Мажоритарна система FOR DUMMIES
Публикувано: 05 ное 2016 11:18
Мажоритарна система FOR DUMMIES
Обещах да отворя тази тема с просветна цел – дано повече хора я прочетат.
За последно съм чел конституционно право преди 10 години, но ми беше коронна дисциплина и надявам се да успея да ви предам малко от онова, което е останало в главата ми. Да видим:
ТАЗИ ЧАСТ МОЖЕ ДА Я ПРОПУСНЕТЕ АКО НЕ ОБИЧАТЕ ДЪЛГИ ПОСТОВЕ
Освен да излъчи представителите на народа в законодателната власт, избирателната система има и няколко подчинени функции, една, от които е законодателния орган да постигне максимално висока степен на легитимност. Тази задача се обуславя от основните принципи на представителната демокрация, а именно избирателната система да отрази максимално най-точно волята на суверена т.е. този, от когото произлиза властта въобще, а това в републиканската форма на държавно управление е НАРОДЪТ. “Легитимност на властта” означава тези, на които е поверена тя, да се ползват от възможно най-висока подкрепа от страна на суверена т.е. народа. Например, ако едно правителство или още по-лошо, ако един парламент се ползва с ниска подкрепа сред народа (например 10%), то той престава да бъде легитимен, защото той вече не представлява интересите на суверена и това налага разпускането на съществуващия законодателен орган и провеждане на избори за нов такъв.
Както знаете, съществуват три основни избирателни системи – мажоритарна, пропорционална и смесена.
За СМЕСЕНАТА система не смятам да казвам, каквото и да е, защото не е тя темата.
За ПРОПОРЦИОНАЛНАТА система трябва да се отбележи, че при нея страната се разделя на многомандатни избирателни райони, за които всяка партия предлага избирателни листи с кандидати за народни представители, които са подредени по приоритетен принцип. Изборният резултат се определя чрез отчитане на резултатите за цялата страна и само между партиите, които са надхвърлили съществуващият в България 4%-ов праг. После гласовете се превръщат в мандати по сложна система (обикновено именувана на математикът, който я е измислил) като целта е да отрази максимално точно пропорцията между подадените гласове и броя избрани кандидати от всеки район, като тук разковничето е да се намери баланса между гласовете за малките и големите партии. Обикновено тези системи отчитат и прилагат зависимости, които вземат предвид резултата на партиите на национално ниво и са почти безалтернативни при съществуване на многопартиен политически модел.
МОЖЕТЕ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ НАПРАВО ТУК
МАЖОРИТАРНАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА. За съжаление, в България голяма група хора, смятат, че мажоритарна избирателна система означава “да гласуваш за личност”. Това донякъде е така, въпреки, че съвсем не елиминира вот на партиен принцип, защото сред твърдия електорат на различните партии личността често няма значение т.е. хардлайнерите биха избрали и маймуна стига тя е да е предложена от тяхната партия т.е. избирателната система е без значение. Ако не вярвате или не разбирате – опитайте да си представите на следващите местни избори в община Борован (китно село във врачанските поля, общински център, в центъра, на което до ден-днешен стои паметник на партизанин със шмайзер, яхнал изправен кон) за кмет да се кандидатират проф. Михаил Константинов (кандидат на десницата) и научена да говори, облечена в пуловер (да не бъдем максималисти), човекоподобна маймуна на име Макавей (кандидат на БеСеПе-то). Ако играят пари, бих сложил на Макавей, макар, че не вярвам букмейкърите да дадат висок коефициент за негова победа.
По същество, при мажоритарната избирателна система страната се разделя на сравнително равни (би трябвало да са идеално равни, но това чисто географски не винаги е възможно) по население, едномандатни избирателни райони, които са точно равни по брой на броя на местата за народни представители в Парламента и в които райони партиите издигат по един-единствен кандидат, който трябва да спечели доверието на гражданите. Първият влиза в парламента, а останалите чакат нов тираж. Моето мнение (както предполагам и на мнозина други) е, че този тип система е прекрасен за държави, където съществува традиционен и установен, двупартиен модел. За България би бил не само неуместен, но вероятно и пагубен. Както знаете, политическият модел у нас е многопартиен и това едва ли скоро ще се измени (а с оглед и на срастването на мафията с политиката и по-добре). Да погледнем внимателно какво би се случило ако на идващите избори, имаме мажоритарна избирателна система:
- Ако разделим броя на българските граждани, имащи право на глас (около 6 милиона) на броят на местата за депутати (240 броя), по много груби сметки се получава, че във всеки един избирателен район ще има около 25 000 избиратели.
- Да приемем, че основните партии у нас в момента са седем : БСП, ДПС, ГЕРБ, България на гражданите, Сините (ДСБ-Единство или както се наречат до изборите), ВМРО-Атака и някаква измислена коалиция от типа СДС-РЗС.
- Провеждат се избори с 60% избирателна активност т.е. в страната гласуват около 3.6 милиона души, а средно за район - по 15 000 души.
