forum.gong.bg

За малките нации на кръстопът патриотичното възпитание е единствения източник на национална гордост. При мен се случи така, че заведохме дъщерята да види батареите и паметника на връх Шипка на 13 годишна въраст. На върха имаше много Руски туристи, Българи и туристи от други страни - Германия, Чехия. Доколкото си спомням нищо не можа да я впечатли, дали защото е момиче, а ние възрастните щяхме да се разплачем пред паметните плочи. Дали не сме пропуснали момента? Това може би има връзка и със съдържанието на учебниците по история и литература, което се изучава в училище, с възможностите и желанието на учителите да водят децата по места свързани с националната история. Интересно е също какво е патриотичното възпитание на наемната ни армия. Дават ли клетва за вярност? Къде става това? Защо не на Шипка, където се е родила нацията?

Писна ми 10 дни да чета глупости. Сега пак.
На 13 години и тебе да те бяха завели на Шипка, едва ли щеше да се впечатлиш. По-скоро щеше да ти е мега-неприятно, че родителите ти те мъкнат по "тъпи" места, вместо да се занимаваш с товойте неща, нормални, като за всяко едно дете - футбол, плейстейшън, кой дъщеря ти харесва, с коя са в конфликт, дали и тя да запали една цигара...
Изключително важно е да се познава историята, да се изучава правилно, но смятам, че по-скоро трябва да гледаме напред и малко тая история с робството да остане настрани, тъй като не виждам с какво ни помага непрекъснато да се сещаме, че сме били роби и за това сме зле. По-добре да си научим децата да са доблестни хора, да не се сдухват от други народи, щото видиш ли, те имат кинти и са по-по, хора, които няма от какво да се срамуват, да могат да бачкат като хората, да не се скатават, като нас, щото "социализъма" ни направи всички тарикати и схемаджии.
А в образованието, и в частност литературата, е крайно време да отпаднат произведения, които бяха морално остарели дори по мое време. Хубаво е да се обърне внимание на по-съвременните автори, които години са пренебрегвани.
А в историята е крайно време да се обърне внимание на това средновековие, където 5 века сме били под робство, щото реално никой не знае за какво става дума и само се лае. Щото за тия години се случват доста неща, които обикновения лаяджия дори не си прави труда да прочете.

Вал написа:... Интересно е също какво е патриотичното възпитание на наемната ни армия. Дават ли клетва за вярност? Къде става това? Защо не на Шипка, където се е родила нацията?

Интересна ще бъде и реакцията на българските турци, които служат в българската професионална армия и ще трябва да полагат клетва на Шипка...

http://www.mediapool.bg/300-turtsi-i-15 ... 81987.html

Вал написа:За малките нации на кръстопът патриотичното възпитание е единствения източник на национална гордост. При мен се случи така, че заведохме дъщерята да види батареите и паметника на връх Шипка на 13 годишна въраст. На върха имаше много Руски туристи, Българи и туристи от други страни - Германия, Чехия. Доколкото си спомням нищо не можа да я впечатли, дали защото е момиче, а ние възрастните щяхме да се разплачем пред паметните плочи. Дали не сме пропуснали момента? Това може би има връзка и със съдържанието на учебниците по история и литература, което се изучава в училище, с възможностите и желанието на учителите да водят децата по места свързани с националната история. Интересно е също какво е патриотичното възпитание на наемната ни армия. Дават ли клетва за вярност? Къде става това? Защо не на Шипка, където се е родила нацията?

Родолюбивото чувство и патриотизма трябва да се изгражда най-вече в семейството.
От къде да имат децата национална гордост, като Обществото ни е разделено на всякакви "фили" величаят се чужди държави като Русия, САЩ и др. и чуждопоклонничеството се набива в главите им. Не е важен учебника по история и ходенето на места като Шипка, а да усещат в семейството си родолюбивият дух и българският патриотизъм. Защото в момента във всички сайтове се пише повече за Путин, Русия, САЩ и кой ли не, а България и българщината се принизява, осмива и оплюва, а децата прекарват много време в инернет пространството и от там си изграждат мирогледа.
Така, че с поведение трябва да бъдем български патриоти, не само на думи и така ще ги научим на родолюбие.

