха тъмните й очи , а най-голямото му момче Стоил зад нея. Пушеше и жалеше Ганчо , когато се чу някаква глъчка на стотина метра от него. Викове някакви - нещо ставаше! Стария войник си дръпна още веднъж от цигарата нервно и се заслуша напрегнато. Но какво ставаше , сега все по силно се чуваше глъчката и изведнъж - изтрел!! Ганчо си хвърли цигарата и се изправи нервно! ТУРЦИИ!! ТУРЦИ БРАТЯ! ПЪЛЗЯЛИ СА С МЪГЛАТА! Настана хаос и шумотевица , загърмяха изстрели , чуха се турски крясъци! Гаврилов изскочи от землянката с разкопчан шинел и басовия му глас изтътня - КАКВО СТАВА ГАНЧО?!! - Незнам старшина , поганците са тук! - МАМИЦАТА ИМ МРЪСНА ПОГАНСКА НЕКЪПАНА! ГОТОВИ МОМЧЕТАА! НА БРАН!! В този момент всички бяха готови , напрегнати лица , изпъкнали жили! Ганчо застана до другарите си на ръба на окопа с готово оръжие. - ОГЪН НА МЕСО НЕ ИМ ДАЙТЕ МИРА!!! изгърмя Гаврилов , а поручика с пушка в ръка затича нагоре по окопа и крещеше команди. Започна се , докато се завърти да чуе заповедите вече бяха в боя!! Чу се тътнеж , западаха снаряди , тия идеха от всички страни! Нашата артилерия залая зад окопите. За минути всичко се превърна в огнен хаос. Чуваха се проклятия , картеч , турски команди , български. Ганчо трескаво стрелаше напред! Изби си патроните , препълни и пак започна! Вече се видеха как настъпват с леки прибежки и приклякания. Всичко потъна в пушилка , миризма на барут и кръв. НАЗАД , ЩЕ НИ ПРЕЛАЗАТ!! се чу някъде от ляво! ОГЪН НЕ ИМ ДАВАЙТЕ ДА НИ СТИГНАТ! от дясно... Нещо изсвистя и опари Ганчо по ухото! Сега от всички страни се чуваше - НАЗАД , НАЗАД ЗАД ВТОРИЯ ОКОП! Стария войник трескаво се завлече по окопа , стигна зад землянката и побегна към втората защитна линия...
Беше около 9 сутринта. Ганчо стоеше приседнал на една страна , а пушката му на друга. Кървеше , бяха му откъснали половината ухо. От всякъде се чуваха ругатни и закани , картеч и гърмежи. Бяха ги спряли засега , но всеки момент щеше да се почне наново! ПРЕВЗЕЛИ СА ЧИФЛИКА!! чу крясък до себе си. Чуваше Гаврилов как гърми ругатни , заплахи и проклятия по турски адрес. Нямаш време за почивка , загърмяха отново!!! НАЩЕ ИДАТ , СЕДМА РИЛСКА ИДВА БОЙ БРАТЯ!! Ганчо се изправи , изпсува и загърмя по пъплещите турски пълчища. Бойците от 7ма рилска пехотна дивизия се вляха в окопа. КОИ СТЕ!!?? изрева офицер? 22РИ ПЕХОТЕН ПОЛК!!! изгърмя Гаврилов. БРАТЯ чу се гласа на офицера НА НОЖ! Вълна от тракане се чу от всички страни , бойците трескаво слагаха своите щикове. От дясно се чу крясък БЪЛГАРИЯ , крясъка поде сред дргугите бойци БЪЛГАРИЯ , като вълна целия окоп отекна Б Ъ Л Г А Р И Я !! Гаврилов се изправи , а до него непознатия офицер! Е СЕГА ГИ ЗАТРИХМЕ ТЯХНАТА МАМЦИЦА!! ГОТОВИИИ!!! Ганчо се наведе напред , целия трепереше , дишането му беше рязко и трескаво. Не това не беше страх , той беше влизал и друг път на нож , това беше еуфория , мощна , могъща , жар изпълни вените му , огън гореше в очите му , лъва стоеше страшен на челото му , всеки момент , всеки момент щяха да полетят срещу омразния враг , всеки момент щяха да се врежат в кървава и бясна схватка с настъпващите турци! БИЙТЕ БРАТЯ БЪЛГАРИ!!! СЛЕД МЕН!!!!! Бойците полетяха от окопа! Мощно, диво ура изригна от гърлото на Ганчо и се смеси с тътнещия рев! ЦЯЛОТО ПОЛЕ ГЪРМЕШЕ!!! Гаврилов стискаше знамето в едната си ръка , а в другата сабя , летеше напред и ревеше - БИЙТЕ БРАТЯ , ДЪХ НЕ ИМ ОСТАВЯЙТЕ!!! УРАААААА ГЪРМЕШЕ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ!!! Турците се стъписаха , не очакваха толкова дръзка атака! Стегнаха се един до друг и се сблъскаха с грохот в българите! Беше клане! Българите налитаха с презрение срещу омразния враг! Ганчо сечеше , отбиваше , мушкаше , събаряше , всичко около него потъна в крясъци , предсмъртни стонове , ругатни , команди , кървав хаос!!! Нямаше умора , нямаше болка , само трескавата ярост обхванала цялото му тяло , някой го събори , до него падна другар в борба с турски войник , Ганчо се опита да изстреля , но нямаше патрони , хвана дулото на пушката си треперещ и свирепо запрати приклада си в главата на турчина. Това продължи един час. Час , който се стори минута за стария войник. Турците бяха отблъснати! УРААААА Гърмеше над цялото поле , на фона на бягащия враг!
