forum.gong.bg

Атентат на гара Буново


Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.

Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, работеща в тайно сътрудничество с турското правителство. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
Жертви

В атентата загиват 12 годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. [1] Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

След 30 минути, в 22:00 ч., в Сливен е взривена бомба във фоайето на хотел „Сливен“ – централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като „Епруветката“. Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Извършителите и тяхната съдба
Атентатът, както и последвалия го в град Сливен, е извършен от протурски терористи, български граждани, според Павел Шопов членове или симпатизанти на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България (ТНОДБ). Тази версия е оспорена от Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт[2].

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.
В памет на жертвите на атентата

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Акции преди терористичните актове

През пролетта на 1983 г. е създадена група от 3 терористи и помагач. Предишните им изяви са изпращането на 4 шантажиращи писма до държавния глава Тодор Живков, министъра на вътрешните работи ген.-полк. Димитър Стоянов и държавни органи и институции (14.06.1976 – 31.05.1983). До ликвидирането на групата на 13 август 1987 г. тя продължава тази практика, като я разширява, включвайки Главното мюфтийство и джамийски настоятелства.
На 6 септември 1983 г. са опожарени 750 декара гора при яз. „Камчия“. Разхвърляни са пропагандни листовки.
През есента на 1983 г. терористите правят неуспешен опит за саботаж, който да доведе до тежка транспортна авария. Предизвикат късо съединение на контактната мрежа на гара Карнобат, за да се стигне до влакова катастрофа.
На 1 януари 1984 г. в заплашително писмо до вътрешния министър Димитър Стоянов е поета отговорността за опита за саботаж и извършеното опожаряване на земеделски земи.
На 3 март 1984 г. на Автогара „Юг“ в Пловдив е изоставен куфар с устройство за дерайлиране на влакове (т.н. „обувка“).

Първи терористични нападения

Атентатите на 30 август 1984 г. са координирана терористична атака на протурски терористи в Пловдив и Варна – 2-а най-големи провинциални града в България.[2] Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.[3]

На мястото на взрива на гарата в Пловдив е поставена скромна възпоменателна плоча.

След като следствието заключава, че терористите са разкрити, твърди, че те са група от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената протурска терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Възникналата през 1985 г. организация „Турско национално-освободително движение в България“ залага основно на методите на граждански натиск, пропаганда и задгранична разгласа и, според нейните заявления, не участва в активни терористични действия.
Втори терористични нападения

Други терористични актове и саботажи

Протурската терористична група „Кърлежите“ запалва горски масиви и обществени сгради.

На 22 май 1984 г. „протурски“ терористи взривяват с 4,5 килограма тротил църквата в село Бенковски.

През есента на 1984 г. е регистриран провален саботаж, целящ влакова катастрофа край гара Айтос.

През 1985 г. избухва взрив в супермаркет в Бургас. Заподозрян като негов извършител е член на терористичната група, взривила вагона за майки с деца при Буново, но вината му не е доказана.

През 1985 г. в Разградски окръг „Хлебаровската“ диверсионна група взривява електропроводи и унищожава селскостопанска техника.

През юни 1985 г. е извършен атентат със самоделно взривно устройство с часовников механизъм, взривено до спортна площадка.

През лятото на 1985 г. има нов опит за саботаж с късо съединение в контактната мрежа край гара Карнобат.

На 31 юли 1986 г. в курорта „Дружба“ (днес Св. Константин) e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник „Слава“, настроен за 15:30 ч. Той съдържа около 3 килограма експлозив – 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 килограма амониева селитра, поставен в 5-литров съд за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Случайно е открит от плажните спасители по сигнал от летовник за забравен багаж. Експлозивът е пренесен на безопасно място и обезвреден от МВР.

На 26 декември 1986 г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. Люляково (дн. Област Кърджали) и са разхвърляни листовки с „протурско съдържание“. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита.

В края на 1986 г. е опожарена балирана слама в района на Провадия.

На 7 юли 1987 г. 2 деца – Дарин Христов (на 12 г.) и Николай Петков (15) от Добрич са отвлечени с кола от 3 протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел „Интернационал“ в курорта Златни пясъци и раняват 3 души – 2 чужди летовници и българин. Обградени в засада от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното – тежко и остава инвалид, 2 терористи са убити от взрива, а третият по-късно е осъден на смърт и разстрелян.

Август 1987 г. – до 10 август са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за 3-то терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани 2 дни по-рано и нападението е предотвратено.

Ако не ме лъже паметта,това е един от първите атентати в Европа,извършени по този начин

Защо мълчите за Буново, господа политици?

