99 години от българската победа срещу руския флот при Балчик
Публикувано: 13 дек 2015 15:24
99 години от българската победа срещу руския флот при Балчик
99 години от българската победа в морския бой срещу руския флот при Балчик - 13 декември 1916г. На снимката героят от този ден капитанът от българската брегова артилерия Георги Радков, убит от комунистите през 1945г. по време на съветската окупация на България. Гроб - неизвестен. Наказани за престъплението комунисти вече 70 години - няма.
Сутринта на 13.12.1916 г. отряд руски бойни кораби в състав крайцерът "Память Меркурия" и ескадрените миноносци "Громкий" и "Счастливый" приближават Балчик - любим обект за атака по море основно заради голямата мелница, която дава продукция за българската армия, сражаваща се по това време в Добруджа.
Руския агресор се предвожда от флагманският си кораб "Память Меркурия"
Заплахата за пълното унищожение на Балчик е голяма поради мощта на агресора. Флагманският кораб "Память Меркурия" е цяло ''морско чудовище'', Той има водоизместване 7428 т. Теглото на бронята му е 765 т. (11, 4% от водоизместването). Въоръжен е с 30 оръдия, от които главен калибър - 16-152 мм. Разположението им е такова, че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел. Амфитеаралното разположение на Балчик позволява на руския флот да стреля все едно на стрелбище.
Двата бойни кораба, съпровождащи руския крайцер, са ескадрените миноносци "Громкий" и "Счастливый". Артилерийското им въоръжение се състои от 3-102 мм. (главен калибър) и 2-47 мм. зенитни оръдия (от 1916 г.). На борда им са монтирани пет двутръбни торпедни апарата. Te са сред най-силните в света кораби от своя клас. Трите неприятелски бойни кораба имат ценно предимство. Това са точните оптически прицели за корабните оръдия от всички калибри.
Българската брегова батарея, защитаваща Балчик, е известна като "Света Троица". Така се нарича съществуващият тогава манастирски параклис край село Галата, където тя е разположена преди преместването си в Балчик. Състои се от две 100 мм Д-50 морски оръдия, производство на френската фирма "Шнайдер". Далекобойността им е 8 км. В това отношение оръдията от главния калибър на неприятелския крайцер и съпровождащите го есминци ги превъзхождат. Теглото на един снаряд от оръдията на батареята е 22 кг., а техническата скорострелност е един изстрел в минута. Личният състав на батареята включва 37 души.
Силите са неравни. Руското превъзходство е смазващо, особено в огнева мощ. Само флагманският кораб "Память Меркурия" е в състояние за минута да изстреля снаряди, с общо тегло, надвишаващо 70 пъти, това, с което българската бреговата артилерия може да му отвърне. Общата огнева мощ на трите руски кораба превъзхожда тази на българската артилерия 100 пъти!
В 8.23ч. "Память Меркурия", който е на 6 км от брега, открива залпов огън по Балчик. В 8.25ч., когато неприятелските кораби преустановяват приближаването си и градът е обект на ожесточена бомбардировка, 100 мм. батарея открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 м. Той започва да се отдалечава с пълен ход, докато излиза от нейния обсег и повече не се приближава на изстрелно разстояние. Батареята пренася огъня си по крайцера и с прекъсване води артилерийски двубой с него до 10.50ч., когато противникът се отдалечава към нос Калиакра.
Бойците от личния състав не са участвали в морски бой. Нейният командир капитан Георги Радков е едва на 27 години, но има богат боен опит, натрупан в три поредни войни. Макар и да е служил в продължение на една година (1914 г.) в бреговата артилерия, той също като своите подчинени няма практически опит във воденето на морски бой.
Въпреки това при отразяване на руското нападение българските артилеристи демонстрират много добра бойна подготовка. Чрез максимално напрежение на силите те се опитват да компенсират, доколкото е възможно, малката скорострелност на оръдията.
Благодарение на бързите си действия бреговите артилеристи успяват при техническа скорострелност един изстрел в минута да постигнат бойна скорострелност 40 секунди за изстрел. По време на боя батареята изстрелва по противника 186 снаряда (обикновени гранати - 130, бронебойни гранати - 44, и шрапнели - 12). В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4-5 снаряда. В интервала 9 ч. 10 мин. - 9 ч. 16 мин. той е поразен от два-три снаряда, а между 9 ч. 40 мин. и 9 ч. 50 мин. в него попадат още два.
