Тръгнал Дядо за Златица
и изгубил си ръкавица.
Там пърдяла на полянка
малка мишчица насранка.
Ръкавичката съзряла
и на топло се изсрала.
Ей го,морен и уплашен,
идва Зайо Дългоуши
и вонята той подуши.
-Коя изплашена душица
сра във тази ръкавица?
-Аз съм мишчица Гризанка,
тук на топло съм се свряла
и със кеф съм се изсрала.
Мишчицата той съглежда,
да я бърше се навежда.
Идва хитрата Лисана-
не е срала от зарана.
В търсене на тоалетна
в ръкавичката го метна.
Мишчицата се удуши,
с нея- Зайо Дългоуши.
А лисицата се ровна
до колене в свойте говна.
Вълчо идва и ръмжи,
че на лайна му смърди.
Мисли страшният Вълчан:
"Кой ли тука е посран?"
От дебелия му гъз
чува се протяжно: фъс-с-с-с...
Но разстройство го напъва,
в ръкавичката потъва.
Кум Вълчан се изпотява,
бързичко се облекчава.
Ех,разстроен е Вълчан-
дирникът му е голям.
До ушите се опръска,
но накрая го изтръска.
С Лиса двамата не чакат
и отвън отново клякат.
От зелената дъбрава
Баба Меца се задава.
Отдалече тя съзира,
че е наторен баира.
Връз минирания път
още двамата серат...
Ала Меца се не спира-
отдалеч ги бомбардира.
Хапнала е мед и круша
и го хвърля кат' катюша.
И набързо сред тревите
залп отнесе им главите.
Вижда дядо,че я няма
ръкавичката осрана.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще го дери.
Връща се назад дъртакът
и съглежда в гъсталака-
с козина, лайна и вълна
ръкавичката е пълна.
И ужасна миризма
трови цялата гора.
Дядо стисва си носа,
но забравя за гъза.
И така се изпърдя,
че потурите съдра
и горичката отвя.
По света летят прогнози,
идват много еколози,
че лайняна радиация
ще погуби цяла нация.
Дядо вкъщи се завръща-
вижда баба, че повръща.
Тя пияна е от снощи,
чака дядо да я пощи.
Че е пълна баба с въшки-
все големи и все мъжки.