"Робството" има много измерения и голяма част от периода, в който сме били под османско владичество е гнет, иго, робство, не "съжителство" или друга глупост. Ми къде, ако не в училище да се учи историята и то от най-ранни години. Разбира се, че не трябва да се прекрачват граници - не сме македонци или гърци. Винаги ми е било странно, когато чета някакви сърбофили. Защо? Защото не са учили какво са правили сръбските войници с нас. А баташкото клане какво ще е? Масово нанасяне на тежки телесни повреди? Но тук са виновни до известна степен и самите учители. Защото те трябва да надигнат глас и да викнат: "БАСТА!". Да не говорим как ги правят на луди калинки - всеки министър "започва реформа". Премахва това, което е въвел миналия и си внася свои неща, имайки се за възрожденец, просветител, реформатор, слънце. Сменят им учебни планове и програми през три-четири години. Условията на работа и труд са малоумни. Учители се сменят, вследствие, на което децата страдат допълнително. И така нататък. Аз въобще не знам, то и каквото и да пише в учебниците... все тая - те не ги четат децата.

А в образованието, и в частност литературата, е крайно време да отпаднат произведения, които бяха морално остарели дори по мое време. Хубаво е да се обърне внимание на по-съвременните автори, които години са пренебрегвани.

К'о? Няма "морално остарели произведения". Кое имаш предвид? Вазов? Чинтулов? Яворов? Захари Стоянов? "Илиадата"? Да, предполагам, че тоя сегашния улигофрен, дето е министър на образованието (който ще остане в историята с репликата си: "Ми той Ломоносов какво е направил?!"), ако беше министър на просветата на Великобритания щеше да иска да отпаднат Шекспир и Дикенс.

Не само, че не трябва да се махат неща, но и да се допълни - с повече автори - Радичков, Стефан Цанев, Борис Христов, Стратиев, нови и млади автори, ако щеш....

Основата на всяко едно възпитание е паметта. Да отпадат тъй наречените морално остарели прозиведения, би довело единствено до забрава. Хилендарският монах го е написал. Ако се смята, че "На Прощаване", "Майце си", " Опълченците на Шипка" или Балканджи Йово са остарели, дайте да изучаваме Нюансите и тем подобни. Да сме модерни. И после ще се чудиш като синът ти те попита,кой е Ботев, кой е Левски и защо са мъчели горката турска власт, която се е грижила толкова добре за народа си.

Вал написа:За малките нации на кръстопът патриотичното възпитание е единствения източник на национална гордост. При мен се случи така, че заведохме дъщерята да види батареите и паметника на връх Шипка на 13 годишна въраст. На върха имаше много Руски туристи, Българи и туристи от други страни - Германия, Чехия. Доколкото си спомням нищо не можа да я впечатли, дали защото е момиче, а ние възрастните щяхме да се разплачем пред паметните плочи. Дали не сме пропуснали момента? Това може би има връзка и със съдържанието на учебниците по история и литература, което се изучава в училище, с възможностите и желанието на учителите да водят децата по места свързани с националната история. Интересно е също какво е патриотичното възпитание на наемната ни армия. Дават ли клетва за вярност? Къде става това? Защо не на Шипка, където се е родила нацията?

Вземи му телефона.
Ограничи му времето през което кисне на компа
По често да чете книжки и ще запази ценностната си система.

Сега в първи клас имат модерни смартфони и единствено, за което ги ползват е игри, фейсове и подобни неща.

streetbard написа:Основата на всяко едно възпитание е паметта. Да отпадат тъй наречените морално остарели прозиведения, би довело единствено до забрава. Хилендарският монах го е написал. Ако се смята, че "На Прощаване", "Майце си", " Опълченците на Шипка" или Балканджи Йово са остарели, дайте да изучаваме Нюансите и тем подобни. Да сме модерни. И после ще се чудиш като синът ти те попита,кой е Ботев, кой е Левски и защо са мъчели горката турска власт, която се е грижила толкова добре за народа си.

