В очакване на наводненията - личен коментар
Публикувано: 10 фев 2010 16:14
Пиша тази статия под формата на мое лично мнение за това което ни очаква евентуално в близките дни,а кой знае може и по-близко отколкото всеки един от нас очаква.Навсякъде около нас,най-вече в медийте витае тази нова ужасна неизвестност и без да виждаме лицето и мислите на човека до нас,пред компютъра срещу нас или където и да било,едва ли на нас или на него му се иска да се повтаря тази злощастна 2005г.,аз лично за себе си знам,не искам дори да се сещам за нея,но няма начин,всички се връщаме там по един или друг начин,всеки сам по себе си го е преживял някак си.
Спомням си когато започваше всичко,как не можех да заспя нормално от шума на непрестанно стичащата се вода като из ведро по прозорците .Точно на следващия ден,когато трябваше да ходим до село и разбира се пак валеше,аз видях цялата неописуема сила и същевременно усетих как това не искам да се повтаря никога повече,именно затова пиша и тази моя аматьорска статия.
Та тогава,трябваше да хванем влака до село (няма да споменавам кое е това село,но то същото беше причина да не стане по-голямо наводнение в Пловдив,защото р.Марица преля и заля това село),но до последно не се знаеше дали той въобще ще тръгне,поради лошите новини които непрекъснато идваха.В крайна сметка тръгнахме и по времето в което пътувахме ставахме свидетели на ужасна картина от наводнения навсякъде,ниви,къщи и прочие,когато все пак стигнахме нашата спирка какво да видим (а спирката е на баир) в далечината където р.Марица по принцип си тече бавно и спокойно в нейното корито,днес беше като едно малко море,тогава честно да ви кажа,направо се разтреперях от гледката,това не се забравя.На същия този баир,на тази спирка за мое очудване беше се изсипала цялата циганска махала на селото,може да изглежда смешно,но не беше,повярвайте ми (именно тя беше най-близо до реката и пое по-голямата водна маса),нашият път до нашата къща беше отрязан,понеже се намираше точно до реката,а до там има поне 2 км. ходене пеш и както разбрах вече по-късно от баща ми (който сега е в очакване на същата участ на село) реката се е спряло буквално на около 50-60 метра от оградата на къщата и двора.
Може би някои от вас,които четат тези редове не вярват или си викат какви ги пише тоя,да си мислят каквото искат,аз само знам едно,..........че пак свидетел на такива неща не искам да ставам,но лично моето виждане е че пак нещо подобно ни чака след топенето на снеговете и очакващите се валежи,дано не съм прав,лично ще се радвам,ако стане така.
Дано,когато четете това,нищо от тези очаквания да не е станало.
Това е само една малка част от видяното в Пловдив и околностите,всеки един от вас е преживял нещо и той знае за какво става на въпрос и че с природата шега не бива.
журналист-аматьор SPARTAKA (Стоян)
ако някой друг иска да сподели нещо или да изкаже мнение да заповяда и дано всичко се размине
Спомням си когато започваше всичко,как не можех да заспя нормално от шума на непрестанно стичащата се вода като из ведро по прозорците .Точно на следващия ден,когато трябваше да ходим до село и разбира се пак валеше,аз видях цялата неописуема сила и същевременно усетих как това не искам да се повтаря никога повече,именно затова пиша и тази моя аматьорска статия.
Та тогава,трябваше да хванем влака до село (няма да споменавам кое е това село,но то същото беше причина да не стане по-голямо наводнение в Пловдив,защото р.Марица преля и заля това село),но до последно не се знаеше дали той въобще ще тръгне,поради лошите новини които непрекъснато идваха.В крайна сметка тръгнахме и по времето в което пътувахме ставахме свидетели на ужасна картина от наводнения навсякъде,ниви,къщи и прочие,когато все пак стигнахме нашата спирка какво да видим (а спирката е на баир) в далечината където р.Марица по принцип си тече бавно и спокойно в нейното корито,днес беше като едно малко море,тогава честно да ви кажа,направо се разтреперях от гледката,това не се забравя.На същия този баир,на тази спирка за мое очудване беше се изсипала цялата циганска махала на селото,може да изглежда смешно,но не беше,повярвайте ми (именно тя беше най-близо до реката и пое по-голямата водна маса),нашият път до нашата къща беше отрязан,понеже се намираше точно до реката,а до там има поне 2 км. ходене пеш и както разбрах вече по-късно от баща ми (който сега е в очакване на същата участ на село) реката се е спряло буквално на около 50-60 метра от оградата на къщата и двора.
Може би някои от вас,които четат тези редове не вярват или си викат какви ги пише тоя,да си мислят каквото искат,аз само знам едно,..........че пак свидетел на такива неща не искам да ставам,но лично моето виждане е че пак нещо подобно ни чака след топенето на снеговете и очакващите се валежи,дано не съм прав,лично ще се радвам,ако стане така.
Дано,когато четете това,нищо от тези очаквания да не е станало.
Това е само една малка част от видяното в Пловдив и околностите,всеки един от вас е преживял нещо и той знае за какво става на въпрос и че с природата шега не бива.
журналист-аматьор SPARTAKA (Стоян)
ако някой друг иска да сподели нещо или да изкаже мнение да заповяда и дано всичко се размине
