forum.gong.bg

Българските филми са не по-малко известни от който и да е друг шедьовър на 7то изкуство .
Нашите филми са ценени и гледани от поколения наред - по света и у нас . А българските актьори от миналото - незабравими и вечни . Тяхната игра предизвиква истинско възхищение у зрителя . Техните филми са истински класики - записани на филмова лента . Нека си спомним за тях . Нека да кажем едно - АЗ ЦЕНЯ И ОБИЧАМ БЪЛГАРСКОТО КИНО !!! НЯМА ДРУГО.....като него.......
Нека в този ден да си приромним какво сме гледали като малки и какво ще продължим да гледами и като големи .



Невена Коканова

Първата дама на българското кино

Дълго време тя бе наричана "първата дама" на българското кино. И не само за изиграните над 50 роли, а заради "влюбеното" око на камерата в нея.
Голямата българска актриса Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница.
Нейната кариера в театъра и киното е една от най-ярките в българската история.
В едно от последните й интервюта тя с благодарност говори за късмета, който е имала. "Бях отрупана с работа и то хубава. Роли, за които една актриса може да мечтае". Дори само да бе играла във филми, като "Тютюн" и "Крадецът на праскови", пак би трябвало да е благодарна на съдбата. Но Невена Коканова се превъплъти и в много други прекрасни кинообрази през своя 62-годишен живот.
"Благодаря на Бога, имах много роли. А и за мен бяха направени неповторими жестове, като този на Блага Димитрова, която написа "Отклонение" специално за мен. Или на Коцето Павлов, който направи "Спомен за близначката", пак виждайки мен като главна героиня. Това не са малки крайпътни камъни, а бая големи канари в една творческа биография - признава тя и отронва нещо покъртително вярно - Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява".
Да, в това е може би тайната на нейния невероятен успех като актриса - безкористната любов към драматичното изкуство.
Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков.
Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962). Следва печално-страстната Лиза от "Крадецът на праскови" (1964), обречена на любов жена в безпощадно време. После идва ред на Ана от "Карамбол" (1966), на Герда от "Дъх на бадеми" (1967), на Неда от "Отклонение" (1967) и т.н.
През 60-те и 70-те години на миналия век Коканова се бе превърнала съвсем заслужено в символ на българското киноизкуство, въплъщавайки образите на жени с характер, притежаващи жив темперамент и чувство за вътрешна значимост. Освен гореизброените заглавия тя блести с яркото си присъствие и в "Инспекторът и нощта", 1963), "Момчето си отива", 1972, "Дърво без корен", 1974), "Матриархат", 1976), "Трите смъртни гряха", 1980) и др.
Съвсем заслужено тя е една от малкото представители на актьорското съсловие в България, получила известност и извън пределите на страната ни, дори и на Запад, където за нашето кино е било много трудно да проникне през онези години по идеологически съображения. Така например, през 1969 г. тя се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилей".
В последните години от своя живот Невена Коканова започна да се появява по рядко на екрана, но дори епизодичните роли, които й бяха предлагани, тя съумяваше да загатва за огромния си талант. За съжаление, той не можа като че ли да бъде оценен по достойнство през онези години на световно разделение. Ако "Крадецът на праскови" на Въло Радев бе сниман в Италия или във Франция, със сигурност щеше да донесе на Невена световна слава и милиони в долари.




Георги Георгиев-Гец

Георги Георгиев – Гец е роден на 04.10.1926 г. в Разпоповци.

От 1953 г. до 1991 г. играе в състава на Народния театър в София.

Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми - А бяхме млади, Осмият, Селянинът с колелото, Матриархат, Баща.

Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в Селянинът с колелото. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивали.

Умира на 02.09.1996 г.

Синът му Иван Георгиев го описва така: "Баща ми беше демократичен по дух, но наивен човек. Вероятно не е съзнавал точно какъв характер има организацията като идеология и страшно се радвал, че ще има униформа, с която да ходи на училище. Беше импулсивен и искаше да направи най-голямото. От това си патеше цял живот. Но в крайна сметка то му помагаше да бъде голям актьор."