Противникът признава високите качества на българските артилеристи. В редица руски публикации се отбелязва, че 100 - мм. брегова батарея стреля добре. При много трудни условия - руските снаряди избухват на метри от батареята, артилеристите ни проявяват нечувано мъжество - успяват да произвеждат по 1 изстрел на всеки 40 секунди. В 9 ч. и 42 минути три български снаряда улучват руския крайцер.
С точната си стрелба бреговата батарея привлича огъня на противника върху себе си. Водейки артилерийски двубой с руския флагмански крайцер, тя го отвлича от изпълнение на основната му огнева задача - да нанесе максимални поражения по сградите на Балчик.
Точните попадения на бреговата батарея предизвикват взрив на кърмата на крайцера, което кара руската флотилия да се оттегли. Флагманският кораб "Память Меркурия" е атакуван и бомбардиран успешно и от морската авиация (от германски и български летци), след което противникът е принуден да се оттегли. В отблъскването му участва и единствената ни подводница "UB-18".
В крайна сметка обаче решаваща се оказва ролята на бреговата артилерия. Проявявайки героизъм и с риск на живота си артилеристите на капитан Г. Радков предпазват Балчик от пълно разрушение. В това се изразява и подвигът на артилеристите на капитан Г.Радков.
ГЕРОЯТ КАПИТАН ГЕОРГИ РУСЕВ РАДКОВ
Роден: 25.12.1890г. в Разград
Образование: 29 випуск на ВНВУ (1909)
Военна служба:
1909 - 1-ви артлерийски полк в Разград.
1912 - 1913 - участник в Балканската война с полка в боевете при Одрин. Адютант на командира на 1-ви артилерийски полк.
01.12.1913 - 01.01.1915 - бреговата артилерия във Варна.
1915? - 1916 - командир на батарея в Шуменския крепостен артилерийски полк
05.1916 - командир на 100-мм. батарея в бреговата артилерия във Варна
13.12.1916 - герой от морския бой при Балчик
31.12.1916 - командир на 240-мм. батарея
1919 - уволнен
Офицерски звания:
1909 - подпоручик
1912 - поручик
есента на 1915 - капитан
Умира: Убит от "Народния съд" на 25.03.1945 г. въз основа на присъда по наказателно дело № 90/1945г. във Враца.
Награди: 1. Военен орден "За храброст" за участие в Балканската война (1912 - 1913)
2. Орден "За заслуги" V степен на военна лента
3. Орден "Св. Александър" IV степен с мечове.
Др. биографични данни: баща му е също офицер полковник, завършил Генералщабна академия в Торино, Италия. Неговата дъщеря Лиляна е била омъжена за офицер. Негов роднина, пръв братовчед е големият български авиоконструктор Асен Йорданов - изобретател на американския самолет "Боинг".През 1919 г. капитан Г. Радков напуска военната служба, защото е изпратен на дипломатическа работа в посолството на България в Лондон, като втори секретар (1919-1922), а по-късно в посолствата в Париж и в Рим.
Той е свързан с БЗНС и след дветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и пребит от новата власт, която репресира и дори убива неудобни офицери.
След терористичния атентат в църквата "Св. Неделя" през 1925г. Г.Радков отново е арестуван. През 30-те години на XX век обстановката в страната се нормализира и правителството оценява заложбите на офицера - той има богат опит и владее 5 езика. Капитан Г. Радков служи в строителни войски, назначен е за кмет и околийски управител в различни селища. През 1942г. е назначен за околийски управител на Оряхово. Именно като околийски управител на Оряхово го заварва деветосептемврийския преврат, след който го застига комунистическата разправа.
статията е по материали на историка Янко Гочев
Иначе нашата българска армия отново е ритала задници. И пак сме били прецакани от западните велики сили. Благодарско, няма що. Колкото до авторчето, сега всички знаем каква е целта на темичката му. А именно да създаде провокацийка и да троли. Но в случая по-скоро си вкара автогол. 
ДАНС-чо не е единственият оторизиран да пише на исторически теми във форума. Явно е по-лесно да седиш отстрани и да сипеш премъдрости... 
Виж, войната в Добруджа е "неизвестната война" или бяло петно, както съм написал по-горе, ама кой да чете!?...