Защо „интервюто за работа“ всъщност трябва да бъде диалог
Публикувано: 14 ное 2016 21:43
Съвети за няколко неща, от които да се интересувате при постъпване в нова фирма
Хващам се за самата дума „интервю“. За мен тя е ужасна, когато говорим за преговорите между потенциален работодател и потенциален работник. Да — преговори! Т. нар. интервю всъщност би трябвало да бъде диалог. Както работодателят иска да знае възможно най-много за вас — дали ще му вършите работа, — така и вие би трябвало да знаете, дали той отговаря на очакванията ви.
Това е естествено, нали?
Но не му се обръща внимание. Ако потърсите подобни статии в интернет, включително в сайтове, като Jobs.bg, ще попаднете на хиляди насоки как да оставите добро впечатление на интервюто. И понеже се говори за интервю, съветите са ограничени и звучат така, сякаш е нормално интервюто да бъде еднопосочно задаване на въпроси, нещо като полицейски разпит.
Усещането се засилва още повече, ако четете изказванията на „представители на бизнеса“ за вечните им недоволства към служителите. Тази статия цели да напомни, че и те са далеч от съвършенството. И не става дума за често смешните заплати, които дават.
Съгласим ли се да сме единствените, които отговарят, без да задаваме въпроси, може би заслужаваме съдбата си. Човек намира това, което търси. Всеки би трябвало да погледне и от тази гледна точка.
Ясно е, че много кандидати за дадена работа са притеснени финансово и биха се съгласили с всеки разпит и на компромиси, само и само да намерят по-бързо работа и да закърпят бюджета си. Но минават първите седмици и месеци на новата работа, през които се ориентират, че „нещата не са добри“ или „не отиват на хубаво“. Рано или късно се стига до поредното интервю.
Докога така? — Зависи и от вас
Първият ми съвет е:
1. Знайте цената си (във всякакъв смисъл)
Тук нямам предвид само готов отговор на въпроса: „Каква заплата очаквате?“ По принцип е редно човек да е наясно и с това. Но в по-широкия смисъл всеки, кандидатстващ за нова работа, би трябвало да се интересува дали новата работа няма да е странно повторение на старата работа. Защото човек ще бъде подлаган на един и същ изпит, докато го вземе успешно.
Няма отърваване от този всемирен Закон!
Ония „горе“, които ви изпитват, не пишат тройки по милост, колкото и да са олицетворение на милостта. Тяхната представа за милост е да ви помогнат да изградите характер. Ако за тази цел се налага да ви прекарат 100 пъти през огън и студен душ, ще го направят.
В момента, в който се калите, ще знаете, че работодателят не е ваш господар. Той има свои отговорности. Вие — ваши. Отношенията ви трябва да са равноправни. Колкото повече изисквания имат към вас, имате основание да поставяте свои насрещни изисквания.
2. Искайте подробна служебна характеристика
И не просто я поискайте. Ако се наложи — настоявайте за нея. В случай че ви откажат да оформят такава, можете да сте сигурни, че има нещо гнило във фирмата. Както и че ви очаква префинена или груба експлоатация, съпроводена от сблъсъци с некадърно ръководство. (Да, някои фирми дори не знаят какво е това чудо „длъжностна характеристика“.)
Няма никакво значение как е наречена длъжността ви. Няма значение и как е била описана в обявата за работа. Служебната характеристика се изготвя при постъпването ви на новата длъжност, но може да се коментира още в диалога, наречен интервю.
Тя трябва да описва всичките ви задължения към работодателя, срещу които той ви дава договорената заплата. Наистина обърнете внимание на думата „всичките“. Защото, ако работодателят е забравил да спомене нещо важно, което е очаквал от вас, това трябва да бъде негов проблем. И в никакъв случай не допускайте да се изтипосва като ваш проблем.
Последното не означава, че е недопустимо да се добавят и нови задължения към онези, описани в служебната характеристика. Зависи от вас, дали ще се съгласите да се добави официално определен ангажимент със съответното запазване или предоговаряне на заплатата. От вас зависи и дали ще се съгласите да поемете допълнителни функции на добра воля.
Но служебната характеристика ви гарантира, че, да речем, ако работата ви е свързана с компютър, не могат да изискват от вас нещо, в което не сте квалифициран или не се вписва в представите ви за личностен и професионален напредък. Например, да сменяте изгорели луминесцентни лампи или да чистите офиса тогава, когато на шефа ви му е щукнало. Примерът не е хипотетичен!