Ей, твърдоглавието ни е много силна черта. Всеки разбира каквото си иска.
Не, произведенията трябва да ги има. Те са задължителни. Но не и да им се прави дисекция на всяко изречение. Извинявай, но с това "какво чувства лирическият Аз" в "На Прощаване" направо ме накараха да мразя произведението. И още го мразя, заедно с баба Илийца, войникът и най-вече Рада Госпожина и вълненията й. Но това, че ги мразя не означава, че не съм ги чел и разбирам.
Та, ако синът ми ме пита кой е Ботев - ще седна и ще му обясня - няма нищо по-логично.
Бих се радвал гордостта му да е българин да е нещо, на което той да е съвременник, а не на нещо, което се е случило преди 1000 години, но въпреки това той трябва да знае.

haiobaio написа:

streetbard написа:Основата на всяко едно възпитание е паметта. Да отпадат тъй наречените морално остарели прозиведения, би довело единствено до забрава. Хилендарският монах го е написал. Ако се смята, че "На Прощаване", "Майце си", " Опълченците на Шипка" или Балканджи Йово са остарели, дайте да изучаваме Нюансите и тем подобни. Да сме модерни. И после ще се чудиш като синът ти те попита,кой е Ботев, кой е Левски и защо са мъчели горката турска власт, която се е грижила толкова добре за народа си.

Ей, твърдоглавието ни е много силна черта. Всеки разбира каквото си иска.
Не, произведенията трябва да ги има. Те са задължителни. Но не и да им се прави дисекция на всяко изречение. Извинявай, но с това "какво чувства лирическият Аз" в "На Прощаване" направо ме накараха да мразя произведението. И още го мразя, заедно с баба Илийца, войникът и най-вече Рада Госпожина и вълненията й. Но това, че ги мразя не означава, че не съм ги чел и разбирам.
Та, ако синът ми ме пита кой е Ботев - ще седна и ще му обясня - няма нищо по-логично.
Бих се радвал гордостта му да е българин да е нещо, на което той да е съвременник, а не на нещо, което се е случило преди 1000 години, но въпреки това той трябва да знае.

Бъркате нещата, училището има задължение да образова, а не да развива патриотични чувства, това е задължение на родителите и семейството.
Патриотизъм и родолюбие трябва да се развива още от ранна детска възраст от самите родители, които не би трябвало да чакат детето им да ги пита кой е Ботев, Левски и за другите велики българи и събития в историята ни, а те да му четат, разказват и обясняват за тях. Децата копират поведението на родителите си и подражават на тях, каквото и да му се преподава в училище, ако от самите родители постоянно чува, как за нищо не ставаме, колко е скапана Държавата ни, оплюване на Президент, Правителство и другите институции, как няма да плаща данъци и такси на тая скапаната Държава и т.н., а от друга страна величаят Русия, Путин, САЩ, Меркел и действията им и как трябва да се държим за тях, че те са единствената ни надежда и други глупости, няма как да изградят каквото и да родолюбиво и патриотично чувство.

Аз не искам да влизам във вечната полемика, но искам да споделя нещо за себе си:

Покойната ми баба беше учителка, и като такава беше изключително строга и полагаше чутовни усилия да ми посее патриотични чувства още от най-крехка възраст - стихотворения на Ботев наизуст в първи клас, Под Игото в трети, как нашият химн е най-хубавият, как трябва да съм вечно благодарен на руснаците, че са ни освободили, но да не оставям това да ме заслепява за историческти предпоставки и другите им грехове, как Македония и Беломорска Тракия (откъдето съм родом от всички страни на родословието си) са изконно български земи и т.н.
За съжаление, жената си отиде, когато бях мисля пети или шести клас, и когато отидох да уча в гимназия в друг град, насадената ми от нея любов към мисленето, критиката и знанието постепенно измести старателно изгражданото патриотично благоговение. Остана ми само личното убеждение, че нашият химн е наистина най-хубавият, който съм чувал, и позицията ѝ за руснаците. Макар след това баща ми зверски да се стараеше да запълни ролята на възпитател за изконно българските земи.

Накратко - не мисля, че митологизираната ни история в този си вариант може да издържи елементарна критичка проверка. По тази причина патриоти все по-малко, а патриотари - все повече. Докато величаем грешните хора, вадим си от историята грешните поуки и кредо, приписваме си чужди или неслучили се заслуги и събития, а истински велики българи тънат в забрава или за тях се знае твърде малко, никакви образователни реформи и домашно възпитание няма да помогнат. Този подход към историята може да е бил разбираем и дори похвален у Паисий, но няма как да бъде и при нас.