31 години забрава за най-големия жп атентат в България


Днес се навършват 31 години от кървавия погром на гара Буново – най-големият железопътен атентат в историята на България. Жертви стават седем души -3 деца и четири жени, а ранените са деветима. Досега нито един политически лидер, премиер или президент не са отделили от скъпоценното си време половин час, за да отдадат почит към жертвите на протурските терористи. Така най-вероятно ще бъде и сега. Президентът Плевнелиев чинно отдава почит към така наречените жертви на Народния съд и на репресираните. Но няма да отиде на гара Буново, за да остави една китка пред скромния паметник. Той беше сътворен благодарение на усърдието на Общонародния комитет за защита на националните интереси. Негов активист беше Георги Първанов в началото на прехода, но когато стана президент не намери време да уважи паметта на загиналите. Обикновено на тази дата там идват двайсетина възрастни патриоти с букетчета градински цветя, мълчаливо ги оставят и навярно прехвърлят в паметта си кървавата гледка. Нека си я припомним.

...Било е 9 март 1985 година. Елин Мехмедали Али – тогава с името Емин Маджаров, се качва във влак №326 Бургас – София с две чанти. Едната оставя в купе на вагон за майки с деца, а с другата слиза на гара Сливен. Адската машина се задейства в 21,31 часа,когато влакът тъкмо навлиза в гара Буново.Вагонът е разцепен на две, таванът му липсва, омесени са парчета от трупове, шуртяла кръв, ечали писъци и стонове на ранени. По-късно се установява, че на място са убити седем души, а девет са ранени. Ето какво е разказал пред съда свидетелят- очевидец Иван Божков от с. Враня стена, Радомирско: „ С мой приятел бяхме в Сливен и се качихме в седмо купе на вагона за майки с деца. Той остана в коридора, а аз бях заспал в купето. Събуди ме страшен гръм, паднах на пода, а върху мен се посипаха стъкла и всякакви други предмети. Токът угасна, а моят приятел се мъчеше да излезе от затрупалите го врати, прозорци и части от купетата. Чувах писъци, а когато успях да сляза на перона, видях десетки окървавени хора. Едва тогава забелязах, че дрехите ми са разкъсани, а ръцете и лицето – изподрани от счупени стъкла. Загубих 30 процента от слуха си, получих хронично главоболие. По време на процеса срещу турските терористи научих, че целта им била да взривят бомбата в тунела „Гълъбец” до гара Буново.”
И наистина – една кратка маневра на гара Златица забавя влакът с две минути. Иначе замисалът на терористите е бил сатанински – адската машина да се взриви в трикилометровия тунел и тогава жертвите щяха да бъдат няколко десетки. Но не всичко е успял да види пътникът Божков. Офицер от Държавна сигурност описва така кървавата гледка: „ Влакът изглежда съвсем неестествено. Единият от вагоните като че ли е разцепен надлъжно. От него излиза пушек. Няколко купета са напълно разрушени. Останали са само части от скелета на вагона. Таванът липсва...Тук-там се виждат разчленени трупове. Всичко е покрито с кръв. В близост до жп линията има стълб, на който следователите намират мозъка на едно от децата. Един от нашите служители намира на едно дърво забита стрелка от будилник. Това показва, че бомбата е задействана от заксъснително устройство, при което е използван часовник.” Този офицер е майор Георги Сотиров от отдел „Тероризъм” на прокълнатото днес Шесто управление. Точно той открива и арестува атентатора Елин в Бургас. Същият, който със също такова взривно устройство, направи първият атентат – на гара Пловдив на 30 август 1984 година.
Не се иска голямо въображение да си представите ужасът на родителите, които са минавали през моргата, за да разглеждат разкъсаните на парчета деца, за да ги идентифицират. Колко от тях са въздъхвали с облекчение, когато са установявали,че не са техните. А майките и бащите на убитите – има ли мярна единица за тяхната скръб?
Е, господа политици на прехода, тяхната нечовешка мъка не заслужава ли вашето минутно внимание? Ако сте по-млади и безпаметни – четете, разпитайте възрастните и те ще ви разкажат за ужаса, в който три години живя България заради турските атентати. Психозата в страната беше страшна. Всички чанти и багажи се проверяваха старателно в кина, ресторанти, театри, влакове...Във всички учреждения беше въведен пропусквателен строг режим.Над страната витаеше угрозата от бомбени взривове, от нови жертви и ранени.

