forum.gong.bg

"Националист - това е нормалното ми агрегатно състояние".Така казваше един от най-великите Български автори.Имах късмета да се запозная с този човек преди около25 години.Невероятно корав тип и голям "чешит".Няма нещо от неговото творчество,което да не съм чел.Книгите му са преведени на 48 езика.Неслучайно - ще спомена само "Козият рог","Капитан Петко войвода"...Поводът за тази тема е това,което видях по новините.Интервюираха някакви младежи.На въпрос "Можете ли да изброите три стихотворения на Ботев?",масовите отговори бяха "Не","Не знам","Кво?" и т.н.Говорим за ученици от разни "елитни" училища,езикови гимназии и пр.!!! А един такъв олигофрен,15-16 годишен,на въпроса "Как е загинал Левски?",убедено отговори - "Ми убили са го на връх Вола..." Явно,поп-фолк културата дава своите "плодове".Но това е една друга тема.Ако беше жив,днес Николай Хайтов щеше да празнува 90 годишнина.За съжаление,този велик писател и патриот,вече не е между нас.Останаха обаче нещата,написани от него."Козият рог",според мен,трябва да стане настолно четиво за всички подрастващи българи.Неслучайно по това произведение е направен най-силния,най-съдържателния и въздействащ БГ филм.А и като цяло,неговите "Диви разкази" си остават класика.Поклон,бай Кольо!

Поклон!

Не е друга тема колега-тъкмо на място си е Моето мнение е,че музикалното явление "чалга" е продукт и следствие от една култура,която после се изроди и във философия-културата на прехода и криворазбраната ни демокрация.Чалга музиката върви като част от чалга културата наред с мутрите и всичко произтичащо от тях,че и слободията изобщо(която,в края на краищата се изражда в правото на по-силния).
Пък за самата "музика"(кавичките може и да не се четат)-просташки сантиментализъм и 99 процента маанета.И ако някой ми каже,че "новата песен на Преслава примерно няма нищо общо с чалгата",то да се разбира че количеството на маанетата е по-малко. Според мен на понятието чалга отдавна вече не приляга определението „масов предразсъдък” - че тя вече си е напълно ”масов разсъдък”! Според мен е напразно да коментирам „феномена” чалга в музиката и да ви разправям какви „хубавки” чувства храня към нея, особено когато съседите ми я пускат (че понякога и пеят) посред нощ! Искам да коментирам нещо по-страшно! Още добрият стар чичко Джон Гълбрайт ни разказва за наличието на един тип власт, която функционира на равнището на идеите, убеждението, светогледа и се прилага чрез промяна на мненията и мисленето на хората. Точно в това е проблемът – чалгата е убеждение към нещо, което изглежда естествено или правилно, кара индивида да се подчинява на чуждата воля. Волята на не много талантливи млади момичета, със скъпи о перации и най-вече тази на техните „съпрузи” – шефове на звукозаписни компании и друг тип „бедни” директори на едри предпрития, които гледат да изкарат и някоя друга пара от тези жени. Бърка ми в здравето не това, че от близкото кафе звучи някоя мазна песничка без свястна мелодия и текст, сякаш изваден от последния латиносериал; а всичките реклами и плакати, чиято цел е налагане на стереотипи на мислене – „Предай се, няма къде да избягаш, ние сме навсякъде...”. Чалгата не е мода, тя е вирус! Но не се безпокойте, първите симптоми обикновенно са видими - руса коса с подчертано черни корени, грим, който вечер се маха с ъглошлайфа, шарен маникюр и телефон... краен синдром – наличие на силикон в определени части от тялото! И най-тъжното е, че този факт на подчинение не винаги е осъзнат. И веднъж спечелено, доверието, послушното подчинение се смята за продукт на личния морален избор на индивида. И всъщност хората мислят, че изразяват своето мнение, но това не е така. Резултат – едноизмерният човек, признак на духовна слабост! Но аз не смятам, че затова са виновни самите хора и вярвам, че все още има надежда... Защото няма кой да ги предупреди горките. И тъй като нашето общество е изградено предимно от чалгари, всеки който не е с тях - естествено е против тях. Затова и когато някой има противоположно мнение и понякога му се иска да изкрещи, че не слуша и не желае да слуша някави си там същества с много пари и силикон и обратнопропорционален на тях мозък и талант; той се свива и някак му е кофти, че хората не разбират, защото не намира начин да им обясни, че той не иска да бъде „спасен”! Същата инвазия сега и с турските сериали по -българските канали-направо се оливат вече.......

Поздравления за темата! Поздравления и за съпоставката, с днешния ни потенциал!

Първо за Хайтов- мнозинството го забрави вече, безспорно велик българин и след това голям писател... , лека му пръст. Относно тия същите деца- това ни е бъдещето, като ни гледам мизерното настояще, по- добре да не мисля какво ще бъде след години.
Относно чалгата, пича преди мен го каза пределно точно, дори бих казал до болка вярно. Работих на такова място, където ми трябваше около година да ги убедя, че освен радио Веселина , радио Романтика и подобните им , има и други радиа, където се пуска и друга музика, освен така прескъпата им чалга. Когато обаче няколко месеца преди да напусна , намериха някакво пернишко радио, където пускаха най- тежката чалга ( разбирай с най- просташки текстове, с най- много маанета и с най- повтарящи се песни, за да може публиката да не ги забравя), всичките ми усилия отидоха общо- взето на вятъра. Това, за промиването на мозъци, със заливащата ни чалга е нещо, за което често- често хора като Рангел Вълчанов, Васил Найденов, Теди Москов и много, много други видни бг. общественици, интелектуалци и творци ; ни предупреждават от медиите, няма кой да ги чуе обаче.
Как го беше казал дядо Славейков?


Не сме народ

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...



Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.


1875