Пушилката се беше разсеяла и глъчката беше утихнала , войниците поемаха дъха си след страшното сражение. Гаврилов стоеше до Ганчо в окопа. - Виде ли Гане каква стана тя с твойта цигара а ? избоботи старшината. - Сега ако ги пуснем да минат отиде и Одрин. Не трябва да ги пущаме Гане , тука ще трябва да ги запрещим! - Да старшина. Каза тихо войникът. Започна се подготовката за сериозна контраатака. Раздаваха се патрони , обсъждаха се тактики. Следобяда загърмя отново и артилерията на българите. - Разлаяха се палетата старшина , скоро ше почваме а? каза Ганчо. - Ти тука да ореш ли си дошел Гане , то е ясно , че ше почваме!!! отвърна неврно старшината. Ганчо го погледна и се замисли. Нищо незнаеше за тоя Гаврилов , кой е от къде е. Погледа па се престраши и попита - Абе ... ти имаш ли си некой бе старшина , мома , деца? Старшия замълча за миг , погледна го с леден поглед и стана.
Около 3 часа след обяд бойците бяха наредени за атака. Турците се бяха наредили насреща им в две отбранителни позиций - лява и дясна. Офицерът от 7ма рилска дивизия се изправи и погледна войниците около себе си. - Момчета , бихте се като лъвове! Горд съм да съм рамо до рамо с вас! Малко остана , ще ги отбием ! Дръжте се за брата до вас , не се огъвайте , ако тук се пречупите , утре вашите ще плащат за това! Настана гробно мълчание. Всеки се замисли за дома , за свойте. Ганчо потрепна като си представи някой от ония у дома му при Яница и децата! Чу се команда в далечината , другарите им от дясно се размърдаха - почваше се! Гаврилов излезе напред със знамето в ръка. - БРАТЯ!! изрева мощния му глас. В ГОТОВНОСТ НА НОЖ!!! познатото тракане се чу от всички страни. Погледа на Гаврилов се срещна с този на Ганчо и се задържа за секунда. Старшината потърси кръста си около врата , изправи се над окопа и се задържа за момент. Обърна се към трепнещите си другари и изрева СЛЕД МЕН БРАТЯ!! За момент се изля вълна от окопите на българите! Мощното , тътнещо УРА обгърна цялото поле ! Българите летяха напред по изригващите турски позиции! Патроните свистяха покрай тях , бойци падаха със стон на земята! На стотина метра турците завикаха команди и първите им редици наскочиха срещу българите! УРААА КРЕЩЯХА БОЙЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И ОСВИРЕПЕЛИ СЕ ВРЯЗАХА В ОМРАЗНИЯ ВРАГ ! Поредната дива схватка , поредната кървава лудост обзе Разрязаната Могила при Булаир. Жестока , безмилостна , кървава , героична битка! Не битка а същинско безумие! Българите се биеха като последните дяволи! Мощен тътен отекна над полето БЪЛГАРИЯ , БЪЛГАРИЯ на фона на бягащите турски части! Двама войници стояха в пръстта сред телата на врагове и изоставени оръдия. Гаврилов клечеше над Ганчо и държеше окървавената му глава в колене! - Е каква стана тя старшина? Поисках ти цигара , а с цигара си останах тука а ? каза давейки се стария войник! - Децата си оставих сираци старшина , дома си пуст , жена ми сиротна! Гаврилов се наведе с премрежени очи над него и прошепна - Тихо Гане тихо. Ти им завеща свободата Ганчо , ти ги направи свободни! Мойте не доживяха.......