- В един от тези райони, на изборите се получава следният примерен резултат: БСП – 3000, ДПС – 3500, ГЕРБ – 3000, “България на гражданите” – 1500, Сините – 1500, ВМРО-Атака – 1500, СДС-РЗС – 1000, което означава, че от този район в парламента влиза кандидата на ДПС – бат Сали. С подкрепата на 3500 души от район с 25 000 избиратели и 15 000 реално гласували. Дори да се получи, че средно-аритметично за народен представител са нужни по 5000 гласа, това значи, че целия парламент ще бъде избран с 1,2 милиона гласа от всички гласували. Гласовете на останалите 2,4 милиона просто няма да се отчетат никъде.
- За другите райони можете да разбъркате гласовете и да дадете повече или по-малко на друга партия (не на ДПС), но резултата е приблизително същия. Ако точно същите резултати се получат, но в двупартийна политическа система, тогава един депутат щеше да влиза поне със 7501 гласа, което щеше да го направи поне два пъти по-легитимен от този, избран в условията на многопартиен модел.
Защо това е опасно?
1. Защото парламент, избран при подобни условия ще има ужасно ниска степен на легитимност – няма да отразява реалното разпределение на подкрепата към партиите.
2. Ниската легитимност води след себе си сериозна опасност от невъзможност да има стабилно правителство, защото мнозинството граждани ще бъдат против него. Това е предпоставка за предсрочни избори, нестабилност, политическа криза, а често и следващата икономическа криза.
3. Възможност за лесно купуване на депутатски места от партии със сериозни икономически кръгове около себе си (особено партии тип “Лидер” на Ковачки, който е феодал на цели общини) или от партии, чийто избиратели гласуват на етнически принцип. Аз лично считам, че партия като БСП, с опит в купуването на циганския вот и традиционна подкрепа от нискообразованите, възрастни гласоподаватели, без проблеми може да постигне огромно парламентарно мнозинство на много евтина цена. Подобни промени искаха РЗС (докато си беше на Алексей Петров), “Шоуто на Слави”, на което Ковачки беше платил да му прави реклама и да лансира идеите му, предполагам, че и НДСВ имат подобни желания, защото парите при тях са като шума.
4. Решение на проблема с опасността от купуване на гласове, не може да бъде преодоляна дори при намаляване на броя на депутатите, защото пък редукцията на народните представители: 1/ намалява степента на представителност – приема се, че колкото по-малко хора представлява един депутат, толкова по-представителна е властта, която му е дадена, защото е по-лесно и ангажиращо да представляваш по-малка група и 2/ прави така, че купуващия дава повече пари, но на по-малко места. Намаляване на депутатите искаше РЗС и оня неземен нещастник Атанас Семов.
Общо взето, това е.
Teма за размисъл преди референдума.
Обещах да отворя тази тема с просветна цел – дано повече хора я прочетат.
За последно съм чел конституционно право преди 10 години, но ми беше коронна дисциплина и надявам се да успея да ви предам малко от онова, което е останало в главата ми. Да видим:
ТАЗИ ЧАСТ МОЖЕ ДА Я ПРОПУСНЕТЕ АКО НЕ ОБИЧАТЕ ДЪЛГИ ПОСТОВЕ
Освен да излъчи представителите на народа в законодателната власт, избирателната система има и няколко подчинени функции, една, от които е законодателния орган да постигне максимално висока степен на легитимност. Тази задача се обуславя от основните принципи на представителната демокрация, а именно избирателната система да отрази максимално най-точно волята на суверена т.е. този, от когото произлиза властта въобще, а това в републиканската форма на държавно управление е НАРОДЪТ. “Легитимност на властта” означава тези, на които е поверена тя, да се ползват от възможно най-висока подкрепа от страна на суверена т.е. народа. Например, ако едно правителство или още по-лошо, ако един парламент се ползва с ниска подкрепа сред народа (например 10%), то той престава да бъде легитимен, защото той вече не представлява интересите на суверена и това налага разпускането на съществуващия законодателен орган и провеждане на избори за нов такъв.
Както знаете, съществуват три основни избирателни системи – мажоритарна, пропорционална и смесена.
За СМЕСЕНАТА система не смятам да казвам, каквото и да е, защото не е тя темата.
За ПРОПОРЦИОНАЛНАТА система трябва да се отбележи, че при нея страната се разделя на многомандатни избирателни райони, за които всяка партия предлага избирателни листи с кандидати за народни представители, които са подредени по приоритетен принцип. Изборният резултат се определя чрез отчитане на резултатите за цялата страна и само между партиите, които са надхвърлили съществуващият в България 4%-ов праг. После гласовете се превръщат в мандати по сложна система (обикновено именувана на математикът, който я е измислил) като целта е да отрази максимално точно пропорцията между подадените гласове и броя избрани кандидати от всеки район, като тук разковничето е да се намери баланса между гласовете за малките и големите партии. Обикновено тези системи отчитат и прилагат зависимости, които вземат предвид резултата на партиите на национално ниво и са почти безалтернативни при съществуване на многопартиен политически модел.