3. Обърнете внимание дали ръководството приема отговор „не“
От опит съм научил, че има една порода шефове, които дотолкова са се самопровъзгласили за свръхчовеци, че за тях отговор „не“ от служителите е едва ли не недопустим. Имам два любими епитета за този типаж — „робовладелците“ и „византийците“. Ако си поставите за цел, можете да ги разпознаете още в преговорите, наричани интервю или диалог.
Чудесен повод да ги изпитате е дори гореспоменатата длъжностна характеристика. В момента, в който я поискате, такива шефове веднага разбират, че не сте от онзи тип работници, готови да правят всичко, което им се възложи. Перспективата, че може да чуват „не“ от устата ви, се изписва на лицето им. Може да е само за миг, така че гледайте да не изпуснете подсказката.
Ако работодателят прецени, че ще му вършите работа, но е твърдо решен да ви „върже“ без ясни правила за взаимоотношенията ви, ще премине в режим на тарикатлък. Ще стане многословен и сладкодумен. Тъй нареченото интервю ще се превърне в негов монолог с елементи на древногръцка тирада.
Целта му е да ви се хареса. Ще опита да ви омае, че всичко ще бъде наред и без да имате ясно установени правила и граници. Или най-малкото ще се постарае да ви отегчи до такава степен, че да ви писне да го слушате и да приемете играта по неговите правила.
Когато човек играе на чужда игра, при това с променящи се в движение правила, никога не може да я спечели. Затова е по-добре и да не я започва.
Понякога е по-добре да си тръгнете от интервюто, като запазите хладнокръвие. Може пък и да ви се обадят броени минути след това, за да ви обяснят, че на интервюто е станало „недоразумение“ и са готови да ви запознаят подробно с длъжностната ви характеристика. Сещате се, те са били длъжни да опитат да ви подхлъзнат… ако мине — мине.
Това обаче е мисъл, която е добре да остане неизказана при подновените преговори. Шефовете може и да започнат да толерират вашето „не“, но никога няма да позволят техен служител да им казва в очите, че са ужасни човешки същества. Определено не и още на интервюто.
Източник : http://www.otizvora.com/2016/11/8418
Хващам се за самата дума „интервю“. За мен тя е ужасна, когато говорим за преговорите между потенциален работодател и потенциален работник. Да — преговори! Т. нар. интервю всъщност би трябвало да бъде диалог. Както работодателят иска да знае възможно най-много за вас — дали ще му вършите работа, — така и вие би трябвало да знаете, дали той отговаря на очакванията ви.
Това е естествено, нали?
Но не му се обръща внимание. Ако потърсите подобни статии в интернет, включително в сайтове, като Jobs.bg, ще попаднете на хиляди насоки как да оставите добро впечатление на интервюто. И понеже се говори за интервю, съветите са ограничени и звучат така, сякаш е нормално интервюто да бъде еднопосочно задаване на въпроси, нещо като полицейски разпит.
Усещането се засилва още повече, ако четете изказванията на „представители на бизнеса“ за вечните им недоволства към служителите. Тази статия цели да напомни, че и те са далеч от съвършенството. И не става дума за често смешните заплати, които дават.
Съгласим ли се да сме единствените, които отговарят, без да задаваме въпроси, може би заслужаваме съдбата си. Човек намира това, което търси. Всеки би трябвало да погледне и от тази гледна точка.
Ясно е, че много кандидати за дадена работа са притеснени финансово и биха се съгласили с всеки разпит и на компромиси, само и само да намерят по-бързо работа и да закърпят бюджета си. Но минават първите седмици и месеци на новата работа, през които се ориентират, че „нещата не са добри“ или „не отиват на хубаво“. Рано или късно се стига до поредното интервю.
Докога така? — Зависи и от вас
Първият ми съвет е:
1. Знайте цената си (във всякакъв смисъл)
Тук нямам предвид само готов отговор на въпроса: „Каква заплата очаквате?“ По принцип е редно човек да е наясно и с това. Но в по-широкия смисъл всеки, кандидатстващ за нова работа, би трябвало да се интересува дали новата работа няма да е странно повторение на старата работа. Защото човек ще бъде подлаган на един и същ изпит, докато го вземе успешно.
