785 години от победата при Клокотница!
Публикувано: 09 мар 2016 20:21
На 9 март честваме 785 години от победата при Клокотница
На този ден през 1230 година цар Иван Асен II разбива обединените ромейско-франски войски на епирския владетел Теодор Комнин край село Клокотница, близо до днешно Хасково.
Българският цар, успял с преговори и победни сражения да увеличи до своя максимум територията на българската държава, безпокои сериозно своите съседи. Владетелят на Епир Теодор от Комниновата императорска династия, мечтае да възроди Византийската империя на мястото на Латинската. Особено опасен за него е стремежът на българския цар да стане опекун на малолетния латниски император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Така българският владетел се очертава като бъдещ император на Латинската империя. Теодор Комнин мечтае за друго – да види края на латинското господство и възраждането на Византия под негов скиптър. През ранната пролет на 1230 година Комнин организира военен поход срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Той е толкова сигурен в нея, че взема в похода цялото си семейство и придворни.
В ранните часове на 9 март (Денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница на 10 км от днешия град Хасково. За да окрили по-малобройната си войска, Иван Асен II заповядва пергаментът с нарушения мирен договор между България и Епир да бъде набучен на копие. В последвалия сблъсък военният гений на българския цар решава хода на битката. Ромеите и франкските рицари-наемници са обърнати в бягство. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Победата на българите отеква в цяла Европа. Католическите владетели разбират – идва краят на кръстоносната Латинска империя, основана върху отломките на разбитата Византия 26 години по-рано. И този край, поне в европейските земи слага българският цар. След битката при Клокотница Иван Асен II е наричан от западни хронисти „император“. Малко, отново много малко не му достига да се превърне в обединител на бившите византийски земи под скиптъра на българите.
В чест на победата при Клокотница, извоювана в Деня на Свети 40 мъченици Иван Асен заповядва изграждащата се престолна църква в Търново да бъде посветена на светците.
Запазен царски надпис разказва за победата: "В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."
http://mdl.bg/culture/2015/3/9/2867-na- ... lokotnitsa
Още един дето е затрил цели европейски аристократични родове
Да се помни кои сме и как сме ги мачкали изпедерастените европейци 
И да не ни се правят много на мъже с разни санкции и изисквания, че пак ще им дойде времето
На този ден през 1230 година цар Иван Асен II разбива обединените ромейско-франски войски на епирския владетел Теодор Комнин край село Клокотница, близо до днешно Хасково.
Българският цар, успял с преговори и победни сражения да увеличи до своя максимум територията на българската държава, безпокои сериозно своите съседи. Владетелят на Епир Теодор от Комниновата императорска династия, мечтае да възроди Византийската империя на мястото на Латинската. Особено опасен за него е стремежът на българския цар да стане опекун на малолетния латниски император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Така българският владетел се очертава като бъдещ император на Латинската империя. Теодор Комнин мечтае за друго – да види края на латинското господство и възраждането на Византия под негов скиптър. През ранната пролет на 1230 година Комнин организира военен поход срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Той е толкова сигурен в нея, че взема в похода цялото си семейство и придворни.
В ранните часове на 9 март (Денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница на 10 км от днешия град Хасково. За да окрили по-малобройната си войска, Иван Асен II заповядва пергаментът с нарушения мирен договор между България и Епир да бъде набучен на копие. В последвалия сблъсък военният гений на българския цар решава хода на битката. Ромеите и франкските рицари-наемници са обърнати в бягство. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Победата на българите отеква в цяла Европа. Католическите владетели разбират – идва краят на кръстоносната Латинска империя, основана върху отломките на разбитата Византия 26 години по-рано. И този край, поне в европейските земи слага българският цар. След битката при Клокотница Иван Асен II е наричан от западни хронисти „император“. Малко, отново много малко не му достига да се превърне в обединител на бившите византийски земи под скиптъра на българите.
В чест на победата при Клокотница, извоювана в Деня на Свети 40 мъченици Иван Асен заповядва изграждащата се престолна църква в Търново да бъде посветена на светците.
Запазен царски надпис разказва за победата: "В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."
http://mdl.bg/culture/2015/3/9/2867-na- ... lokotnitsa
Още един дето е затрил цели европейски аристократични родове
Да се помни кои сме и как сме ги мачкали изпедерастените европейци И да не ни се правят много на мъже с разни санкции и изисквания, че пак ще им дойде времето 
Както с казва "Преклонена главица, ятаган не я сече" 