За историята човешките цивилизации
Публикувано: 14 яну 2016 14:19
АКО ИМАТЕ МАЛКО ИЗЛИШНО ВРЕМЕ...
В историята на Земята има пет последователни раси /цивилизации/.
Първата се е зародила преди няколко десетки милиона години, може би около или дори преди гибелта на динозаврите
.
Тези създания били безплътни, високи 50-60 м, светели с лунна светлина и можели да преминават през всякаква среда. Наричаме ги ангелоподобни.
След няколко милиона години били изместени от призракообразните- височината им достигала 30-40 м, били полубезплътни, също като предшествениците си преодолявали всякаква материална среда. Имали едно око в средата на главата.
Третата раса наричаме лемурийци. Те се делят на ранни лемурийци, лемурийци и лемуро-атланти. Били високи около 20 м, но телата им вече били материални, т.е. от плът, имали по 4 ръце- 2 отпред и 2 отзад, с 2 лица, на предното- с 2 очи, а на задното- едно, т.н. „трето око“. Двете ръце обслужвали лицето отпред с двете очи, другите две- лицето отзад с третото око, което било изключително силно развито, като освен че общувало с финия нематериалистичен свят, а и помагало на лемурийците да преодоляват всякакви препятствия и да повдигат и преместват огромни тежести посредством психоенергията.
Постепенно ранните лемурийци били изместени от същинските лемурийци, при които третото око потънало в черепа, но продължило да владее фината енергия. Двете ръце отзад изчезнали, двете предни и двете очи се развили неимоверно. На ръст достигали 7-8 м.
Най-съвършени във всяко отношение били късните лемурийци, наричани оше лемуро-атланти заради връзката си с четвъртата раса- атлантите. Лемуро-атлантите били изключително напреднали както в технологично отношение, така и в духовно. По тяхно време били изнамерени летящите обекти във всякакви форми /“вимана“, задвижвани със силата на „мантрата“, сиреч със специални заклинания/, било изобретено лъчевото оръжие и още подобни технологии, но тъй като расата им била прекалено технологично напреднала, а властта- самоцел, между отделните кланове бушували непрестанни войни. По това време климатът на Земята бил топъл, а флората- обилна. Земята се въртяла по съвсем друга орбита и е имала планета- близнак. Гравитацията е била доста по-слаба.
Конфликтите между различните групи атланти завършили с фатален край- една от войните довела до експлозия, която променила орбитата на нашата планета. Това довело до приближаването на планетата-близнак, моретата излезли от бреговете си, задухали невиждани ветрове и урагани, което принудило оцелелите лемуро-атланти да отлетят с виманата си, напускайки завинаги Земята.
Приближаващата се планета довела до огромни катаклизми и скоро между нея и Земята прехвърчала огромна искра. От сблъсъка между двете планети останал Попигайския кратер / сега в областта на Северния полюс/. Много от хората /атлантите/ загинали, Земята преминала в друга орбита, Слънцето започнало да изрява от изток, а нашата планета придобила своя сегашен спътник- Луната.
На оцелелите атланти им било изключително трудно да живеят в новите условия, защото суперинтелектуалците- лемуро-атлантите изчезнали. Небето, което преди било червено, станало синьо, мамутите и бронтозаврите загинали, новият климат предлагал както лято, така и люти зими, появили се приливите и отливите. Хората ставали все по-ниски.
Прогресът на атлантите се дължал на енергията на жреците. Те започнали да събират и дешифрират източниците на интелектуалните им предци. Постепенно било възстановено изкуството на градоустройството, покоряването на природата, построени били летателни апарати без крила. Те били абсолютно безшумни и можели да „застиват“ във въздуха, защото атлантите овладели силата на гравитацията и антигравитацията. Можели примерно да вдигат и управляват във въздуха оромен каменен блок с каквато и да е маса, само посредством устройство, голямо колкото длан. Те овладяли т.н. „жизнена сила“, като например силата на пшеничното зърно, където е концентрирана сила, благодарение на която пониква и прораства кълнът.
Освен гравитацията и жизнената сила атлантите употребявали психичната енергия с помощта на „третото око“. Изглежда с неговата помащ се настройвали на вълновите елементи, притежавани от камъка и противодействайки на гравитацията са градели огромни каменни постройки и пирамиди. Първоначално общували помежду си посредством телепатия, но след като започнала да се развива речевата функция, се появили и различните езици, както и писмото.