Филмография

1. Кръговрат (1993)
2. Под игото (1990)
3. Баща (1989)
4. Право на избор (1989)
5. Вечери в антимовския хан (1988)
6. Те надделяха (1986)
7. Денят на владетелите (1986)
8. Мечтание съм аз... (1985)
9. Стената (1984)
10. Откога те чакам (1984)
11. Равновесие (1983)
12. Милост за живите (1981)
13. Трите смъртни гряха (1980)
14. Уони (1980)
15. Пътят към София (1979)
16. Сами сред вълци (1979)
17. Допълнение към закона за защита на държавата (1976)
18. Зарево над Драва (1974)
19. Селянинът с колелото (1974)
20. Последният ерген (1974)
21. Татул (1972)
22. Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971)
23. Цитаделата отговори (1970)
24. Тръгни на път (1969)
25. Осмият (1969)
26. На всеки километър (1969)
27. Неспокоен път (1955)
28. Животът си тече тихо... (1957)
29. Законът на морето (1958)
30. Първи урок (1960)
31. А бяхме млади (1961)
32. Нощта срещу 13-и (1961)
33. Стръмната пътека (1961)
34. Златният зъб (1962)
35. Черната река (1964)
36. Между двамата (1966)
37. С дъх на бадеми (1967)
38. Най-дългата нощ (1968)
39. Небето на Велека (1968)
40. Прокурорът (1968)

Апостол Карамитев

Апостол Милев Карамитев (Чочо) е роден на 17.10.1923 г. в Бургас. Бил е в школа за запасни офицери. Завършил е актьорско майсторство (1947). Ученик на Б. Дановски, той специализира режисура в Москва, Ленинград, Прага и Варшава.

Дебютира във филма Утро над родината (1951 г.). Бързо се утвърждава като театрална знаменитост в серия от романтични - Ромео и Жулиета, Дон Карлос, В полите на Витоша, Херцогинята от Падуа, патетични - Маскарад, Тревога, В навечерието, и драматико-ексцентрични роли - Скандал в Брикмил, И най-мъдрия си е малко прост, Службогонци, Двама на люлката, Варшавска мелодия, Цената, Монахът и неговите синове, Мария Стюарт, Хенри Четвърти, Кралят на книга шеста, Еснафи.

Карамитев участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев, занимава се и с театрална режисура - Машиннописци, Аз, баба, Илико и Иларион, преподава във ВИТИЗ, участва в записите на знамените радио-пиеси като Майка на своите деца, Майстори, Женитба, Обикновено чудо и буди сутрин децата по радиото с характерния си, топъл тембър, със занимателни приказки в сериала Весел ранобудник.

Играе в: Под игото (1952 г.), Наша земя (1953 г.), Песен за човека (1954 г.), Героите на Шипка (1955 г.), Това се случи на улицата (1956 г.), Легенда за любовта (1957 г.), Хайдушка клетва (1958 г.), Любимец 13 (1958 г.), Три звезди (1959 г.), Нощта срещу 13-ти (1961 г.), Специалист по всичко (1962 г.), Приключение в полунощ (тв, 1963 г.), Рицар без броня (1966 г.), Бялата стая (1968 г.), Малки тайни (1969 г.), Свобода или смърт (1969 г.), Сватбите на Иван Асен (1975 г.).
Участва и в постановки на телевизионния театър: Прикованият Прометей (1967 г.), Новият (1967 г.), Цената (1969 г.), Тойфеловата кула (1971 г.), Рожден ден (1971 г.), Най-достойният (1972 г.), Не подлежи на обжалване (1973 г.).

Умира на 9 ноември 1973 г.


Филмография

1. Сватбите на Йоан Асен (1975)
2. Един снимачен ден (1969)
3. Свобода или смърт (1969)
4. Малки тайни (1968)
5. Бялата стая (1968)
6. Рицар без броня (1966)
7. Специалист по всичко (1962)
8. Двама под небето (1962)
9. Нощта срещу тринадесети (1961)
10. Három csillag (1960)
11. Пътят минава през Беловир (1960)
12. Любимец 13 (1958)
13. Хайдушка клетва (1958)
14. Легенда за любовта (1957)
15. Legenda o lásce (1957)
16. Това се случи на улицата (1956)
17. Героите на Шипка (1955)
18. Песен за човека (1954)
19. Наша земя (1952
20. Под игото (1952)
21. Утро над градината (1951).



Георги Парцалев

Почитателите на актьора, кръстосал страната нашир и надлъж, с пътуващите в края на 50-те и през 60-те така наречени „естрадно-сатирични” концерти и превърнал се в живата легенда на на българската комедия до смъртта си през 1989 г., съвпадаха с броя на целокупното българско население.

Роден в Левски през 1925 г., бъдещият актьор завършва гимназия в родния си град, след което е приет да следва медицина -- въпреки че, майката на бъдещия несъстоял се д-р Парцалев, леля Веска е скептично настроена и смята, че синът й би има психиатър, защото „само луд човек би се лекувал при него”. Междувременно започва да се занимава с театър; след 5 години учене, следването минава на заден план и в крайна сметка след кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов. За тези, които са го гледали там, е невъзможно да забравят ролите му в „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин”...