На 8ми Февруари 1913г. в битката при Булаир 10 000 българи спират геройски близо 38 000на турска армия в свирепа битка , в която турците губят повече от половината си сили и почти цялата си бойна техника! Благодарение на свирепата българска отбрана , обсадата на Одрин не е застрашена и крепостта е превзета успешно! На 13ти Март 1913г. Главнокомандващия отбраната на Одринската крепост Мехмет Шукри Паша предава ключовете и сабята си на командващия II армия Ген. Иванов пред очите на смаяната Европа! Българската армия ликува в победоносен марш с гордо изправения лъв на веещите се знамена! Само Яница стоеше под крушата със Стоил в скута , тихо плачеше и галеше сина си по главичката! - Защо плачеш мамо? Попита момченцето и я погледна с големите си тъмни очи! - От радост плача сине от радост , в свободна страна ще живееш сине , с волята на свободен народ! отвърна майка му и избърса сълзите си!
Ганчо стоеше присвит в окопа до своите другари. Студа беше сковал всичко и не си говореше с тях. Беше тягостно , с часове стояха , мръзнеха и мръзнеха в тоя пусти студ и за какво? Турци нямаше с километри , в Турция имаше междоусобици. Бяха дочули от офицери , че Турската държава се тресе и , че някой си Енвер бей сега ги управлявал. Всички се надяваха и чакаха Одрин да се предаде и да започнат преговорите за прекратяване на бойните действия. Времето течеше бавно , мъчително , като че ли беше спряло. Ганчо се раздвижи , опипа си кесията с тютюн - беше празна. Пристана леко поогледа се дали има някой буден да го помоли да свият една цигара заедно. Беше около 5 сутринта , един бърз поглед пред окопите , като че ли пълзеше мъгла към тях , но беше много тъмно и не можа да види добре , а и имаше ли значение. Стана , раздвижи изтръпналите си крайници и тръгна да търси другар да поделят цигара. - Иване , останел ли ти е тютюн? попите дрезгаво Ганчо свой задрямал другар. -Не Гане иди по надолу и питай старшия Гаврилов , той имаше последно го видях до землянката и пушеше. Ганчо се затътри към землянката недоволно. Не го обичаше тоя Гаврилов. Имаше дебел врат като на бивол , гледаше лошо и винаги говореше едно твърдо , едно сопнато все едно се кара с теб , а не говори. Докато си проправяше път покрай другарите си мерна флага и се спря. Как лекичко играеше на мразовития вятър , сякаш и на гордия ни лъв му беше студено та се раздвижваше да се сгрее. - Проклета зима да те фанат пущините! процеди през зъби и се усмихна. Стиггна до землянката и надникна вътре. Бледа светлина играеше от пламъка в ъгъла , а Гаврилов стоеше с един поручик и говореха. Ганчо разшумя леко и им привлече вниманието. - Аа Гане , студа ли те изяде? избоботи Гарвилов. -Тютюн да ти поискам старшина , моя го изгорих та за това. - Такива сте виее ееей спите и ядете , пушите и пиете! Айде ела ела , да не кажеш после на другитя стария Гаврилов как не давал! изгърмя гласа на старшината вадейки кесията си с тютюн. Ганчо пристъпи като се надяваше , че мрака ще скрие недовлното му изражение. Свиха си две цигари и старшината избоботи - На ти Гане айде. -Арно старшина , благодаря ти. измънка Ганчо и излезе. Първата дръпка беше най-сладка. Вдиша я дълбоко и се замисли. Как ли са неговите , как ли е Яница как ли са децата. От три месеца не ги бе виждал. Спомни си последния път когато видя жена си под крушата на двора. Как го гледаха тъмните й очи , а най-голямото му момче Стоил зад нея. Пушеше и жалеше Ганчо , когато се чу някаква глъчка на стотина метра от него. Викове някакви - нещо ставаше! Стария войник си дръпна още веднъж от цигарата нервно и се заслуша напрегнато. Но какво ставаше , сега все по силно се чуваше глъчката и изведнъж - изтрел!! Ганчо си хвърли цигарата и се изправи нервно! ТУРЦИИ!! ТУРЦИ БРАТЯ! ПЪЛЗЯЛИ СА С МЪГЛАТА! Настана хаос и шумотевица , загърмяха изстрели , чуха се турски крясъци! Гаврилов изскочи от землянката с разкопчан шинел и басовия му глас изтътня - КАКВО СТАВА ГАНЧО?!! - Незнам старшина , поганците са тук! - МАМИЦАТА ИМ МРЪСНА ПОГАНСКА НЕКЪПАНА! ГОТОВИ МОМЧЕТАА! НА БРАН!! В този момент всички бяха готови , напрегнати лица , изпъкнали жили! Ганчо застана до другарите си на ръба на окопа с готово оръжие. - ОГЪН НА МЕСО НЕ ИМ ДАЙТЕ МИРА!!! изгърмя Гаврилов , а поручика с пушка в ръка затича нагоре по окопа и крещеше команди. Започна се , докато се завърти да чуе заповедите вече бяха в боя!! Чу се тътнеж , западаха снаряди , тия идеха от всички страни! Нашата артилерия залая зад окопите. За минути всичко се превърна в огнен хаос. Чуваха се проклятия , картеч , турски команди , български. Ганчо трескаво стрелаше напред! Изби си патроните , препълни и пак започна! Вече се видеха как настъпват с леки прибежки и приклякания. Всичко потъна в пушилка , миризма на барут и кръв. НАЗАД , ЩЕ НИ ПРЕЛАЗАТ!! се чу някъде от ляво! ОГЪН НЕ ИМ ДАВАЙТЕ ДА НИ СТИГНАТ! от дясно... Нещо изсвистя и опари Ганчо по ухото! Сега от всички страни се чуваше - НАЗАД , НАЗАД ЗАД ВТОРИЯ ОКОП! Стария войник трескаво се завлече по окопа , стигна зад землянката и побегна към втората защитна линия...