Няма отърваване от този всемирен Закон!
Ония „горе“, които ви изпитват, не пишат тройки по милост, колкото и да са олицетворение на милостта. Тяхната представа за милост е да ви помогнат да изградите характер. Ако за тази цел се налага да ви прекарат 100 пъти през огън и студен душ, ще го направят.
В момента, в който се калите, ще знаете, че работодателят не е ваш господар. Той има свои отговорности. Вие — ваши. Отношенията ви трябва да са равноправни. Колкото повече изисквания имат към вас, имате основание да поставяте свои насрещни изисквания.
2. Искайте подробна служебна характеристика
И не просто я поискайте. Ако се наложи — настоявайте за нея. В случай че ви откажат да оформят такава, можете да сте сигурни, че има нещо гнило във фирмата. Както и че ви очаква префинена или груба експлоатация, съпроводена от сблъсъци с некадърно ръководство. (Да, някои фирми дори не знаят какво е това чудо „длъжностна характеристика“.)
Няма никакво значение как е наречена длъжността ви. Няма значение и как е била описана в обявата за работа. Служебната характеристика се изготвя при постъпването ви на новата длъжност, но може да се коментира още в диалога, наречен интервю.
Тя трябва да описва всичките ви задължения към работодателя, срещу които той ви дава договорената заплата. Наистина обърнете внимание на думата „всичките“. Защото, ако работодателят е забравил да спомене нещо важно, което е очаквал от вас, това трябва да бъде негов проблем. И в никакъв случай не допускайте да се изтипосва като ваш проблем.
Последното не означава, че е недопустимо да се добавят и нови задължения към онези, описани в служебната характеристика. Зависи от вас, дали ще се съгласите да се добави официално определен ангажимент със съответното запазване или предоговаряне на заплатата. От вас зависи и дали ще се съгласите да поемете допълнителни функции на добра воля.
Но служебната характеристика ви гарантира, че, да речем, ако работата ви е свързана с компютър, не могат да изискват от вас нещо, в което не сте квалифициран или не се вписва в представите ви за личностен и професионален напредък. Например, да сменяте изгорели луминесцентни лампи или да чистите офиса тогава, когато на шефа ви му е щукнало. Примерът не е хипотетичен!
3. Обърнете внимание дали ръководството приема отговор „не“
От опит съм научил, че има една порода шефове, които дотолкова са се самопровъзгласили за свръхчовеци, че за тях отговор „не“ от служителите е едва ли не недопустим. Имам два любими епитета за този типаж — „робовладелците“ и „византийците“. Ако си поставите за цел, можете да ги разпознаете още в преговорите, наричани интервю или диалог.
Чудесен повод да ги изпитате е дори гореспоменатата длъжностна характеристика. В момента, в който я поискате, такива шефове веднага разбират, че не сте от онзи тип работници, готови да правят всичко, което им се възложи. Перспективата, че може да чуват „не“ от устата ви, се изписва на лицето им. Може да е само за миг, така че гледайте да не изпуснете подсказката.
Ако работодателят прецени, че ще му вършите работа, но е твърдо решен да ви „върже“ без ясни правила за взаимоотношенията ви, ще премине в режим на тарикатлък. Ще стане многословен и сладкодумен. Тъй нареченото интервю ще се превърне в негов монолог с елементи на древногръцка тирада.
Целта му е да ви се хареса. Ще опита да ви омае, че всичко ще бъде наред и без да имате ясно установени правила и граници. Или най-малкото ще се постарае да ви отегчи до такава степен, че да ви писне да го слушате и да приемете играта по неговите правила.
Когато човек играе на чужда игра, при това с променящи се в движение правила, никога не може да я спечели. Затова е по-добре и да не я започва.
Понякога е по-добре да си тръгнете от интервюто, като запазите хладнокръвие. Може пък и да ви се обадят броени минути след това, за да ви обяснят, че на интервюто е станало „недоразумение“ и са готови да ви запознаят подробно с длъжностната ви характеристика. Сещате се, те са били длъжни да опитат да ви подхлъзнат… ако мине — мине.
Това обаче е мисъл, която е добре да остане неизказана при подновените преговори. Шефовете може и да започнат да толерират вашето „не“, но никога няма да позволят техен служител да им казва в очите, че са ужасни човешки същества. Определено не и още на интервюто.
Източник : http://www.otizvora.com/2016/11/8418
