С риск да бъда оплют от някои патриотарски настроени съфорумници (къде поради необразованост, къде поради криво разбран патриотизъм), бих споделил нЕкои съображения относно употребата на термина "робство":
"Тая прохладна майска вечер
чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
— Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
— Пийте бре, маскари!..."
Цитатът е от глава I от "Под игото" на Иван ВазовОсвен "роба" чорбаджи Марко (който видите ли, има слугиня), за когото пише патриархът на българската литература, може да стане дума и за къщите, големи като прогимназии на други "роби" от онова време, за техния бизнес (да употребим новата дума), както и за техните синове, които са се обучавали в Русия или Западна Европа, за училищата на "робите", за църквите, за свободата на движение и т.н., и т.н...
