На тази картина на великия Джото е изобразено поклонението на влъхвите. Дошлите от Изток мъдреци се покланят на родилият се Цар. Художникът е уловил много детайли на зараждащата се вяра и религия, които ще променят света.
Самият акт на Рождество е отдавна предсказан. По време( пророк Даниил), по място( пророк Михей) и по същество на всички пророци, почвайки от Мойсей. Обещаният Изкупител трябва да се появи и да вземе на плещите си всички грехове. И се появява...
Интересен е изборът на мястото. Бог избира Той да не се появи в царски палати, сред злато и разкош. А в ясла, сред животни, според Писанието. След години порасналото бебе много пъти ще се позовава на Писанието, и дори ще откаже помощ, защото " как тогава ще се сбъдне писаното, че тъй трябва да бъде? ".
Но това е след години. А в тези дни Обещаният е безпомощно бебе, което трябва да бъде опазено и отгледано.
Това са и дните, в които се обръщаме към близките си, оставяме настрана суетата и бързането и сядаме с тях. С тези, дето са ни отгледали от бебета и са ни дали живот. Вече остарели и побелели, с влага в очите. С другарчето от другия пол, с което някак почти на майтап сме създали семейство , и отглеждаме своите бебета. И все не ни достига време или смелост за една добра дума или нещо елементарно. В бързането и грижите по всекидневието някак пропускаме тези моменти, за което после съжаляваме.
А не трябва. Някога, преди хилядолетия се е родила една Надежда. Дедите ни и в най-черното време на Бъдни вечер са се уповавали на тази Надежда. Затова ни има и нас.
А над яслата Джото е нарисувал Звездата. Знамението, което съпътства Рождеството Христово.
Магията е вътре в нас, в отношението ни към близките хора. И към другите.
Това е нещо уникално и не всеки го може.Факт. 