Беше около 9 сутринта. Ганчо стоеше приседнал на една страна , а пушката му на друга. Кървеше , бяха му откъснали половината ухо. От всякъде се чуваха ругатни и закани , картеч и гърмежи. Бяха ги спряли засега , но всеки момент щеше да се почне наново! ПРЕВЗЕЛИ СА ЧИФЛИКА!! чу крясък до себе си. Чуваше Гаврилов как гърми ругатни , заплахи и проклятия по турски адрес. Нямаш време за почивка , загърмяха отново!!! НАЩЕ ИДАТ , СЕДМА РИЛСКА ИДВА БОЙ БРАТЯ!! Ганчо се изправи , изпсува и загърмя по пъплещите турски пълчища. Бойците от 7ма рилска пехотна дивизия се вляха в окопа. КОИ СТЕ!!?? изрева офицер? 22РИ ПЕХОТЕН ПОЛК!!! изгърмя Гаврилов. БРАТЯ чу се гласа на офицера НА НОЖ! Вълна от тракане се чу от всички страни , бойците трескаво слагаха своите щикове. От дясно се чу крясък БЪЛГАРИЯ , крясъка поде сред дргугите бойци БЪЛГАРИЯ , като вълна целия окоп отекна Б Ъ Л Г А Р И Я !! Гаврилов се изправи , а до него непознатия офицер! Е СЕГА ГИ ЗАТРИХМЕ ТЯХНАТА МАМЦИЦА!! ГОТОВИИИ!!! Ганчо се наведе напред , целия трепереше , дишането му беше рязко и трескаво. Не това не беше страх , той беше влизал и друг път на нож , това беше еуфория , мощна , могъща , жар изпълни вените му , огън гореше в очите му , лъва стоеше страшен на челото му , всеки момент , всеки момент щяха да полетят срещу омразния враг , всеки момент щяха да се врежат в кървава и бясна схватка с настъпващите турци! БИЙТЕ БРАТЯ БЪЛГАРИ!!! СЛЕД МЕН!!!!! Бойците полетяха от окопа! Мощно, диво ура изригна от гърлото на Ганчо и се смеси с тътнещия рев! ЦЯЛОТО ПОЛЕ ГЪРМЕШЕ!!! Гаврилов стискаше знамето в едната си ръка , а в другата сабя , летеше напред и ревеше - БИЙТЕ БРАТЯ , ДЪХ НЕ ИМ ОСТАВЯЙТЕ!!! УРАААААА ГЪРМЕШЕ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ!!! Турците се стъписаха , не очакваха толкова дръзка атака! Стегнаха се един до друг и се сблъскаха с грохот в българите! Беше клане! Българите налитаха с презрение срещу омразния враг! Ганчо сечеше , отбиваше , мушкаше , събаряше , всичко около него потъна в крясъци , предсмъртни стонове , ругатни , команди , кървав хаос!!! Нямаше умора , нямаше болка , само трескавата ярост обхванала цялото му тяло , някой го събори , до него падна другар в борба с турски войник , Ганчо се опита да изстреля , но нямаше патрони , хвана дулото на пушката си треперещ и свирепо запрати приклада си в главата на турчина. Това продължи един час. Час , който се стори минута за стария войник. Турците бяха отблъснати! УРААААА Гърмеше над цялото поле , на фона на бягащия враг!