По това време географията е била по-различна. Имало два суперконтиненти. Атлантическият континент се разпрострирал на мястото на сегашния Атлантически океан между Европа и Америка. Вторият друг голям континент се намирал в сегашния Тихи океан.
Греховете на самозабравилите се атланти се изразявали в това, че злоупотребили с висшите технологични оръжия- лъчевото /предизвикващо мутации/, бактериологичното, водещо до епидемии, а също така ново оръжие, чиято употреба довела до появата на невидими дотогава облаци в стратосферата. Земята се разтресла и се олюляла около орбитата си. Милиони хора били убити от настъпилите потопи, пожари и смъртоносни лъчи. Някои се спасили с херметизирани кораби, плуващи във водата, други отлетели с летателни апарати.
Атлантите се делели на черни и жълти. Някои от „жълтите“ се спасили с виманата си, кацайки на „Земята на огъня и метала“, разбирайки днешните Хималаи, Тибет и Гоби, докато двата огромни континента потънали. Там, където кацнали „жълтите“ било полярна област, т.е. тогава там се е намирал Северния полюс.
Кога е загинала Атлантида? Преди 850 000 години. Именно след този потоп в Атлантическия океан останал един незалят участък от суша. Там се заселили оцелелите атланти и в продължение на хиляди години създали цивилизацията на „Платоновата Атлантида“. Плод на нея са и Великите пирамиди, построени преди 78 000 г., както и Сфинксът, за когото има сведения, че е построен много преди това.
Преди 11 000 г. Атлантите от „острова на Платон“ видели на небосклона огромна звезда. Тя скоро се уголемила и паднала в същия район, изпепелявайки всичко с огън и жар. Това била кометата Тифон, която- този път завинаги- сложила край на цивилизацията на атлантите.
В момента на Земята живеят представителите на петата поред раса, наричана „арийската“. т.е. ние и нашите съвременници. Хората от нея са се появили в недрата на атлантическата 200 000 г. преди Големия потоп, станал преди 850 000 г., т.е. преди повече от милион години!
Източници: Лобсанг Рампа, Рудолф Щайнер, Елена Блаватская, Джон Хислъп
В историята на Земята има пет последователни раси /цивилизации/.
Първата се е зародила преди няколко десетки милиона години, може би около или дори преди гибелта на динозаврите
.
Тези създания били безплътни, високи 50-60 м, светели с лунна светлина и можели да преминават през всякаква среда. Наричаме ги ангелоподобни.
След няколко милиона години били изместени от призракообразните- височината им достигала 30-40 м, били полубезплътни, също като предшествениците си преодолявали всякаква материална среда. Имали едно око в средата на главата.
Третата раса наричаме лемурийци. Те се делят на ранни лемурийци, лемурийци и лемуро-атланти. Били високи около 20 м, но телата им вече били материални, т.е. от плът, имали по 4 ръце- 2 отпред и 2 отзад, с 2 лица, на предното- с 2 очи, а на задното- едно, т.н. „трето око“. Двете ръце обслужвали лицето отпред с двете очи, другите две- лицето отзад с третото око, което било изключително силно развито, като освен че общувало с финия нематериалистичен свят, а и помагало на лемурийците да преодоляват всякакви препятствия и да повдигат и преместват огромни тежести посредством психоенергията.
Постепенно ранните лемурийци били изместени от същинските лемурийци, при които третото око потънало в черепа, но продължило да владее фината енергия. Двете ръце отзад изчезнали, двете предни и двете очи се развили неимоверно. На ръст достигали 7-8 м.
Най-съвършени във всяко отношение били късните лемурийци, наричани оше лемуро-атланти заради връзката си с четвъртата раса- атлантите. Лемуро-атлантите били изключително напреднали както в технологично отношение, така и в духовно. По тяхно време били изнамерени летящите обекти във всякакви форми /“вимана“, задвижвани със силата на „мантрата“, сиреч със специални заклинания/, било изобретено лъчевото оръжие и още подобни технологии, но тъй като расата им била прекалено технологично напреднала, а властта- самоцел, между отделните кланове бушували непрестанни войни. По това време климатът на Земята бил топъл, а флората- обилна. Земята се въртяла по съвсем друга орбита и е имала планета- близнак. Гравитацията е била доста по-слаба.