Да, ще рекат някои скорозрейни умници, ама това е заради Възродителния процес. Няма мотив, какъвто и ще да е, който може да оправдае убийството на невинни хора. Така е по целия свят. И още: смяната на имената става декември 1984 – февруари 1985 година. А взривът на пловдивската гара е на 30 август 1984 година – какъв възродителен процес е имало? Нима президентите Желев, Стоянов, Първанов, Плевнелиев не са съвременници на този ужас? Нима нищо не е знаел капитанът от пожарната Бойко Борисов? Буново е далеч по-близко от Париж, господа, но друго си е да крачиш подръка с европейски политици и да протестираш срещу тероризма.

Друго си е и е показно, разбира се, но защо на никой кракът му не е стъпвал на гара Буново? Не може ли там да има престижен мемориал и да стане българският съмвол на искрения ни протест срещу тероризма изобщо? Мълчат политиците, мълчат и медиите угоднически. Но пък една от първите новини в нашенските телевизии е годишните чествания на „жертвите” от Възродителния процес, които пищно устройва ДПС. Колко са техните „жертви” и колко са жертвите от техните атентати? Местан и Доган постоянно се тупат в гърдите какви демократи са, как високо ценят евроатлантическите ценности, какви огромни заслуги имат за етническия мир, но нито един път не отидоха до гара Буново. Дори нито един път не са споменавили името на тази зловеща и кървава гара. Напротив – още през 1993 година в с. Трънак, Руенско откриха чешма с паметна плоча, където на турски език са имената на тримата терористи. Какъв символ – чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата вечна. Да бъде вечна паметта на убийците? След 15 години протести се намери един храбър бургаски прокурор, който нареди да бъде свалена плочата.

ЧЕРНА ПАМЕТ
Групата на терористите е заловена след тригодишни мащабни издирвания в цялата страна – на 13 август 1987 година. В издирването вземат участие над 20 хиляди оперативни работници – следователи, криминалисти, офицери от ДС, редови милиционери. Процесът срещу тях трае 20 дни – делото започва на 4 април 1988 година. Пред съдиите са струпани 200 тома свидетелски показания, оперативни разработки, медицински експертизи, анализи на вещи лица. На смърт са осъдени тримата главни терористи: Елин Мехемедали Али, Аптула Аптула Чакър и Саафет Реджеп Реджеп, който е приготвял взривните устройства. Четирима техни помагачи влизат в затвора от 2 до 6 години. На 6 септември същата година тримата са разстреляни в Централния затвор, а телата им изгорени в крематориума.

Поклон пред жертвите!

Наистина тези неща трябва да се помнят и .....да се припомнят на тези които ги е хванала"амнезията"

Помним, помним.... помним и съдбата и кариерата на Сабри Мехмедалиев. Помним и Кървавата чешма. Помним и кой издаде заповед тя да се събори. Помним и как и от кого тя беше възстановена и как беше уволнен издалият заповедта за събарянето й.

Помним, ама не разбираме защо има паметен монумент на турски терористи и как изобщо се позволява това?

Интересна е позицията на българската държава по тези терористични актове след 1989 г. Нашите държавни мъже се оказват фурнаджийски лопати и се въртят насам-натам все едно, че не става въпрос за ОСЕМ УБИТИ НЕВИННИ ЖЕРТВИ И 51 РАНЕНИ?!

Вързродителният процес е един от малкото истински демократични процеси в света.На всички беше предложен ИЗБОР, но някои решиха ,че е по добре да правят мизерии отколкото избор.
във всяка нормална държава за такива мизерии щяха да получат много по сурови наказания , а не сега да са депутати и "герои"

fcb_bg написа:Помним, помним.... помним и съдбата и кариерата на Сабри Мехмедалиев. Помним и Кървавата чешма. Помним и кой издаде заповед тя да се събори. Помним и как и от кого тя беше възстановена и как беше уволнен издалият заповедта за събарянето й.

Помним, ама не разбираме защо има паметен монумент на турски терористи и как изобщо се позволява това?

А помниш ли Ахмед Доган, който сега всички русофили величаят и боготворят, защото се бил "опълчил" на Турция и защитил Русия. Помниш ли го този ваш любим боклук?!?! Аре стига сте чели морал, че ми се повръща от вас, лицемери отвратителни.

Дано жертвите почиват в мир и дано разни боклуци спрат да използват паметта им за шибаните им опорни точки.

Мхм, поредната провокаторска темичка ..... за съжаление, смъртта на тези хора се използва за доста гнусни цели. Не, че е за първи път тук, свикнали сме.