Пушилката се беше разсеяла и глъчката беше утихнала , войниците поемаха дъха си след страшното сражение. Гаврилов стоеше до Ганчо в окопа. - Виде ли Гане каква стана тя с твойта цигара а ? избоботи старшината. - Сега ако ги пуснем да минат отиде и Одрин. Не трябва да ги пущаме Гане , тука ще трябва да ги запрещим! - Да старшина. Каза тихо войникът. Започна се подготовката за сериозна контраатака. Раздаваха се патрони , обсъждаха се тактики. Следобяда загърмя отново и артилерията на българите. - Разлаяха се палетата старшина , скоро ше почваме а? каза Ганчо. - Ти тука да ореш ли си дошел Гане , то е ясно , че ше почваме!!! отвърна неврно старшината. Ганчо го погледна и се замисли. Нищо незнаеше за тоя Гаврилов , кой е от къде е. Погледа па се престраши и попита - Абе ... ти имаш ли си некой бе старшина , мома , деца? Старшия замълча за миг , погледна го с леден поглед и стана.
Около 3 часа след обяд бойците бяха наредени за атака. Турците се бяха наредили насреща им в две отбранителни позиций - лява и дясна. Офицерът от 7ма рилска дивизия се изправи и погледна войниците около себе си. - Момчета , бихте се като лъвове! Горд съм да съм рамо до рамо с вас! Малко остана , ще ги отбием ! Дръжте се за брата до вас , не се огъвайте , ако тук се пречупите , утре вашите ще плащат за това! Настана гробно мълчание. Всеки се замисли за дома , за свойте. Ганчо потрепна като си представи някой от ония у дома му при Яница и децата! Чу се команда в далечината , другарите им от дясно се размърдаха - почваше се! Гаврилов излезе напред със знамето в ръка. - БРАТЯ!! изрева мощния му глас. В ГОТОВНОСТ НА НОЖ!!! познатото тракане се чу от всички страни. Погледа на Гаврилов се срещна с този на Ганчо и се задържа за секунда. Старшината потърси кръста си около врата , изправи се над окопа и се задържа за момент. Обърна се към трепнещите си другари и изрева СЛЕД МЕН БРАТЯ!! За момент се изля вълна от окопите на българите! Мощното , тътнещо УРА обгърна цялото поле ! Българите летяха напред по изригващите турски позиции! Патроните свистяха покрай тях , бойци падаха със стон на земята! На стотина метра турците завикаха команди и първите им редици наскочиха срещу българите! УРААА КРЕЩЯХА БОЙЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И ОСВИРЕПЕЛИ СЕ ВРЯЗАХА В ОМРАЗНИЯ ВРАГ ! Поредната дива схватка , поредната кървава лудост обзе Разрязаната Могила при Булаир. Жестока , безмилостна , кървава , героична битка! Не битка а същинско безумие! Българите се биеха като последните дяволи! Мощен тътен отекна над полето БЪЛГАРИЯ , БЪЛГАРИЯ на фона на бягащите турски части! Двама войници стояха в пръстта сред телата на врагове и изоставени оръдия. Гаврилов клечеше над Ганчо и държеше окървавената му глава в колене! - Е каква стана тя старшина? Поисках ти цигара , а с цигара си останах тука а ? каза давейки се стария войник! - Децата си оставих сираци старшина , дома си пуст , жена ми сиротна! Гаврилов се наведе с премрежени очи над него и прошепна - Тихо Гане тихо. Ти им завеща свободата Ганчо , ти ги направи свободни! Мойте не доживяха.......
На 8ми Февруари 1913г. в битката при Булаир 10 000 българи спират геройски близо 38 000на турска армия в свирепа битка , в която турците губят повече от половината си сили и почти цялата си бойна техника! Благодарение на свирепата българска отбрана , обсадата на Одрин не е застрашена и крепостта е превзета успешно! На 13ти Март 1913г. Главнокомандващия отбраната на Одринската крепост Мехмет Шукри Паша предава ключовете и сабята си на командващия II армия Ген. Иванов пред очите на смаяната Европа! Българската армия ликува в победоносен марш с гордо изправения лъв на веещите се знамена! Само Яница стоеше под крушата със Стоил в скута , тихо плачеше и галеше сина си по главичката! - Защо плачеш мамо? Попита момченцето и я погледна с големите си тъмни очи! - От радост плача сине от радост , в свободна страна ще живееш сине , с волята на свободен народ! отвърна майка му и избърса сълзите си!
Смятам, че историци, писатели, кинодейци, общественици, политици са длъжници пред паметта на нашите герои, длъжници са и пред нас!