Конфликтите между различните групи атланти завършили с фатален край- една от войните довела до експлозия, която променила орбитата на нашата планета. Това довело до приближаването на планетата-близнак, моретата излезли от бреговете си, задухали невиждани ветрове и урагани, което принудило оцелелите лемуро-атланти да отлетят с виманата си, напускайки завинаги Земята.
Приближаващата се планета довела до огромни катаклизми и скоро между нея и Земята прехвърчала огромна искра. От сблъсъка между двете планети останал Попигайския кратер / сега в областта на Северния полюс/. Много от хората /атлантите/ загинали, Земята преминала в друга орбита, Слънцето започнало да изрява от изток, а нашата планета придобила своя сегашен спътник- Луната.
На оцелелите атланти им било изключително трудно да живеят в новите условия, защото суперинтелектуалците- лемуро-атлантите изчезнали. Небето, което преди било червено, станало синьо, мамутите и бронтозаврите загинали, новият климат предлагал както лято, така и люти зими, появили се приливите и отливите. Хората ставали все по-ниски.
Прогресът на атлантите се дължал на енергията на жреците. Те започнали да събират и дешифрират източниците на интелектуалните им предци. Постепенно било възстановено изкуството на градоустройството, покоряването на природата, построени били летателни апарати без крила. Те били абсолютно безшумни и можели да „застиват“ във въздуха, защото атлантите овладели силата на гравитацията и антигравитацията. Можели примерно да вдигат и управляват във въздуха оромен каменен блок с каквато и да е маса, само посредством устройство, голямо колкото длан. Те овладяли т.н. „жизнена сила“, като например силата на пшеничното зърно, където е концентрирана сила, благодарение на която пониква и прораства кълнът.
Освен гравитацията и жизнената сила атлантите употребявали психичната енергия с помощта на „третото око“. Изглежда с неговата помащ се настройвали на вълновите елементи, притежавани от камъка и противодействайки на гравитацията са градели огромни каменни постройки и пирамиди. Първоначално общували помежду си посредством телепатия, но след като започнала да се развива речевата функция, се появили и различните езици, както и писмото.
По това време географията е била по-различна. Имало два суперконтиненти. Атлантическият континент се разпрострирал на мястото на сегашния Атлантически океан между Европа и Америка. Вторият друг голям континент се намирал в сегашния Тихи океан.
Греховете на самозабравилите се атланти се изразявали в това, че злоупотребили с висшите технологични оръжия- лъчевото /предизвикващо мутации/, бактериологичното, водещо до епидемии, а също така ново оръжие, чиято употреба довела до появата на невидими дотогава облаци в стратосферата. Земята се разтресла и се олюляла около орбитата си. Милиони хора били убити от настъпилите потопи, пожари и смъртоносни лъчи. Някои се спасили с херметизирани кораби, плуващи във водата, други отлетели с летателни апарати.
Атлантите се делели на черни и жълти. Някои от „жълтите“ се спасили с виманата си, кацайки на „Земята на огъня и метала“, разбирайки днешните Хималаи, Тибет и Гоби, докато двата огромни континента потънали. Там, където кацнали „жълтите“ било полярна област, т.е. тогава там се е намирал Северния полюс.
Кога е загинала Атлантида? Преди 850 000 години. Именно след този потоп в Атлантическия океан останал един незалят участък от суша. Там се заселили оцелелите атланти и в продължение на хиляди години създали цивилизацията на „Платоновата Атлантида“. Плод на нея са и Великите пирамиди, построени преди 78 000 г., както и Сфинксът, за когото има сведения, че е построен много преди това.
Преди 11 000 г. Атлантите от „острова на Платон“ видели на небосклона огромна звезда. Тя скоро се уголемила и паднала в същия район, изпепелявайки всичко с огън и жар. Това била кометата Тифон, която- този път завинаги- сложила край на цивилизацията на атлантите.
В момента на Земята живеят представителите на петата поред раса, наричана „арийската“. т.е. ние и нашите съвременници. Хората от нея са се появили в недрата на атлантическата 200 000 г. преди Големия потоп, станал преди 850 000 г., т.е. преди повече от милион години!
Източници: Лобсанг Рампа, Рудолф Щайнер, Елена Блаватская, Джон Хислъп