През 1958 г., в „Любимец № 13” е и първата му роля в киното. Да си припомним още няколко филма с незабравимото му участие: „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца”... В „Тримата от запаса” (1971) чрез ролята на бай Иван съботянинът, режисьорът Зако Хеския дава за първи път възможност на комика да покаже и другата, по-драматична страна на таланта си. Но голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

„Чувствам се еднакво добре навсякъде”, казва актьорът в едно от последните си интервюта. „Киното например създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”; за щастие постановките с негово участие „Криворазбраната цивилизация” и „Взех та, Радке” периодично се излъчват в телевизионния ефир.

Парцалев - най-великият !

Въпреки,че филмът е само 1/3та български,мога само да ви го препоръчам.



Зигфрид,
Ща не ща, в последните години следя българско кино и имам един много прост въпрос. Визирам филмите Дзифт и филмите на Зорница София (Мила от Марс и Прогноза). Защо тези филми се правят с държавни пари,а после печелалбите са за разни престъпници-филмразпространители. Държавата България е единствена в света,която прави кино по такъв абсурден начин и то няма начин да не излизат глупост след глупост. Колкото по-глупав е филмът и актьорите се правят на идиоти, толкова повече зрители ще си купят билет. Това е истината за киното в България. за киноцентъра пък да не говорим - там трябваше да случи нещо подобно,както с щангите.

Григор Вачков

Ако има неколцина български актьори, които да изпълват със съдържание смисъла на титлата “народен артист”, то Григор Вачков или Гришата, със сигурност е един от тях.

Актьорът е роден на 26 май 1932 г. в плевенското село Трънчовица. Завършва винаро-лозарски техникумв в Плевен и един от преподавателите му там го съветва да кандидатства в ВИТИЗ. Младежът пристига в София и на въпроса на изпитната комисия “Кажи, Вачков, какви роли искаш да играеш!”, той отговорил – “Нечовешки!”. През 1951 го приемат в Театралното училище, но при условие, че до една година трябва да оправи безобразния си диалект. Гришата полага огромен труд , но в края на вече говори съвсем правилен литературен български. Завършва ВИТИЗ през 1955 г. и след кратък престой във Врачанския театър, започва работа в Държавния сатиричен театър още със самото му основане.

Дебютът му в игралното кино е в “Дом на две улици” през 1960 г. Сред по известните филми с негово участие са “Хитър Петър” (1960), “Тютюн” (1962), “Смърт Няма” (1963) “Веригата” (1964), “Старинната монета” (1965), “Горещо пладне” (1966), “Привързаният балон” (1967), “Бялата стая” (1968) …

Широката популярност на актьора идва от работата му в киното, телевизията и театъра, но най-вече с блестящо изпълнената роля на Митко Бомбата от телевизионния сериал “На всеки километър” (1967-1971). Този образ го превръща във всенароден любимец и му носи много радост, но в един момент актьорът иска да се иска да се измъкне от него и да играе и драматични роли. Прави го във филмите “Последно лято” (1974) и “Мъжки времена” (1977), като за ролята на Иван Ефрейторов в “Последно лято” получава златен медал за мъжка роля на фестивал за авторски филми в Сан Ремо, а за “Мъжки времена” получава наградата на Варненския кинофестивал.
Последния филм, в който се снима е Мера според мера и смъртта му попречва да довърши ролята на Постол войвода.

До края на живота си Григор Вачков остава верен на Сатиричния театър, където са незабравими ролите му в “Суматоха”, “Вражалец”, Юнаци с умни калпаци” и особено в любимата му е постановката на пиесата “Лазарица”, написана специално за него от Йордан Радичков.




Велко Кънев

Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 г. в Елхово. Още като ученик се пробва на театралната читалищна сцена и решава да стане актьор. Кандидатства във ВИТИЗ, но го късат още на първия кръг. На следващата година е приет във Великотърновския университет. Апостол Карамитев, обаче, решава да го вземе в своя актьорски клас.

Завършва ВИТИЗ през 1973 г. Първо играе три години на сцената на ДТ Сливен, следват три сезона ДСТ А. Константинов и от 1978 г. е в трупата на Народния театър Иван Вазов.

Сред театралните му роли са: Силва в По-големият син от Ал. Вампилов, Маркизът в Мирандолина от К. Голдони - ДТ Сливен; Матей Нищото в Опит за летене от Й. Радичков, Чушкаров в Двубой от И. Вазов, Сганарел в Дон Жуан от Ж. Б. Молиер, Анастасий в Сън от И. Радоев, Кралят в Образ и подобие от Й. Радичков, Остап Бендер във Великият комбинатор по И. Илф и Е. Петров, Иван Селямзсъзът в Чичовци от И. Вазов, поп Кръстьо във Великденско вино от К. Илиев, Оберон в Сън в лятна нощ от У. Шекспир, Газ в Кухненският асансьор от Х. Пинтър, Паскуале Лояконо в Призраци в Неапол от Е. де Филипо. Режисьор е на спектакъла Дядо Коледа е боклук от Ж. Баласко.

