forum.gong.bg

Училището . Един неизменен период от нашия живот , през който ние се учим , за да берем плодовете на знанието в бъдещето . Безспорно ние научаваме много нови неща от нашите любими даскали , но освен това - не е ли и училището мястото , където се запознаваме с много нови хора ? Не е ли това мястото , където изграждаме нашите първи и вечни дружби ?
Винаги съм бил на мнение , че училището е едно успешно съчетание на полезното с приятното - хем получаваме полезни знания , хем поддържаме нашите взаимоотношения с другарчета ни . Училището е нашият втори дом , то е нужният нам тласък в преплуването на най-големия световен океан - Живота .
В тази тема вие можете да споделите вашите най-ценни и приятни спомени от ученическите ви години , които се падат и най-безгрижните и приятни години в човешкия живот !!! Ще ми бъде приятно да споделите , мили авери , вашите спомени от даскалото , учението , приятелите и .... още нещо

Доста хубави спомени имам в училище.
Никога няма да забравя войната със снежни топки между подбрана група "разбойници" и чистачките в училището.
Мокри до ушите и ухилени, но със закъснение за час

[offtopic]И само да изкажа дълбокото си възмущение от това, че сегашните ученици са умни колкото един калкулатор[/offtopic]

Тва даскало си е яка манипулация...

Значи аз съм завършил преди 8 години и сега с една групичка нехранимайковци, както ни определяха тогава повечето учители, от випуска ми в средното се събираме поне два пъти месечно да се видим. Винаги след тези срещи съм супер яко зереден. Просто както казва авторът, в училището се създават едни от най-хубавите връзки. Иначе спомените са толкова много, че ако ги опиша в книга, не знам колко страници ще бъде, но едва ли ще има човек да я прочете цялата.

Ако трябва да съм болезнено откровен,трябва да отбележа,че не съм присъствал в повечето часове на 6-7-8 клас,след това разбира се ми дойде акъла и се стегнах.Но все пак около 90 неизвинени общо имам,за тези три години. На директорката и беше писнало да ме гледа всеки ден в кабинета и

Никога няма да забравя как разбиха класа ни. Беше 96-97. Бяхме в 3-годишен курс на обучение (до 11-ти клас). Но, разбираш ли, бяха почнали големите "реформи". Това "ще има матури, няма да има матури" и сега им е познато на учениците, но видите ли в края на 10-ти клас, някъде през втория срок, ни казаха, че няма да завършваме в 11-ти клас, а ще имаме и 12-ти. Значи имаше безхаберници като мен, които мислят за месец - два най-много напред. На такива като мен не им трепваше много. Но повечето хора си бяха направили някакви планове за доста след това. И момчетата и момичетата. Тогава имаше и казарма. Това беше важно. Всяка година говориха как аха-аха другата година я махат, ма така и не я махаха. Тоя който се подготвяше за университет или за работа... Имаше такива, които си имаха планове за дълго напред. Някои момичета искаха да се женят, примерно след даскало, да емигрират. Други имаха сериозни професионални планове и т.н.
Резултатът: масово "изселване" на мои съученици от моя набор в други училища, където щяха да завършат в 11 клас, в други градове и т.н. Имаше и един-двама, които просто си хванаха шапките и айде. Една съученичка замина за Испания, където си се ожени за приятеля и който беше отишъл да работи там. Смесване на паралелки, понеже изведнъж почнаха да липсват бройки. Просто вече не бяхме това едно, което бяхме преди. Изгубихме си следите. Виждаме се от дъжд на вятър случайно и това е. Но това, което направиха беше престъпление. А с този клас не исках да ходя на бал и не отидох. Разправяха ми, че в заведението, което са били заедно било тъпо. Просто...

В момента изживявам едни от най-хубавите си години в училище,след време ще ми липсва много

_RoKi_ написа:В момента изживявам едни от най-хубавите си години в училище,след време ще ми липсва много

прав си, човек след време го осъзнава, ама е късно...

_RoKi_ написа:В момента изживявам едни от най-хубавите си години в училище,след време ще ми липсва много

И аз така, въпреки че учебника не го хващам често, се водя умен, но защото имам добра памет. Проблема според мен в съвременното училище е, че не се набляга на творчество и на личностното мислене. Въпреки това има много забавни моменти във всеки един ден в училище.

Пичове,аз завърших преди година и половина и оттогава не е минал ден,в който да не усещам липсата на това прекрасно време в човешкия живот!Много ми липсват тези 5 години в гимназията и чак сега осъзнавам колко ценни са били те!Затова пожелавам на сегашните ученици да изживеят на макс оставащото им време в училище,защото това са най-хубавите години в живота.След това става ... айде да не използвам нецензурни изрази!