МОЖЕТЕ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ НАПРАВО ТУК
МАЖОРИТАРНАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА. За съжаление, в България голяма група хора, смятат, че мажоритарна избирателна система означава “да гласуваш за личност”. Това донякъде е така, въпреки, че съвсем не елиминира вот на партиен принцип, защото сред твърдия електорат на различните партии личността често няма значение т.е. хардлайнерите биха избрали и маймуна стига тя е да е предложена от тяхната партия т.е. избирателната система е без значение. Ако не вярвате или не разбирате – опитайте да си представите на следващите местни избори в община Борован (китно село във врачанските поля, общински център, в центъра, на което до ден-днешен стои паметник на партизанин със шмайзер, яхнал изправен кон) за кмет да се кандидатират проф. Михаил Константинов (кандидат на десницата) и научена да говори, облечена в пуловер (да не бъдем максималисти), човекоподобна маймуна на име Макавей (кандидат на БеСеПе-то). Ако играят пари, бих сложил на Макавей, макар, че не вярвам букмейкърите да дадат висок коефициент за негова победа.
По същество, при мажоритарната избирателна система страната се разделя на сравнително равни (би трябвало да са идеално равни, но това чисто географски не винаги е възможно) по население, едномандатни избирателни райони, които са точно равни по брой на броя на местата за народни представители в Парламента и в които райони партиите издигат по един-единствен кандидат, който трябва да спечели доверието на гражданите. Първият влиза в парламента, а останалите чакат нов тираж. Моето мнение (както предполагам и на мнозина други) е, че този тип система е прекрасен за държави, където съществува традиционен и установен, двупартиен модел. За България би бил не само неуместен, но вероятно и пагубен. Както знаете, политическият модел у нас е многопартиен и това едва ли скоро ще се измени (а с оглед и на срастването на мафията с политиката и по-добре). Да погледнем внимателно какво би се случило ако на идващите избори, имаме мажоритарна избирателна система:
- Ако разделим броя на българските граждани, имащи право на глас (около 6 милиона) на броят на местата за депутати (240 броя), по много груби сметки се получава, че във всеки един избирателен район ще има около 25 000 избиратели.
- Да приемем, че основните партии у нас в момента са седем : БСП, ДПС, ГЕРБ, България на гражданите, Сините (ДСБ-Единство или както се наречат до изборите), ВМРО-Атака и някаква измислена коалиция от типа СДС-РЗС.
- Провеждат се избори с 60% избирателна активност т.е. в страната гласуват около 3.6 милиона души, а средно за район - по 15 000 души.
- В един от тези райони, на изборите се получава следният примерен резултат: БСП – 3000, ДПС – 3500, ГЕРБ – 3000, “България на гражданите” – 1500, Сините – 1500, ВМРО-Атака – 1500, СДС-РЗС – 1000, което означава, че от този район в парламента влиза кандидата на ДПС – бат Сали. С подкрепата на 3500 души от район с 25 000 избиратели и 15 000 реално гласували. Дори да се получи, че средно-аритметично за народен представител са нужни по 5000 гласа, това значи, че целия парламент ще бъде избран с 1,2 милиона гласа от всички гласували. Гласовете на останалите 2,4 милиона просто няма да се отчетат никъде.
- За другите райони можете да разбъркате гласовете и да дадете повече или по-малко на друга партия (не на ДПС), но резултата е приблизително същия. Ако точно същите резултати се получат, но в двупартийна политическа система, тогава един депутат щеше да влиза поне със 7501 гласа, което щеше да го направи поне два пъти по-легитимен от този, избран в условията на многопартиен модел.
Защо това е опасно?
1. Защото парламент, избран при подобни условия ще има ужасно ниска степен на легитимност – няма да отразява реалното разпределение на подкрепата към партиите.
2. Ниската легитимност води след себе си сериозна опасност от невъзможност да има стабилно правителство, защото мнозинството граждани ще бъдат против него. Това е предпоставка за предсрочни избори, нестабилност, политическа криза, а често и следващата икономическа криза.
3. Възможност за лесно купуване на депутатски места от партии със сериозни икономически кръгове около себе си (особено партии тип “Лидер” на Ковачки, който е феодал на цели общини) или от партии, чийто избиратели гласуват на етнически принцип. Аз лично считам, че партия като БСП, с опит в купуването на циганския вот и традиционна подкрепа от нискообразованите, възрастни гласоподаватели, без проблеми може да постигне огромно парламентарно мнозинство на много евтина цена. Подобни промени искаха РЗС (докато си беше на Алексей Петров), “Шоуто на Слави”, на което Ковачки беше платил да му прави реклама и да лансира идеите му, предполагам, че и НДСВ имат подобни желания, защото парите при тях са като шума.
4. Решение на проблема с опасността от купуване на гласове, не може да бъде преодоляна дори при намаляване на броя на депутатите, защото пък редукцията на народните представители: 1/ намалява степента на представителност – приема се, че колкото по-малко хора представлява един депутат, толкова по-представителна е властта, която му е дадена, защото е по-лесно и ангажиращо да представляваш по-малка група и 2/ прави така, че купуващия дава повече пари, но на по-малко места. Намаляване на депутатите искаше РЗС и оня неземен нещастник Атанас Семов.
Общо взето, това е.
Teма за размисъл преди референдума.