Отделно от театъра и киното, където за повече от 30 години професионален път Велко Кънев е направил над 40 роли, са изявите му на малкия екран, като член на НЛО.

Велко е носител на множество театрални и филмови награди, между които: АСКЕЕР`94 за водеща мъжка роля и първа награда за мъжка роля на Фестивала на малките театрални форми Враца`94 за ролята на поп Кръстьо Никифоров във Великденско вино.

Филмография

1. Испанска муха (1998)
2. Онова нещо (1991)
3. Мъже без мустаци (1989) (Телевизионен сериал)
4. Изложение (1988)
5. Време разделно (1988)
6. Съседката (1988)
7. Човек на пътя (1987)
8. Мечтатели (1987)
9. Само ти, сърце (1987)
10. 13та годеница на принца (1987)
11. Петък вечер (1987)
12. Да обичаш на инат (1986)
13. Тази хубава зряла възраст (1985)
14. Маневри на петия етаж (1985)
15. Стената (1984)
16. Зелените поля (1984)
17. Константин философ (1983)
18. Бон шанс, инспекторе! (1983)
19. За една тройка (1983)
20. Бяла магия (1982)
21. Оркестър без име (1982)
22. Хан Аспарух (1981)
23. Илюзия (1980)
24. Прозорецът (1980)
25. С поделена любов (1980)
26. Роялът (1979)
27. Всички и никой (1978)
28. Пантелей (1978)
29. От другата страна на огледалото (1977)
30. Година от понеделници (1977)
31. Мъжки времена (1977)
32. Матриархат (1977)
33. Бой последен (1977)
34. Светъл пример (1976)
35. Силна вода (1975)
36. Неделните мачове (1975)
37. Дубльорът (1974)
38. И дойде денят (1973)

Българско кино имаше до промените от 1989г. До тогава наистина се правеха страхотни български филми. Филми, които съм гледал десетки пъти и пък са ми интересни и не ми омръзват. Пред последните 20 години сме пълна скръб...

Последният хубав филм,който си спомням нашето кино да е направило е "Вчера".През така наречената "демокрация" само смотани филми се правят.

Истината е, че "демокрацията" е*а майката на българското кино /както всъщност и на много други неща/.

Поствайте инфо и за големите български филми -




Крадецът на праскови

Режисьор - Въло Радев
Участват - Невена Коканова , Раде Маркович , Михайл Михайлов и Наум Шопов

Сюжет - Наближава краят на Първата световна война. По улиците на Велико Търново преминават дрипави военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи съпругата си Лиза зад дебелите стени на дома си сред дръвчета праскови. Един ден самотата на Лиза е нарушена. Тя открива в градина сърбина Иво Обренович. Гладът го довел до бягство от пленническия лагер. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в голяма любов. В лагера Иво води шеговити разговори с френския посланник дьо Гревил и с нетърпение очаква срещите си с Лиза. И двамата разбират, че в хаоса от мъка и безумие любовта им е обречена, но това ги привлича още повече. Съпругът долавя промяната у Лиза. В града започват бунтове и той нарежда лагерът да бъде преместен. Заповядва на ординарецът си да стреля по всеки, който се доближи до къщата. Иво избягва от колоната, за да се сбогува с Лиза и загива от изстрела на ординареца.

Под игото

Режисьор - Дако Даковски
Участват - Апостол Карамитев , Мирослав Миндов , Лили Попиванова , Васил Кирков , Петко Карлуковски

България е под турско робство. В село Бяла черква се завръща след бягство от Диарбекир Иван Краличът. В училището има открит урок. Ученичките на Рада Госпожина се притесняват от заплетените въпроси на гърчеещият се Киряк Стефчов. Тогава се намесва новият учител Бойчо Огнянов, който помага на момичетата. Доктор Соколов и Огнянов организират хората в таен комитет за вдигане на въстание. Представителят на Клисура - Боримечката, се среща с Огнянов и му обещава подкрепа. От Киряк Стефчов турците разбират, че Огнянов е Иван Краличът. Отиват да го арестуват в църквата, откъдето по време на служба той се измъква с помощта на Колчо слепеца. На седянката в дядо Стойковата къща в Клисура моми и ергени се веселят. В същото време в мазето Огнянов оповестява датата на въстанието.Подготовката на въстаниетое в пълен ход. Рада и Бойчо Огнянов си дават клетва за обич. Извърчено е предателство и въстанието избухва по-рано. Клисура и Бяла черква горят. Въстанието е жестоко потушено. Русия обявява война на Турция и руските войски заедно с българските опълченци освобождават България. Народът възторжено посреща победителите и празнува дългоочакваната свобода.