България излиза разгромена след Първата световна война и на Парижката мирна конференция фактически Европа беше разделена на победители и победени, на ревизионистични и аантиревизионистични държави. За съжаление ние сме в лагера на победените, при това с един изключително унизителен договор в Ньой. Може да се каже с чиста съвест, че България е дори сред най-пострадалите,. Наблюдава се деморализиране на обществото, стопанска разруха и нашата буржоазия решава да изиграе единственият си коз, чрез Александър Стамболийски, за да предпазят държавата от евентуална болшевишка революция. Важно е да се добави и, че след Първата световна война, демокрацията губи своят блясък. Заражда се фашизма в Италия, националсоциализма в Германия, франксизма в Испания, кемализма в Турция, болшевизма в Русия, а у нас започва едно брожение, което прераства в гражданска война. За да се случи всичко това у нас е важно, да се спомене и външният фактор... или руският фактор.
Преди доста години, в марксистката историография, Стамболийски и управлението му беше представяно като връх в развитието на буржоазната демокрация. Не е така, понеже БЗНС не е единен, защото сред тях има и доста богати хора, т.нар. "умерени земеделци" сред които Марко Торлаков, Коста Томов и др. Има и "радикални земеделци", сред които са естествено Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Стамболийски развива няколко тези, че времето на класите и политическите партии вече отминава. Класите трябва да бъдат заменени със съсловия, а партиите със съсловни организации. Освен това у неговата идеология се корени и идеята за трудовата собственост. Общо-взето формира своите възгледи с помощта на някллко книги, които той чете - "социалдървенизмът", "марксизмът" и "неокантианството". Фактически Стамболийски е насочен срещу буржоазната демокрация и с цялостната си политика той дестабилизира българската буржоазия, като в един момент успява да настрои абсолютно всички срещу себе си... дори и църквата. Според професор Людмил Спасов в БЗНС лицето е Стамболийски, но същинският двигател е Райко Даскалов. Цар Борис по време на тежките години за България, действа в типичния си стил - крие се.
Вече споменах руският фактор. Гражданската война в "братска" Русия приключва през ноември с тежко поражение за генерал Пьотр Врангел. И неговите войски, с помощта на Франция, се настаняват у нас, понеже Стамболийски лобира за приемането ни в "Обществото на народите", а тази клауза от договора, трябва да се изпълни от наша страна, а именно да приемем 10 000-на войска на "белогвардейците" на наши разноски и на нашата територия.
Обаче през 1921-ва Коминтерна възвестява новата вълна на световната комунистическа революция. И нашата партия на "тесните социалисти", започват да лобират за незабавно преминаване към руската революционна практика и у нас.
Узнавайки това, Стамболийски решава да се подсигури, понеже ако това се случи нашите съседни държави могат да се възползват от хаоса у нас и да обединят силите си и да ни окупират. Това е и основната причина, да се довери на белогвардейските войски. Между другото дълго време се твърдеше, че Стамболийски бил принуден да се довери на Врангел и армията му. Нищо подобно, направо си подписваме договор и с тях, надявайки се, че войските на Врангел ще държат да се спазва ред и законност сред населението. Комичното е, че армията на генерал Врангел е над 15 000 души, които са въоръжени до зъби, а нашата "доброволческа" армия (според договора след краят на войната) е едва 6 000 и белогвардейските войници, започват да се държат буквално като окупатори. Позволяват си дори да арестуват наши генерали. Войските им са разположени в Белоградчик, във Велико Търново, и в Стара Загора.
Болшевиките започват да изпитват страх от настаняването на войските на Врангел у нас, понеже се опасяват, че в един момент могат да преминат чрез мореплавателни съдове през Черно море и да ги нападнат. Затова почти веднага изпращат най-добрите си конспиратори, агенти и т.н. начело с генерал Комисаров, Краснославски и др. Фактически руският конфликт се пренася на българската земя. Болшевишките агенти постигат и забележителни успехи, като само след няколко месеца създават и "Совнарод" или съюз за връщане в родината и действат за разлагане на армията на Врангел.
От своя страна Стамболийски, започва да се опасява, че буржоазните партии могат да станат съюзници на Пьотр Врангел, а болшевишките агенти пък да станат съюзници с комунистите у нас и да се получи обратен ефект. Нещо повече, през лятото на 1922-ра се създава "Конституционен блок", която е един вид коалиция на буржоазните партии, начело с Буров, Никола Мошанов и т.н. и те планират една търновска акция през септември. От своя страна Стамболийски прави един изключително грешен ход, понеже заминава за заседание на" Обществото на народите" и оставя Райко Даскалов да се оправя сам. Това, което и двамата не знаят е, че Даскалов е в много близки отношения с Блажевская, която се оказва и член на "Совнарод". Общо-взето, Стамболийски оставя държавата в ръцете на съветските специални служби. Вече споменах за "търновската акция", която е ключова и фактически армията на генерал Врангел е направо обезглавена, понеже чрез класически майдан в руската църква в София, в която се подхвърля оръжие, полицията залавя голяма част от белогвардейците.
Тогава се появява и небезивестният Александър Иванович Гучков, който организира и Февруарската революция в Русия. След въпросните събития, Гучков веднага изпраща телеграма до Врангел, в която му казва, че "Не е късно, чрез преврат България да бъде превърната в един приют за руските войски, но ако се забавят, вече ще бъде фатално...!"
Събитията в началото на 1923-та се развиват мълниеносно. Стамболийски маха всички "умерени земеделци", обаче Антантата го притиска да се махне и Райко Даскалов, понеже като комисар на междусъюзническата комисия се е държал безобразно и те не го харесват. Поставят и ултиматум - мораториум върху репарациите, но при условие, че Даскалов се махне. И когато Даскалов е изваден от уравнението, думите на Стойчо Мошанов са, че "Стамболийски счупи клона, който се държеше...!"
Гучков, разбира това и дърпа спусъка за началото на преврата срещу Стамболийски. Нареждането за преврат идва от Берлин чрез Гучков, който дава указания на Врангел. Военно-техническата подготовка се осъществява от генерал Вълков и генерал Русев. Вълков цели девет години е в Санкт Петербург, където завършва и военна академия. Даже съпругата му е рускиня. Русев също е във въпросната академия. Освен това двамата са и добри приятели с част от белогвардейските войници от военната академия. Руският професор Виктор Козодой ровейки се из архивите, развива тезата и за т.нар. "информационна подготовка". В какво се изразява тя ? След като се сваля Стамболийски се сатанизира делото на лидера на БЗНС, манифестите са предварително написани, подготвя се и тълпа, която ще ликува след свалянето му, статиите във вестниците също са написани предварително...
Каква е ролята на Александър Цанков ? Подставено лице, от когото почти нищо не зависи. Абсолютно употребен човек, цялата власт е в ръцете на Военния съюз.
Продължавам нататък... Военните заповядват Стамболийски, да бъде убит, излизат със съобщение за обществото, че Стамболийски е "загинал при опит за съпротива". Самият Цанков не вярва на всичко това и в дневника си многократно пише, че "нещата излизат извън контрол", и, че "всичко се трупа на неговият гръб". Иначе самата цел на Александър Цанков е била, да се състави един кабинет, в който да се включат представители на всички управляващи партии без земеделците и комунистите, за да покаже пред света, че България ще се управлява по демократичен начин.